2.05 - Правни актове на Съюза
Правни актове на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Член 24, параграф 2 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат по-строги от предвидените в Директивата правила във връзка със стандартизирането на опаковките на тютюневите изделия, и с оглед на това тълкуване невалиден ли е член 24, параграф 2 поради това, че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание?
Член 13, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че забранява поместването на определена информация на етикетите на потребителските опаковки, на външните опаковки и на самите тютюневи изделия, макар тази информация да е фактически вярна, и ако трябва да се тълкува в този смисъл — дали разпоредбата е невалидна, поради това че е приета в нарушение на член 11 от Хартата и принципа на пропорционалност?
Невалидни ли са членове 7 и 18 и член 24, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/40, както и разпоредбите на дял II, глава II от тази директива, поради това че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание, или поради нарушение на принципа на пропорционалност или на принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушено ли е задължението за извършване на триевална актуарна оценка по член 6.8 от старата анекс III към условията за работа на персонала на ЕЦБ и принципите на законност и правна сигурност?
Спазени ли са компетентностите на надзорния комитет и принципът на добросъвестност при реформата на пенсионния режим на ЕЦБ?
Спазено ли е правото на консултация на персоналния комитет и надзорния комитет, както и принципът на добросъвестност и релевантните разпоредби на условията за работа при реформата на пенсионния режим?
Задължена ли е ЕЦБ да изплати допълнителни вноски за покриване на дефицита на пенсионния план съгласно член 6.3 от старата анекс III и нарушени ли са принципът на добра финансова администрация и задължението за контрол?
Извършил ли е съдът правилен контрол за явна грешка в преценката и има ли изопачаване на доказателствата при анализа на финансовите данни, обосноваващи реформата?
Спазен ли е принципът на пропорционалност, задължението за мотивиране, правилата за доказване и има ли изопачаване на доказателствата при реформата на пенсионния режим?
Правилно ли е разграничена природата на договорното и статутното трудово правоотношение и допустимо ли е едностранно изменение на пенсионните права без съгласието на служителите, включително във връзка с Директива 91/533/ЕИО?
Нарушени ли са придобитите права на служителите във връзка с реформата на пенсионния режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Съветът да запази изпълнителни правомощия при приемането на ограничителни мерки срещу Иран въз основа на член 215 ДФЕС и член 291, параграф 2 ДФЕС?
Съвместими ли са ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, с основните права, включително правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, и спазен ли е принципът на пропорционалност?
Осигурен ли е ефективен съдебен контрол върху актовете на Съвета, с които се налагат ограничителни мерки срещу Иран?
Спазени ли са процесуалните изисквания относно уведомяването и сроковете за обжалване на актовете за налагане на ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Съвместимо ли е предоставянето на правомощия за изпълнение на Съвета по член 46, параграф 2 от Регламент № 267/2012 с изискванията на член 215 ДФЕС?
Съвместими ли са критериите за налагане на ограничителни мерки по член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 с основните ценности и права, защитени от правото на Европейския съюз?
Допусната ли е явна грешка при преценката на фактите и нарушени ли са член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012 при приемането на спорните актове?
Нарушени ли са принципите на равенство, недопускане на дискриминация и добро администриране при приемането на спорните актове?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорните актове?
Извършено ли е злоупотреба с власт от страна на Съвета при приемането на спорните актове?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателя?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на спорните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2016 г.
Нарушение на задължението за мотивиране
Явни грешки в преценката
Нарушение на принципа на равно третиране, на член 93, параграф 1 и членове 94 и 96 от Общия финансов регламент, на членове 133а и 134б от Правилата за прилагане и на принципа на добра администрация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Правилно ли е приложила Комисията критериите и методите за определяне на съответния пазар съгласно Директива 2004/17 и достатъчно мотивирано ли е решението относно избрания метод?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани писма между бизнес клиенти (B2X) на национално равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани писма между частни клиенти (C2X) на национално равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани писма B2X и C2X на международно равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани рекламни писма на национално и международно равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с неадресирани рекламни писма на национално и международно равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно пазара на пощенските услуги, свързани със стандартното разпространение на адресирани и неадресирани вестници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и полезно действие на актовете на институциите, както и член 8, параграф 5 от Директива 92/81, поради това че Комисията е приела решение, противоречащо на разрешението на Съвета за освобождаване от акциз?
