1.05 - Право на Съюза и национално право
Право на Съюза и национално право
Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че държава членка, която в продължение на няколко седмици не е гарантирала достъпа на кандидат за международна закрила до предвидените в Директива 2013/33 материални условия на приемане, може да бъде освободена от отговорността си съгласно правото на Съюза, като се позове на временното изчерпване на възможностите за настаняване, с които кандидатите за международна закрила обичайно разполагат на нейна територия, поради навлизането на граждани на трети страни, търсещи временна или международна закрила, което с оглед на значителния си и внезапен характер е било непредвидимо и непреодолимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/24: Porcellino Grasso, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията национална програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можела да бъде преразглеждана, нито изменяна, и дали съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са релевантни в това отношение?
Изисква ли принципът на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза в ситуация като разглежданата румънската държава да изплаща на бенефициерите по мярка 215 помощта в размера, предвиден в Решение за изпълнение C(2012) 3529, за целия срок на техните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/24: John Cockerill, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Следва ли член 4 от Директива 2011/96 да се тълкува в смисъл, че има директен ефект и че не допуска правна уредба на държава членка, с която:
(i) се въвежда режим за консолидирано облагане (вътрешногрупово прехвърляне), позволяващ на групите от дружества да прехвърлят при определени условия цялата или част от реализираната от определени дъщерни дружества облагаема печалба на други дъщерни дружества, които са претърпели загуби през данъчната година, но
(ii) която изключва от това предимство дружествата на загуба до размера на получените дивиденти, които отговарят на условията за освобождаване от облагане съгласно правната уредба на държавата членка, с която се транспонира Директива 2011/96?
Може ли тази правна уредба на държава членка да попадне в приложното поле на член 1, параграф 4 от Директива 2011/96, в който се уточнява, че Директивата „не изключва прилагането на вътрешни разпоредби или такива, основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на укриването на данъци, данъчните измами или злоупотребите“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/21: D. K. (Dessaisissement d’un juge), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която орган на национален съд, какъвто е неговият колегиум, може да освободи съдия от този съд от разглеждане на част или на всички от разпределените му дела, без тази правна уредба да определя критериите, от които трябва да се ръководи този орган, когато приема такова решение за освобождаване на съдия от разглеждането на дела, без тази уредба да съдържа задължение за мотивиране на това решение и без тя да предвижда възможност за съдебен контрол на същото решение?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че задължават национален съд и всеки друг орган на съответната държава членка да оставят без приложение, от една страна, решението на колегиума на тази юрисдикция за освобождаване на съдия от посочения съд от разглеждане на разпределените му дела, а от друга страна, останалите последващи решения, като например актовете за преразпределяне на тези дела, когато решението на колегиума е прието в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/24: Pegazus Busz, Определение от 12 февруари 2025 г.
Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/23: BALTIC CONTAINER TERMINAL, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
1) Допуска ли член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, във връзка с член 214, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, специалният режим свободна зона да бъде приключен, без в електронната система за отчетност да е въведен [MRN] за указване на митническата декларация, въз основа на която стоките са поставени под следващ митнически режим?
2) Допускат ли член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, титулярят на специален режим свободна зона да приключи този режим единствено въз основа на отбелязване на митнически статус на стоките, направено от митническия служител в транспортния документ за същите (товарителница CMR), без сам да извърши проверка на валидността на статуса на тези стоки?
3) При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде обхватът на проверката съгласно член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и съгласно член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, за да се счита, че специалният режим свободна зона е приключен правилно?
4) Може ли титулярят на специалния режим свободна зона да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания въз основа на потвърждение от страна на митническите органи, че митническият статус на стоките е променен от „несъюзни стоки“ на „съюзни стоки“, включително ако това потвърждение не съдържа основанието за посочената промяна, нито данни, които да позволяват съответното основание да бъде проверено?
5) При отрицателен отговор на четвъртия преюдициален въпрос, с оглед на принципа на силата на пресъдено нещо, прогласен в националното право и в правото на Съюза, може ли обстоятелството, че по друго дело, образувано пред национален съд, с влязло в сила решение е прието, че в съответствие с процедурите, установени от митническите органи, титулярят на митническия режим не е извършил никакво нарушение, що се отнася до митническия режим свободна зона, да бъде основание за освобождаване от митническо задължение, възникнало по силата на член 79, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква а) от Митническия кодекс на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/23: S. (Modification de la formation de jugement), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че първоинстанционен съд на държава [членка], в състава на който заседава еднолично съдия от този съд, определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави, не е независим, безпристрастен съд, предварително създаден със закон и осигуряващ ефективна правна защита?
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3, както и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредби на националното право като член 55, параграф 4, второ изречение от [Закона за устройство на общите съдилища] […], доколкото забраняват на второинстанционния съд да обяви за недействителни действията в производството пред [първоинстанционния съд][…], поради незаконен съдебен състав, ненадлежно формиране на съда или липсата на оправомощаване или компетентност на дадено лице да се произнася като част от него, като правна санкция, осигуряваща ефективна правна защита, когато съдия е определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.