1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-313/25: Adrar, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 4 септември 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи в държава членка граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Изпълнение на влязло в сила решение за връщане — Член 5 — Принцип на забрана за връщане — Висши интереси на детето — Семеен живот — Член 15 — Задържане с цел извеждане — Контрол за спазването на условията за законност — Задължение на националния съд да следи за спазването на принципа на забрана за връщане и зачитането на другите интереси, посочени в член 5 от Директива 2008/115 — Служебна проверка — Членове 6 и 7, член 19, параграф 2, член 24, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“ По дело C‑313/25 PPU [Adrar] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Roermond (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Рурмонд, Нидерландия) с акт от 6 май 2025 г., постъпил в Съда на 6 май 2025 г., в рамките на производство по дело GB срещу Minister van Asiel en Migratie, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от втори състав, M. Gavalec, Z. Csehi и F. Schalin, съдии, генерален адвокат: D. Spielmann, секретар: A. Lamote, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2025 г., като има предвид ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/22: AW “T”, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-703/23: Timchenko/Съвет, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година ( *1 ) „Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 1, параграф 1, in fine — Ограничителни мерки, наложени на физическо лице, свързано с друго физическо лице, което на собствено основание е обект на ограничителни мерки — Понятието „свързаност“ при две лица, които имат семейна връзка“ По дело C‑703/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Елена Петровна Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), представлявана от S. Bonifassi, T. Bontinck и E. Fedorova, адвокати, жалбоподател, като другите страни в производството са: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и V. Piessevaux, ответник в първоинстанционното производство, Европейска комисия, представлявана от M. Carpus-Carcea, C. Giolito и H. Krämer, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си жалбоподателката иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет (T‑361/22, EU:T:2023:502, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ, първо, за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/582 на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/23: Timchenko/Съвет, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 2, параграф 1, букви a) и г) — Включване на името на жалбоподателя поради осигуряването на подкрепа за действията или политиките на Руската федерация срещу Украйна и поради осигуряването на материална или финансова подкрепа за вземащите решения лица в Русия — Значение на липсата на разграничаване и на пасивното поведение на жалбоподателя“ По дело C‑702/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Генадий Николаевич Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), представляван от S. Bonifassi, T. Bontinck и E. Fedorova, адвокати, жалбоподател, като другата страна в производството е: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и V. Piessevaux, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си жалбоподателят иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет (T‑252/22, EU:T:2023:496, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата му, първо, за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/337 на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/23: Royal Football Club Seraing, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 1713, параграф 9 от Кодекса за съдебната власт, които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/23: BAJI Trans, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/24: Alace, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Допускат ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз държава членка да определи трети страни като сигурни страни на произход чрез законодателен акт?
Трябва ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която определя трета страна като сигурна страна на произход, трябва да осигури до източниците на информация по смисъла на член 37, параграф 3 от тази директива, въз основа на които е определено това, достатъчен и адекватен достъп, който, от една страна, да позволи на съответния кандидат за международна закрила, идващ от тази трета страна, да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е целесъобразно да сезира компетентния съд, а от друга страна, да предостави на последния възможност да упражни контрол върху решение по молбата за международна закрила, и че когато националният съд — сезиран с жалба срещу решение по молба за международна закрила, разгледана по специалния режим, приложим за молбите, подадени от кандидатите от трети страни, определени като сигурни страни на произход — проверява, дори само инцидентно, дали определянето e в съответствие с посочените в приложение I към тази директива материалноправни условия за такова определяне, той може да вземе предвид събраната от самия него информация, при условие, от една страна, че се увери в надеждността на тази информация, и от друга страна, гарантира на страните по спора спазването на принципа на състезателност?
Трябва ли член 37 от Директива 2013/32 във връзка с приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определи като сигурна страна на произход трета страна, която за някои категории лица не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, предвидени в приложение I към посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/24: Tradeinn Retail Services, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Може ли притежателят на национална марка да иска съгласно член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 да се забрани на лице да притежава в чужбина нарушаващи негова марка стоки с цел да ги предлага или да ги пуска на пазара в държавата, в която тази марка се ползва със защита?
Има ли значение по отношение на понятието „притежаване“ по смисъла на член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 дали е налице фактическа възможност за достъп до нарушаващата марката стока, или е достатъчна възможността да може да се въздейства на лице, което има фактически достъп до тази стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.