1.09.03.01 - Условия за упражняване на правото на влизане и престой
Условия за упражняване на правото на влизане и престой
Дело C-456/12: O., Съдебно решение от 12 март 2014 г.
Следва ли Директива 2004/38 да се приложи по аналогия, що се отнася до условията, уреждащи правото на пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, както в решенията по дело Singh и по дело Eind, когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 ДФЕС, както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 ДФЕС?
[При утвърдителен отговор на първия въпрос], изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос], може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснато пребиваване, а за пребиваване с определена честота в другата държава членка, например в края на всяка седмица или по време на редовни посещения?
Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по спора [относно г‑н B.] погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/12: Reyes, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.
Може ли член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при определени условия държавата членка може да прилага изискване, съгласно което, за да се смята за лице на издръжка и съответно за „член на семейството“ по смисъла на тази разпоредба, навършилият 21-годишна възраст низходящ трябва безуспешно да е търсил работа, да е искал помощ за издръжката си от органите в държавата си по произход и/или да се е опитал по друг начин да се издържа, но това се е оказало невъзможно?
За тълкуването на понятието „на издръжка“ по член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 има ли значение фактът, че съответният роднина — поради лични обстоятелства като възраст, образование и здравословно състояние — има добри възможности да си намери работа и при това възнамерява да работи в съответната държава членка, което би означавало, че вече не са налице предпоставките да бъде разглеждан като лице на издръжка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/12: Alokpa и Moudoulou, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Трябва ли член 20 ДФЕС, евентуално във връзка с един или няколко от членове 20, 21, 24, 33 и 34 от Хартата на основните права [на Европейския съюз], разглеждани поотделно или заедно, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който сам издържа своите малки деца, граждани на Съюза, да пребивава в държавата членка по местопребиваването на тези деца, в която те живеят с посочения гражданин от раждането си, без да са нейни граждани, и от друга страна, да откаже да издаде на този гражданин на трета държава разрешение за пребиваване и евентуално по-нататък разрешително за работа?
Следва ли да се приеме, че такива решения биха могли да лишат посочените деца от възможността действително да упражняват в страната по местопребиваването си, в която живеят от своето раждане, най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза, включително когато се вземе предвид обстоятелството, че другият им пряк роднина по възходяща линия, с когото никога не са живели в общо семейство, пребивава в друга държава от Съюза и е неин гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/12: Brey, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва възможността обезщетение като предвидената в член 292, параграф 1 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz компенсираща добавка да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка, с мотива че въпреки издаденото на това лице удостоверение за регистрация, то не отговаря на условията, за да получи право да пребивава законно на територията на първата държава членка повече от три месеца, тъй като за придобиване на такова право на пребиваване е необходимо гражданинът да притежава достатъчно средства, така че да не се налага да подава молба за посоченото обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/11: O. и S., Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средства за издръжката му, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване, но съжителства със съпругата си и с детето, гражданин на Съюза, по отношение на което тя упражнява родителските права?
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него и същевременно не съжителства нито със своята съпруга, нито с това дете?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин, предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване и не живее във Финландия, но със съпругата си имат общо дете, по отношение на което упражняват съвместно родителските права, при положение че това дете живее във Финландия, но е с гражданство на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/11: Iida, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Директива 2003/109/ЕО — Граждани на трети страни — Право на пребиваване в държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Граждани на трети страни, членове на семейството на граждани на Съюза — Гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява към гражданин на Съюза в приемащата държава членка, а живее в държавата членка по произход на гражданина на Съюза — Право на пребиваване на гражданина на трета страна в държавата членка по произход на гражданина на Съюза, който пребивава в друга държава членка — Гражданство на Съюза — Основни права“ по дело C-40/11, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия) с акт от 20 януари 2011 г., постъпил в Съда на 28 януари 2011 г., в рамките на производство по дело Yoshikazu Iida срещу Stadt Ulm, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), изпълняваща функциите на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 март 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за г-н Y. Iida, от T. Oberhäuser и W. Weh, Rechtsanwälte, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/09: Ruiz Zambrano, Съдебно решение от 8 март 2011 г.
Следва ли разпоредбите на ДФЕС относно гражданството на Съюза да се тълкуват в смисъл, че предоставят на роднина по възходяща линия — който е гражданин на трета държава и поема издръжката на малките си деца, граждани на Съюза — правото на пребиваване в държавата членка, на която последните са граждани и в която пребивават, както и че го освобождават от задължение за разрешително за работа в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/08: Bressol и др., Съдебно решение от 13 април 2010 г.
Следва ли член 12, първа алинея ЕО и член 18, параграф 1 ЕО във връзка с член 149, параграф 1 и параграф 2, второ тире ЕО и с член 150, параграф 2, трето тире ЕО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат автономна общност в държава членка, която е компетентна в областта на висшето образование и в резултат на рестриктивна политика, водена от съседна държава членка, е изправена пред наплив от студенти от съседната държава членка към редица финансирани главно с обществени средства образователни програми с медицински характер, да предприема мерки като съдържащите се в Декрета от 16 юни 2006 г., когато посочената общност изтъква валидни основания, за да твърди, че това положение би могло да предизвика прекомерна тежест за публичните финанси и да застраши качеството на предоставяното образование?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако посочената общност докаже, че това положение има за последица факта, че твърде малко студенти с местоживеене в разглежданата общност получават дипломи, така че трайно да има налице достатъчно квалифициран медицински персонал за гарантиране качеството на системата на обществено здравеопазване в тази общност?
Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако с оглед на член 149, първа алинея in fine ЕО и член 13, параграф 2, буква с) от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който съдържа задължение за standstill, тази общност реши да запази широк и демократичен достъп до качествено висше образование за населението на общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.