Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-456/12: O., Съдебно решение от 12 март 2014 г.
Следва ли Директива 2004/38 да се приложи по аналогия, що се отнася до условията, уреждащи правото на пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, както в решенията по дело Singh и по дело Eind, когато гражданинът на Съюза се завръща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка в рамките на член 21, параграф 1 ДФЕС, както и като лице, за което са предназначени услуги по смисъла на член 56 ДФЕС?
[При утвърдителен отговор на първия въпрос], изисква ли се престоят на гражданина на Съюза в друга държава членка да има минимална продължителност, за да може при завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, на члена на семейството му, който е гражданин на трета страна, да се предостави право на пребиваване в тази държава членка?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос], може ли това изискване да бъде изпълнено и когато става въпрос не за непрекъснато пребиваване, а за пребиваване с определена честота в другата държава членка, например в края на всяка седмица или по време на редовни посещения?
Когато между завръщането на гражданина на Съюза в държавата членка, на която е гражданин, и пристигането в тази държава членка на член на семейството му, който е гражданин на трета страна, е изтекъл период от време, при фактическата обстановка по спора [относно г‑н B.] погасени ли са възможни претенции на членовете на семейството, които са граждани на трета страна, за право на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/12: Briels и др., Заключение от 27 февруари 2014 г.
1. Трябва ли изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“, който се съдържа в член 6, параграф 3 от [Директивата за местообитанията], да се тълкува в смисъл, че проект, който има влияние върху съществуващ на съответната територия район на защитен тип местообитание, не би имал отрицателно влияние върху интегритета на съответната територия, ако в рамките на проекта за този тип местообитание бъде изграден също толкова голям или по-голям по площ район?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“ трябва да се тълкува в смисъл, че [при обстоятелствата, изложени в първия въпрос,] е налице отрицателно влияние върху интегритета на територия по „Натура 2000“, трябва ли изграждането на нов район за определен тип местообитание да се квалифицира като компенсаторна мярка по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/13: SCA Group Holding и др., Заключение от 27 февруари 2014 г.
1. Ограничава ли се свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО, ако на данъчнозадължените лица не е позволено да приложат нидерландския режим на облагане на групите като данъчни единици към дейностите и имуществото на установените в Нидерландия техни непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на техни непреки дъщерни дружества) (дела С‑39/13 и С‑41/13) или на техни дружества сестри (дело С‑40/13)
В този контекст и в светлината на целите на нидерландския режим на облагане на групите като данъчни единици положението на непреките дъщерни дружества (и дъщерните дружества на непреките дъщерни дружества) и съответно на дружествата сестри, разглеждани в главното производство, обективно съпоставимо ли е (по дела C‑39/13 и С‑41/13:) (i) с положението на установени в Нидерландия дружества, които са преки или непреки дъщерни дружества на установено в Нидерландия междинно холдингово дружество, което е избрало да не бъде включено в данъчна единица с неговото установено в Нидерландия дружество майка, и които поради това в качеството си на непреки дъщерни дружества, също както разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества), нямат достъп до режима за облагане като данъчна единица (само) с главното дружество майка; или (ii) с положението на установени в Нидерландия непреки дъщерни дружества, които заедно с тяхното установено в Нидерландия междинно холдингово дружество са избрали да формират данъчна единица с тяхното установено в Нидерландия главно дружество майка и поради това дейността и имуществото им, за разлика от дейността и имуществото на разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества), подлежат на данъчна консолидация
(по дело С‑40/13:) (i) с положението на установени в Нидерландия дружества сестри, които са избрали да не бъдат включени в данъчна единица с тяхното установено в Нидерландия общо дружество майка и които поради това в качеството си на дружества сестри, също както разглежданите в главното производство дружества сестри, заедно нямат достъп до режима за облагане като данъчна единица; или (ii) с положението на установени в Нидерландия дружества сестри, които заедно с тяхното установено в Нидерландия дружество майка са избрали да формират данъчна единица с дружеството майка и поради това дейността и имуществото им, за разлика от дейността и имуществото на разглежданите в главното производство дружества сестри, подлежат на данъчна консолидация
2. При отговора на въпрос 1, първо изречение има ли някакво значение обстоятелството дали (по дело С‑39/13:) непреките дъщерни дружества (дъщерните дружества на непреки дъщерни дружества) са притежавани от едно-единствено междинно холдингово дружество (разположено на следващото непосредствено по-високо равнище в структурата на групата) в другата държава членка, или — какъвто е случаят с разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества) — са притежавани от две (или повече) междинни холдингови дружества (разположени на две или няколко по-високи равнища в структурата на групата) в тази друга държава членка
(по дело С‑41/13:) ако упражняваше в Нидерландия дейност не чрез дъщерно дружество, а чрез място на стопанска дейност, съответното чуждестранно междинно холдингово дружество би имало право да избира по отношение на имуществото и дейността на това установено в Нидерландия място за стопанска дейност да формира данъчна единица с установеното в Нидерландия дружество майка
(по дело С‑40/13:) дружествата сестри имат общо (пряко) дружество майка в другата държава членка, или пък имат различни (преки) дружества майки в другата държава членка и съответно общото им (непряко) дружество майка е чак на по-високо равнище в структурата на групата, но също е разположено в тази друга държава членка
3. При утвърдителен отговор на въпрос 1, първо изречение, може ли това ограничение да бъде обосновано в конкретния случай с императивни съображения от общ интерес, и по-специално с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, включително с необходимостта от избягване на едностранното или двустранното двукратно признаване на загубите за данъчни цели
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли в този случай ограничението да се смята за пропорционално?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/12: Stichting Woonpunt и др./Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателите не са лично засегнати от решението на Комисията относно помощ E 2/2005, като се позове единствено на тяхното качество на действителни или потенциални получатели?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателите не принадлежат към „затворен кръг“ от съществуващи дружества за социално жилищно настаняване (wocos) при преценката за лично засягане от спорното решение относно помощ E 2/2005?
