2 - Институционална рамка на Европейския съюз
Институционална рамка на Европейския съюз
Дело C-181/20: VYSOČINA WIND, Съдебно решение от 25 януари 2022 г.
Трябва ли член 13 от Директива 2012/19/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането от държава членка на задължение за финансиране на разходите за събиране, третиране, повторна употреба, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на отпадъци от електрическо и електронно оборудване от фотоволтаични панели, пуснати на пазара не по-късно от 1 януари 2013 г., на потребителите вместо на производителите им?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, има ли значение за оценката на предпоставките за отговорността на държавата членка за вредата, причинена на частноправен субект поради нарушаване на правото на Съюза, разглежданото в главното производство обстоятелство, че държавата членка сама е определила правилата за финансиране на разходите за отпадъците от фотоволтаични панели още преди приемането на Директива 2012/19/ЕС, по силата на която фотоволтаичните панели попадат в приложното поле на правото на Съюза, а производителите са задължени да поемат съответните разходи, включително по отношение на панелите, които са пуснати на пазара преди изтичането на срока за транспониране на Директивата (и самото приемане на уредба на равнището на правото на Съюза)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-899/19: Румъния/Комисия, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Нарушени ли са разпоредбите на Договорите относно компетентността на Съюза при частичната регистрация на предложението за европейска гражданска инициатива?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на спорното решение на Комисията?
Нарушен ли е принципът на състезателност и процесуалните права на страните в устната фаза на производството пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/20: Air Berlin, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Трябва ли, като се има предвид съображение 20 от Директива 2008/101, Директива 2003/87 и Директива 2008/101 да се тълкуват в смисъл, че не допускат оттегляне на безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии на оператор на въздухоплавателно средство за периода 2018—2020 г., ако разпределянето за периода 2013—2020 г. е извършено и през 2017 г. операторът на въздухоплавателно средство е прекратил дейността си поради несъстоятелност?
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че отмяната на решението за разпределяне след прекратяване на авиационната дейност поради несъстоятелност зависи от продължаването на тази дейност от други оператори на въздухоплавателни средства
Трябва ли член 3е, параграф 1 от Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че е налице продължаване на авиационната дейност, ако една част (свързана с полетите на къси и средни разстояния на обявения в несъстоятелност въздушен превозвач) от правата за кацане на т.нар. координирани летища (слотове) са продадени на трима други оператори на въздухоплавателни средства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Съвместими ли са с Директива 2003/87 и Директива 2008/101 разпоредбите на член 10, параграф 5, член 29, член 55, параграф 1, буква а) и параграф 3, както и на член 56 от Регламент № 389/2013 и валидни ли са те, след като не допускат издаването на разпределени, но все още неиздадени безплатни квоти за авиационни емисии, ако съответният оператор на въздухоплавателни средства е прекратил дейността си поради несъстоятелност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли директиви 2003/87/ЕО и 2008/101/ЕО да се тълкуват в смисъл, че отмяната на решението за […] безплатно разпределяне на квоти за авиационни емисии е наложително от гледна точка на правото на Съюза […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на третия въпрос:
Трябва ли член 3в, параграф 3а, член 28а, параграфи 1 и 2 и член 28б, параграф 2 от Директива 2003/87 […] да се тълкуват в смисъл, че за операторите на въздухоплавателни средства третият период на търгуване изтича не в края на 2020 г., а едва през 2023 г.?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос:
Могат ли правата за безплатно разпределяне на повече квоти за [авиационни] емисии за оператор на въздухоплавателни средства за третия период на търгуване на квоти за емисии след края на третия период на търгуване да бъдат удовлетворени с права от четвъртия период на търгуване, ако съществуването на такива права за разпределяне подлежи на установяване по съдебен ред едва след края на третия период на търгуване, или правата за разпределяне, по които не е постановено решение, се погасяват в края на третия период на търгуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-891/19: Комисия/Hubei Xinyegang Special Tube, Съдебно решение от 20 януари 2022 г.
Задължена ли е Европейската комисия да извърши анализ на подбиването на цените по отделни пазарни сегменти при установяване на вреда от дъмпингов внос?
Подходящ ли е методът на контролните номера на продукта (КНП) за отчитане на сегментирането на пазара при анализа на подбиването на цените?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС и има ли изопачаване на доказателствата при анализа на подбиването на цените?
Длъжна ли е Европейската комисия да вземе предвид всички видове продукти, продавани от промишлеността на Съюза, включително тези, които не са изнасяни от производителите износители, при анализа на въздействието на дъмпинговия внос върху цените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/20: Bank Melli Iran, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Прилага ли се член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този регламент пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените […] щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива: недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96 националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [Службата за контрол на чуждестранните активи] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции […] — без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на [тези санкции]?
Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96, задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива: като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от [Хартата] и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/20: Skarb Państwa (Couverture de l’assurance automobile), Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5/EИО и член 9, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкуват в смисъл, че държавите членки, които са използвали предвидената в тези разпоредби възможност да уредят преходен период, са били длъжни да изискват, считано от 11 декември 2009 г., минималните застрахователни суми, предвидени в договорите за застраховка на автомобилистите, които са били сключени преди тази дата, но все още са били в сила към същата, да бъдат в съответствие с правилото, установено в четвърта алинея от посочените разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Задължителни ли са за румънската държава Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, и изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?
Трябва ли член 325, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 2 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която присъдите по дела за корупция и за измама с ДДС, които не са постановени на първа инстанция от специализирани в тази област съдебни състави или не са постановени на въззивна инстанция от съдебни състави, всички членове на които са били определени чрез жребий, са абсолютно нищожни и поради това съответните дела за корупция и за измама с ДДС трябва повторно да се разгледат от първа и/или втора инстанция, евентуално след подаване на извънредна молба за отмяна против присъдите, които са влезли в сила?
Допускат ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 национална правна уредба или практика, съгласно която актовете на националния конституционен съд обвързват общите съдилища, при условие че националното право гарантира независимостта на посочения конституционен съд по-специално от законодателната и изпълнителната власт, както се изисква от тези разпоредби
Допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, съгласно която всяко несъобразяване с актовете на националния конституционен съд от страна на националните съдии от общите съдилища може да е основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от актовете на националния конституционен съд и поради това обстоятелство, а и защото в противен случай биха допуснали дисциплинарно нарушение, не могат сами да решат да оставят без приложение установената с тези актове конституционна практика, въпреки че в светлината на дадено решение на Съда смятат, че тя е в противоречие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 325, параграф 1 ДФЕС или Решение 2006/928?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/20: Vodafone Kabel Deutschland, Съдебно решение от 2 декември 2021 г.
Следва ли член 62, параграф 4 от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която при договори с продължително изпълнение, сключени с потребители, позволява като преходен режим забраната за начисляване на такси за използването на платежни инструменти и платежни услуги да се прилага съгласно съответната национална правна разпоредба за транспониране само когато договорното задължение, на което се основават плащанията, е възникнало в периода от 13 януари 2018 г. нататък, а да не се прилага, когато то е възникнало преди 13 януари 2018 г., въпреки че обработката на (следващите) платежни операции започва едва в периода от 13 януари 2018 г. нататък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/21: Inivos и Inivos/Комисия, Определение от 1 декември 2021 г.
Oграничени ли са основанията за обжалване пред Съда само до правни въпроси, когато фактическите констатации на Общия съд подлежат на контрол единствено при изопачаване?
Налага ли се задължение за изслушване на страните и предоставяне на възможност за искане на временни мерки след сключването на договор по процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка?
Приложимо ли е смекчаването на условията за преценка на неотложността и опасността от непоправима вреда след сключването на договор при възлагане на обществена поръчка без предварително публикуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/20: LR Ģenerālprokuratūra, Съдебно решение от 30 ноември 2021 г.
Прилагат ли се член 11, буква а) и член 22, първа алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите по отношение на длъжността член на управителния съвет на ЕЦБ, изпълнявана от управителя на централна банка на държава членка, а именно в случая от AB, управител на Централната банка на Латвия?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, продължават ли тези разпоредби да осигуряват на посоченото лице имунитет по отношение на наказателни производства дори след като то престане да заема длъжността управител на централната банка на държава членка и следователно длъжността член на управителния съвет на ЕЦБ?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, отнася ли се този имунитет само за „съдебните производства“, както е посочено в член 11, буква а) от Протокола за привилегиите и имунитетите, или обхваща и наказателното преследване, включително връчването на обвинителния акт и събирането на доказателства
В случай че имунитетът е и срещу наказателно преследване, оказва ли това обстоятелство влияние върху възможността да се използват доказателствата?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, дава ли член 11, буква а) във връзка с член 17 от Протокола за привилегиите и имунитетите, на органа, провеждащ производството, или на съответния етап от производството — на съда, право да прецени дали е налице интерес за Европейския съюз в рамките на посоченото производство, и само ако установи наличие на такъв интерес, а именно ако деянията, в които обвиняемият е обвинен, са свързани с упражняване на функциите му в институция на Европейския съюз, да поиска от съответната институция, а именно ЕЦБ, да отнеме имунитета на това лице?
Трябва ли — при прилагането на разпоредбите на Протокола за привилегиите и имунитетите — наличието на интерес за Европейския съюз винаги да е пряко свързано с решенията или действията, които длъжностно лице взема, съответно извършва при изпълнение на функциите си в институция на Европейския съюз
Тоест може ли по отношение на такова длъжностно лице да се постанови наказателнопроцесуален акт, ако обвинението срещу него не е свързано с функциите му в институция на Европейския съюз, а с дейности, извършвани в рамките на функциите му в държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.