4.02.04 - Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-399/22: Confédération paysanne () и tomates du Sahara occidental), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 207 ДФЕС, Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да приеме мярка за забрана на вноса на селскостопански продукти, чието етикетиране системно не отговаря на правната уредба на Съюза относно посочването на страната или територията на произход?
Трябва ли член 76 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година да се тълкува в смисъл, че върху етикетите на добитите на територията на Западна Сахара пъпеши „Шаранте“ и чери домати трябва — на етапите на вноса им и на продажбата им на потребителите — като страна на произход да се посочва само Западна Сахара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/23: BIOR, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Трябва ли изразът „научен инструмент или апарат“, съдържащ се в член 46, буква а) от Регламент № 1186/2009, да се тълкува в смисъл, че същият може да включва предмети, които с оглед на присъщите си техническа конструкция и функциониране сами по себе си служат пряко като средство за научни изследвания?
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 39269092 от Комбинираната номенклатура може да включва пластмасови маркировки за риби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/23: W. GmbH, Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Следва ли член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 във връзка с член 24 от Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че окастрянето, обелването, нарязването в квадратна или правоъгълна форма или преработката на тикови трупи в нарязан дървен материал представляват операции по обработка или преработка, определящи произхода на стоките, получени в резултат на тези операции?
Следва ли изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попадат само стоките, които са били внесени в Съюза директно от Бирма/Мианмар?
Следва ли член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 да се тълкува в смисъл, че когато проверяват дали тази разпоредба е била нарушена, митническите органи на държавите членки са обвързани от издадени от трета страна сертификати за произход, в които се посочва, че съответните стоки са с произход от тази страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/23: Prysmian Cabluri şi Sisteme, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Може ли при тълкуването на Комбинираната номенклатура, с оглед на Обяснителните бележки от 2007 г., продукт, съставен от оптична сърцевина и оптична облицовка, покрита от първа вътрешна обвивка от мек акрилат и втора обвивка от слой оцветен твърд акрилат — система за облицовка (наречена ColorLock), да бъде класиран в позиция 85447000 от Комбинираната номенклатура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, при тълкуването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания могат ли националните митнически органи да не вземат предвид съществуването на решения на митническия орган на тази държава, с които не се поставя под въпрос класирането на продукта в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ (с които се гарантира освобождаването от мита и данък добавена стойност) на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, в смисъл на такова тарифно класиране, без това поведение да нарушава принципа за еднакво прилагане на тарифното класиране, произтичащ от член 28 ДФЕС, във връзка с признатите от Съда принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които са от значение за прилагането на правото на Съюза?
При отрицателен отговор на втория въпрос, при тълкуването на член 114 от Регламент № 952/2013, като се имат предвид принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, възможно ли е евентуалната липса на яснота в Обяснителните бележки от 2007 г., довела до влязло в сила в последствие пояснение, да породи допълнително данъчно задължение за данъчнозадължено лице в държава членка, особено когато в течение на времето е имало решения на митническия орган на тази държава, в които не е било поставено под въпрос класирането на тази стока в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, за такова тарифно класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/23: A GmbH & Co. KG, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Изисква ли задължително позиция № 9406 от [Комбинираната номенклатура] сглобяемата конструкция да обгражда напълно съответното пространство от всички страни?
При отрицателен отговор на първия въпрос: изисква ли позиция № 9406 от [Комбинираната номенклатура] сглобяемата конструкция да е достатъчно голяма, за да може в нея да влезе среден на ръст човек, и необходимо ли е в нея да има поне едно място, в което такъв човек да може да влезе и да стои изправен, или е достатъчно той да може да влиза в тази сглобяема конструкция приведен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/22: OSTP ltaly, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Могат ли членове 43—45 от Митническия кодекс на Съюза да се тълкуват в смисъл, че изключват съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, което предвижда незабавната изпълняемост на решенията на национални съдебни органи, постановени на първа инстанция, с които изцяло или отчасти се отменят ревизионните актове относно собствени ресурси на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/22: J. P. Mali, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли Регламент [№ 952/2013] да се тълкува в смисъл, че изискването за пропорционалност, предвидено в член 42, параграф 1 от [този регламент], допуска член 84, параграф 8 от [Закона за митниците], който по отношение на митническите административни глоби, които задължително следва да се налагат при наличие на неполучени приходи от мита вследствие на нарушение, свързано с точността на данните в митническата декларация, не позволява на митническите органи да вземат предвид всички обстоятелства в случая и по-специално въпросът за поведението, за което подалият митническата декларация оператор може да носи отговорност, а напротив, предвижда като императивно правило да се наложи митническа административна глоба в размер на 50 % от установените неполучени приходи от мита, независимо от тежестта на извършеното нарушение и от разглеждането и преценката на отговорността, която посоченият оператор може да носи за тези неполучени приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/22: Viterra Hungary, Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че продукт, внесен като агломерат под формата на гранули или гранули, получен след извличане на соевото масло чрез разтворител и термична обработка с цел отстраняване на този разтворител, за да може този продукт след физическото му смилане да бъде смесен с комбиниран фураж, предназначен за консумация от животни, попада в позиция 2304 от тази номенклатура или в позиция 2309 от посочената номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/21: OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани“[,] във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС — за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по ДДС на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– [обстоятелството, че] вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай[…] че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай[…] че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891][…] възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
Следва ли от чл. 47, [първа алинея] и чл. 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съд[…] служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– [у]словието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда[,] или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– [к]огато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] — дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г.[Х (Събиране на допълнителни вносни мита)], С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съд[а], да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока — зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС[,] като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891 като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
Следва ли от чл. 75[,] параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при внос за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/22: Stappert Deutschland, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли първичното правило да се тълкува в смисъл, че понятието „кух профил“ по смисъла на това правило обхваща горещо формована, права и с еднаква дебелина на стената „заготовка за тръба“, която не отговаря на изискванията на технически стандарт за получени чрез гореща обработка безшевни тръби от неръждаема стомана и от която чрез студена преработка се произвеждат тръби с различно напречно сечение и дебелина на стената от подпозиция 730441 от ХС?
Явява ли се първичното правило невалидно, доколкото изключва възможността промяната в тарифната позиция в резултат на преработката от тръби от подпозиция 730449 от ХС в студеновалцувани или студеноизтеглени безшевни тръби и кухи профили от желязо или стомана от подпозиция 730441 от ХС да придава на последните характер на продукти с произход от държавата, в която е настъпила тази промяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.