Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-234/16: ANGED, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че:
а) този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а
б) самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/17: Cellnex Telecom/Комисия, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Разполага ли Комисията с право да оспорва определението на държавата членка за услуга от общ икономически интерес (УОИИ) само при наличие на явна грешка, и спазено ли е това изискване при разглежданата мярка?
Може ли изборът на конкретна технология за предоставяне на услуга от общ икономически интерес да бъде част от дискреционната компетентност на държавите членки при определяне и организиране на такава услуга?
Дефинирани ли са ясно и достатъчно конкретно в националното право задълженията за предоставяне на услуга от общ икономически интерес по отношение на цифровата наземна телевизия в засегнатия регион?
Изисква ли се актът за определяне на услуга от общ икономически интерес непременно да съвпада с акта за възлагане на тази услуга на конкретен оператор?
Изисква ли се формално използване на израза „обществена услуга“ в националното право, за да се приеме, че е изпълнено условието Altmark за ясно определяне на УОИИ?
Правилно ли е приложен критерият за наличие на икономическо предимство по смисъла на член 107 ДФЕС при определяне дали предоставените средства представляват държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/16: Saras Energía, Заключение от 12 април 2018 г.
1) Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 9 от Директива 2012/27/ЕС правна уредба на държава членка, установяваща национална схема за задължения за енергийна ефективност, чиито основно изпълнение представлява годишна вноска в национален фонд за енергийна ефективност, създаден в съответствие с предвиденото в член 20, параграф 4 от посочената директива?
2) Съвместима ли е с член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС национална правна уредба, която като алтернатива на вноската в националния фонд за енергийна ефективност допуска възможност за изпълнение на задълженията за икономия на енергия чрез доказване на постигнатата икономия?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: Съвместимо ли е с посочените член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директивата допускането на тази алтернатива за изпълнение на задълженията за икономия на енергия, при условие че реалното ѝ съществуване зависи от приемането от правителството на нормативен акт за нейното прилагане при условията на оперативна самостоятелност?
И в същия смисъл, съвместима ли е такава правна уредба, ако правителството не предприеме действия за прилагането на посочената алтернативна възможност?
4) Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директивата национална схема, съгласно която страни — адресати на задълженията за енергийна ефективност, са само предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове, но не и газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: съвместимо ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директивата определянето на предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и на търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове като задължени страни, без да се посочват причините, поради които газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове не се определят като задължени страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-651/17: Grupo Osborne/Jordi Nogués, Определение от 12 април 2018 г.
Допълнени ли са конкретно и правно аргументирани основанията за отмяна на решението, както се изисква в касационното производство?
Подлежи ли на контрол от Съда по касационен ред фактическата преценка относно доминиращите и отличителни елементи на марката и степента на сходство между конфликтните марки?
Изисква ли се конкретна аргументация при твърдение за нарушение на принципа за взаимна зависимост между факторите при оценка на риска от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/17: Grupo Osborne/Jordi Nogues, Определение от 12 април 2018 г.
Изисква ли се жалбата да съдържа конкретни правни доводи и идентифициране на обжалваните елементи, за да бъде допустима?
Подлежи ли на съдебен контрол от страна на Съда преценката относно отличителния или доминиращ характер на елементите на марка, както и оценката на степента на сходство между конфликтни знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/16: Banco Santander, Заключение от 22 март 2018 г.
1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на сумата, лихвите и разноските на приобретателя
б) Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
2. а) Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на договорената възнаградителна лихва?
б) Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която възнаградителните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
1) Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за заем, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
2) Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за заем клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправния характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на заема да продължават да се начисляват само редовните лихви?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на заемополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/17: Bankia, Заключение от 21 март 2018 г.
1) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като действащите разпоредби относно испанското производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот — член 695 и сл. във връзка с член 552, параграф 1 от [Закона за гражданското съдопроизводство] — която не предвижда съдебен контрол, нито служебен, нито по искане на някоя от страните, за нелоялни търговски практики, тъй като същата затруднява или не допуска съдебен контрол върху договорите или действията, при които такива нелоялни търговски практики може да са налице?
2) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като испанската, която не гарантира ефективно спазване на кодекса за поведение от страна на взискателя, в случай че същият реши да не прилага този кодекс (членове 5 и 6 от Кралски декрет-закон № 6 от 9 март 2012 г. във връзка с член 15 от него)?
3) Следва ли член 11 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като испанската, която не дава на потребителя възможност да поиска в рамките на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот спазване на кодекса за поведение, по-конкретно що се отнася до даването вместо изпълнение и погасяването на дълга — точка 3 от приложението към Кралски декрет-закон № 6 от 9 март 2012 г., Кодекс на добри [банкови] практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.