Извършила ли е Комисията злоупотреба с власт или е превишила правомощията си, като е приела обжалваното решение относно освобождаването от акциз?
Спазени ли са изискванията на член 3, параграф 1, буква м) ДЕО и член 157 ДЕО относно насърчаването на конкурентоспособността на промишлеността на Общността?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е приложен член 87, параграф 1 ДЕО относно квалификацията на спорното освобождаване като държавна помощ?
Правилно ли е квалифицирана спорната помощ като нова, а не като съществуваща помощ по смисъла на член 88 ДЕО и Регламент № 659/1999?
Може ли спорната помощ да се счита за съществуваща поради изтичане на давностния срок по член 15 от Регламент № 659/1999?
Може ли спорната помощ да се счита за съществуваща помощ поради поет преди присъединяването на Ирландия към ЕИО ангажимент?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност с оглед възстановяването на помощта?
Нарушен ли е принципът на спазване на разумен срок и принципът на добра администрация поради прекомерната продължителност на официалната процедура по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допускат ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите:
а) концепцията на Закона за несъстоятелността, който позволява на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от правоотношения по потребителски договор, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или (при посочените по-горе ограничения) длъжник (потребител),
б) разпоредби, които в контекста на националното законодателство относно производството по несъстоятелност ограничават правото на длъжника (потребител) да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите (доставчици на стоки или услуги) само до случаите, в които е одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството — при това само по отношение на необезпечени вземания — и в които при наличие на изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, за длъжника съществува допълнителното ограничение да се позовава само на това, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност, както предвиждат разпоредбите на член 192, параграф 3 и член 410, параграфи 2 и 3 от Закона за несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, доколко в производство относно вземания по договор за потребителски кредит:
а) съдът трябва да вземе предвид ex officio, дори при липса на възражение от страна на потребителя, липсата на предоставяне от страна на кредитора на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48,
б) и да изведе от това предвидените в националното право последици, като обяви за нищожни договорните клаузи?
Имат ли посочените по-горе разпоредби от Директивите директен ефект и могат ли да се прилагат пряко предвид факта, че като разглежда инцидентен иск ex officio (или като пристъпва към проверка на вземане, която е недопустима от гледна точка на националното право поради негодно възражение от страна на длъжника потребител), съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?
Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите погасителни вноски) ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора
Доколко включването на тези суми, които на практика не са били изплатени, се отразява на размера на изчисления ГПР?
Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали размерът на уговорената компенсация е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в договора, независимо дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло и дали от гледна точка на нормите на националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или само общият размер на неустойките, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?
В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които, само разгледани заедно, са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 29 ДЕС и свързаните с него разпоредби?
Допустимо ли е приемането на регламент за прилагане на ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/72/ОВППС?
Имат ли ограничителните мерки по отношение на замразяване на средства наказателен характер или представляват чисто охранителни мерки?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Тълкува ли се понятието „присвояване на държавни средства“ самостоятелно и еднакво в правото на Съюза и допустимо ли е широко тълкуване?
Гарантиран ли е ефективен съдебен контрол върху ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя?
Спазени ли са правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на достъп до документите, свързани с ограничителните мерки, поради липса на предоставяне на такива документи от Съвета?
Нарушени ли са правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез наложените ограничителни мерки?
Ограничават ли се основните права на жалбоподателя чрез отказ за дерогация от замразяването на средства?
Налице ли е извъндоговорна отговорност на Съвета поради приемането на ограничителните мерки?
Доказана ли е действителна и сигурна вреда, която да обоснове присъждане на обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.