1.04.02.02 - Обхват на защита на правата и принципите
Обхват на защита на правата и принципите
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Съдебно решение от 23 ноември 2021 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/18: Комисия/Германия () и 2009/73), Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Съвместимо ли е ограничаването на определението за „вертикално интегрирано предприятие“ само до предприятия, осъществяващи дейност в Европейския съюз, с изискванията на Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО?
Допустимо ли е правилата относно периодите за анализ по член 19, параграфи 3 и 8 от директиви 2009/72 и 2009/73 да се прилагат само за персонала на части от вертикално интегрираното предприятие, които осъществяват дейност в енергийния сектор?
Съвместимо ли е ограничаването на задължението за прехвърляне на дялови участия във вертикално интегрираното предприятие само до ръководния персонал на оператора на преносна система, с изискванията на член 19, параграф 5 от директиви 2009/72 и 2009/73?
Допустимо ли е националното правителство да разполага с правомощия за определяне на тарифи и условия за достъп до мрежата и балансиращи услуги, които по директивите са изключителна компетентност на националния регулаторен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Трябва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска в законодателната уредба на държава членка, с която се прилага процедурата за обмен на информация при поискване, въведена с Директива 2011/16, да се изключи възможността разпореждане, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, да бъде обжалвано, първо, от такова лице, второ, от данъчнозадълженото лице, обект в тази друга държава членка на разследването, поради което се прави въпросното искане, и трето, от третите лица, засегнати от съответната информация?
Следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват в смисъл, че разпореждане, с което компетентният орган на държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, трябва да се счита — разглеждано заедно с това искане — за отнасящо се за информация, която явно не е изобщо лишена от предполагаема значимост, тъй като в нея се посочват самоличността на лицето, притежаващо въпросната информация, самоличността на данъчнозадълженото лице, обект на разследването, поради което се прави искането за обмен на информация, и обхванатият от разследването период, и тъй като се отнася за договори, фактури и плащания, които не са посочени конкретно, но са очертани посредством критерии, основаващи се, първо, на факта, че са сключени или съответно извършени от лицето, притежаващо информацията, второ, на обстоятелството, че са реализирани през обхванатия от разследването период, и трето, на връзката им със съответното данъчнозадължено лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/19: Haswani/Съвет, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Обърната ли е тежестта на доказване и нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при прилагането на ограничителните мерки спрямо видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането и потвърждаването на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Съответстват ли ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли:
– установеното в член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
– установеният по-специално в член 197, параграф 1 ДФЕС принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
– гарантираното от член 47, параграф 1, [първа алинея] от [Хартата] право на ефективни правни средства за защита,
– произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда
– предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза
– да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, […] от дадена провинция, принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от Директива [2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/18: Dorobantu, Съдебно решение от 15 октомври 2019 г.
В контекста на Рамковото решение 2002/584 […] какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията за лишаване от свобода?
По кои критерии следва да се преценяват условията за лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/17: GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), Съдебно решение от 24 септември 2019 г.
Прилагат ли се забраната или ограниченията за обработването на специалните категории от лични данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46, — при спазване на изключенията, предвидени в тази директива — и по отношение на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на неговата отговорност, компетентност и възможности като администратор на данни, обработвани за функционалните нужди на интернет търсачката?
Следва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че по силата на тези разпоредби лицето, което управлява интернет търсачка, по принцип е длъжно — при спазване на предвидените в Директивата изключения — да уважава исканията за премахване от резултатите при търсене на връзки, които водят към уебстраници, на които се намират лични данни, попадащи в обхвата на специалните категории, посочени в тези разпоредби?
Може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, когато констатира, че въпросните връзки водят към съдържания, включващи лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1, но чието обработване е обхванато от изключението, предвидено в член 8, параграф 2, буква д) от Директива 95/46, при условие че обработването отговаря на всички други изисквания за законосъобразност, поставени в тази директива, и ако съответното физическо лице няма правото съгласно член 14, първа алинея, буква а) от посочената директива да възрази срещу въпросното обработване въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение?
Следва ли разпоредбите на Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че когато лицето, което управлява интернет търсачка, е сезирано с искане за премахване от резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани лични данни, които попадат в обхвата на специалните категории, посочени в член 8, параграф 1 или 5 от тази директива, управляващото интернет търсачка лице трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на вмешателството в основните права на съответното физическо лице на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, да провери дали по съображения, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от въпросната директива, и при спазване на условията, предвидени в тази последна разпоредба, включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на установената в член 11 от Хартата свобода на информация на потребителите на интернет, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тази уебстраница посредством такова търсене?
Представляват ли информацията за съдебно производство, предмет на което е било физическо лице, както и евентуално информацията за присъдата, с която то е приключило, данни, отнасящи се до „закононарушения“ и до „наказателни присъди“ по смисъла на член 8, параграф 5 от Директива 95/46?
Длъжно ли е лицето, което управлява интернет търсачка, да уважи искане за премахване от резултатите при търсене на връзки към уебстраници, съдържащи такава информация, когато информацията се отнася до по-ранен етап от разглежданото съдебно производство и вече не отговаря на действителното положение предвид развитието на производството, доколкото е установено в рамките на проверката на съображенията, свързани със значим обществен интерес, посочени в член 8, параграф 4 от посочената директива, че с оглед на всички обстоятелства по случая основните права на съответното физическо лице, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата, имат предимство пред защитените в член 11 от тази харта основни права на потенциално заинтересованите интернет потребители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/18: HX/Съвет, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
Допусната ли е грешка при прилагането на критерия за „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ като основание за включване в списъка с ограничителни мерки?
Спазени ли са правилата относно доказателствената тежест и събирането на доказателства при преценката за връзка между жалбоподателя и сирийския режим?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и основните права на жалбоподателя?
Спазено ли е изискването за мотивиране при отказа на Общия съд да приеме късно представени доказателства поради изключителни обстоятелства по член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Съдебно решение от 21 май 2019 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което прекратява ex lege правата на ползване върху земеделски земи, притежавани от граждани на други държави членки, да ограничава свободното движение на капитали, гарантирано от член 63 ДФЕС?
Съвместимо ли е прекратяването на тези права на ползване без обезщетение с правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли подобно ограничение да бъде обосновано с цели от общ интерес, съображения за обществен ред или с необходимостта от предотвратяване на злоупотреби и нарушения на националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.