1.04 - Основни права
Основни права
Дело C-261/21: F. Hoffmann-La Roche и др., Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС и член 267 ДФЕС във връзка с член 47 от Хартата, система като тази на член 106 от Административнопроцесуалния кодекс и членове 395 и 396 от Гражданския процесуален кодекс, доколкото не позволява да се използва правното средство за отмяна на влезли в сила решения на Consiglio di Stato (Държавен съвет), противоречащи на решения на Съда, и по-конкретно на правните принципи, утвърдени от последния в преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/21: Fakro/Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Нарушено ли е правото на Съюза, като Общият съд е приел, че Комисията не е допуснала явна грешка при преценката си за липса на достатъчен интерес на Съюза да продължи разглеждането на жалбата по член 102 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за добра администрация и за ефективна съдебна защита по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 102 ДФЕС при разглеждането и отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя?
Нарушено ли е принципът на ефективност на член 102 ДФЕС, тълкуван във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС и член 105 ДФЕС, както и принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита, чрез подхода на Общия съд относно компетентността на Комисията и възможността за защита на правата на жалбоподателя?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС относно анализа на Комисията за "бойните марки" и инвестиционните отстъпки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/21: Spetsializirana prokuratura (Informations sur la décision nationale d’arrestation), Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на свободно движение и пребиваване, както и принципите на равностойност и на взаимно доверие трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдебният орган, издаващ европейска заповед за арест на основание Рамково решение 2002/584, има задължението да изпрати на лицето, спрямо което издава тази заповед за арест, националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, въпреки че това лице се намира в изпълняващата заповедта за арест държава членка и не е било предадено на компетентните органи на издалата тази заповед държава членка?
Принципът на предимство на правото на Съюза трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира съответствието с Рамково решение 2002/584, той задължава издаващия съдебен орган, от една страна, преди лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест, да бъде предадено на съдебните органи на издаващата държава членка, да не му изпраща националния акт за задържането му и информацията относно възможностите за обжалване на този акт, макар националното право на този орган да го задължава да направи това, и от друга страна, когато въпреки липсата на такава информация лицето обжалва националния акт за задържането си, да се произнесе по обжалването на този акт едва след предаването на лицето?
Какви са подходящите правни средства от правото на Съюза, за да се осъществи това уведомяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/21: Rzecznik Praw Obywatelskich, Определение от 24 юни 2022 г.
Може ли държава членка да откаже признаване на акт за раждане, издаден от друга държава членка, и да откаже издаване на документ за самоличност на дете, гражданин на Съюза, когато в акта са вписани родители от един и същи пол?
Представлява ли такъв отказ ограничение на правото на свободно движение и пребиваване, гарантирано от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, и допустимо ли е това ограничение с оглед на националното право?
Задължена ли е държавата членка да признае връзката на произход и да издаде документ за самоличност на дете въз основа на акт за раждане, издаден от друга държава членка, за целите на упражняване на правата, произтичащи от правото на Съюза, независимо от вътрешното си право относно родителските права на лица от един и същи пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Съдебно решение от 21 юни 2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/21: SGL Carbon/Комисия, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е обявил за недопустимо основанието, изведено от нарушение на задължението за полагане на дължима грижа, с мотива, че не е било повдигнато конкретно и самостоятелно в исковите молби?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, поради което не е ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз относно сложността и яснотата на правната уредба и мотивите на Общия съд?
Допустимо ли е Общият съд да прилага принципа на предпазните мерки при преценката за извинимост на грешката на Комисията при класифицирането на веществото, въпреки че е установена явна грешка в преценката и липсва несигурност относно риска?
Длъжен ли е Общият съд да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително разтворимостта на веществото, при преценката за достатъчно съществено нарушение на правна норма от страна на Комисията?
Може ли сложността на правната уредба да оправдае невземането предвид на релевантни обстоятелства от страна на Комисията при прилагането на метода на сумиране по Регламент № 1272/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-603/21: UPTR/Парламент и Съвет, Определение от 9 юни 2022 г.
Ограничено ли е правото на обжалване пред Съда на Европейския съюз само до въпроси на правото и при спазване на изискванията за точност и конкретика при посочване на правни грешки на Общия съд?
Може ли необходимостта от по-широко тълкуване на изискването за индивидуална засегнатост по член 263, четвърта алинея ДФЕС, да бъде основание за допустимост на жалбата при липса на конкретна правна грешка в тълкуването и прилагането на релевантната съдебна практика?
Явява ли се липсата на национални правни средства за защита или твърдяният „наказателен“ характер на оспорваната разпоредба релевантен за преценката на индивидуалната засегнатост и допустимостта на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/20: Préfet du Gers и Institut National de la Statistique и des Études Économiques, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.
Трябва ли член 50 [ДЕС] и Споразумението за оттегляне да се тълкуват в смисъл, че отнемат европейското гражданство на гражданите [на Обединеното кралство], които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка, и по-специално на онези, които пребивават на територията на друга държава членка повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага законът на [Обединеното кралство], известен като [„правилото за 15‑те години“], което ги лишава от всякакво право на глас?
При утвърдителен отговор трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от Споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 [ДФЕС] позволява на тези граждани [на Обединеното кралство] да запазят без изключение правата на европейското гражданство, от които са се ползвали преди оттеглянето на тяхната страна от Европейския съюз?
При отрицателен отговор на втория въпрос, не е ли частично невалидно Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава принципите, формиращи идентичността на Европейския съюз, и по‑специално членове 18, 20 и 21 [ДФЕС], както и членове 39 и 40 от [Хартата], и не нарушава ли принципа на пропорционалност, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?
При всички положения не е ли частично невалиден член 127, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава членове 18, 20 и 21 [ДФЕС], както и членове 39 и 40 от [Хартата], доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избирани на общинските избори в тази страна, и ако Общият съд и Съдът правят същото тълкуване като френския Conseil d’État (Държавен съвет), дали това нарушение не се простира и върху гражданите на Обединеното кралство, които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага [правилото за 15‑те години], което ги лишава от всякакво право на глас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.