Спазено ли е изискването за правен интерес на жалбоподателите от отмяната на решението на Комисията в частта му относно помощ N 642/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/12: Stichting Woonlinie и др./Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли жалбата за отмяна на решение на Комисията относно държавна помощ E 2/2005, като приеме, че жалбоподателите не са лично засегнати, тъй като са само потенциални получатели по изменената схема за помощи?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието за „затворен кръг“ от съществуващи оператори (wocos) при определяне на процесуалната легитимация на жалбоподателите да обжалват решението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/12: van der Ham и van der Ham-Reijersen van Buuren, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.
Как трябва да се разбира понятието „умишлено неспазване“ в член 51, параграф 4 от Регламент № 1698/2005, изменен с Регламент № 74/2009, в член 23 от Регламент № 1975/2006 и в член 67, параграф 1 от Регламент № 796/2004
За да се приеме, че е налице такова неспазване, достатъчно ли е да не е спазена отдавна утвърдена, трайна политика по смисъла на член 8, параграф 2, буква c) от Насоките?
Правото на Съюза допуска ли възможността в държава членка да се приема, че е налице „умишлено“ по смисъла на цитираните регламенти неспазване на схема и тогава, когато са налице едно или повече от следните обстоятелства:
а) по отношение на съответното изискване за кръстосано спазване, което не е изпълнено, се приема, че действията са умишлени;
б) съответното изискване за кръстосано спазване е сложно;
в) съществува отдавна утвърдена, трайна политика;
г) налице е активно действие или съзнателно бездействие;
д) земеделският производител вече е бил уведомяван за пропуски при изпълнението на съответното изискване за кръстосано спазване; и
е) степента на неспазване на съответното изискване за кръстосано спазване сочи, че действията са умишлени?
Може ли получателят на помощта да носи отговорност за „умишлено неспазване“, ако трето лице извършва дейностите по поръчка на този получател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/13: Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, Заключение от 25 февруари 2014 г.
1) Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Трябва ли залегналият в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на този принцип, когато адресатът на бъдещото решение наистина не е бил изслушан, преди администрацията да приеме неблагоприятното за него решение, но все пак впоследствие е получил възможност да бъде изслушан на следващия етап от административния процес (обжалването по административен ред), който предхожда обжалването пред националния съд?
б) Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
3) При отрицателен отговор по буква б) от втория въпрос: какви обстоятелства може да вземе предвид националният съд при определянето на тези правни последици, и по-специално може ли да вземе предвид дали при липсата на нарушение на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията изходът от производството би бил различен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/12: X, Съдебно решение от 23 януари 2014 г.
Обхваща ли понятието „премахващи примесите“, съдържащо се в забележка 1 към глава 25 от ХС, също и отстраняването поради определени природни дадености на определени химически съставки от даден минерален продукт в непреработен вид, при положение че това отстраняване на химически съставки се извършва, за да се засилят (специфични) естествени свойства на минералния продукт, които са отслабнали поради тези природни дадености?
В случай че въз основа на отговора на първия въпрос може да се установи, че са премахнати примеси по смисъла на забележка 1 към глава 25 от ХС, въз основа на какви критерии трябва впоследствие да се преценява дали добит минерален продукт като белилната глина може въз основа на посочената по-горе забележка да продължи да бъде класиран в [под]позиция 2508 40 00 от КН дори и след промиването му със сярна киселина и вода, като същият продукт не бъде разглеждан като продукт на химическата промишленост по смисъла на глава 38 от ХС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.