Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-327/82: Ekro, Заключение от 14 декември 1983 г.
1. Какво следва да се разбира под „тънък фланк“ по смисъла на позиция 02.01 A II (a) 4. ex (bb) от Общата митническа тарифа и как може „тънък фланк“, който не попада в тази тарифна позиция, да се отличи от обезкостени или не обезкостени разфасовки, които попадат в нея?
2. Означава ли правилното тълкуване на Регламент № 2787/81, че не може да се предостави възстановяване при износ за държави, които не са членки, на обезкостена или не обезкостена разфасовка, ако към нея е прикрепен „тънък фланк“, или означава по-скоро, че в такъв случай възстановяването трябва да се предостави въз основа на общото тегло на изнесеното месо, намалено с теглото на „тънкия фланк“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/82: Van Bennekom, Съдебно решение от 30 ноември 1983 г.
Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни“?
Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминен или мултивитаминен препарат, подобен на тези, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни, но не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел извършване на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции при хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на Директивата?
При положение че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба в хранителни продукти, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във формата на таблетки, хапчета или капсули, може ли по-висока концентрация на тези витамини, независимо дали са в тази форма, да бъде достатъчна, за да се класифицира веществото като лекарствен продукт по смисъла на Директивата
Ако да, въз основа на какви критерии може да се установи това?
Допустимо ли е нидерландското законодателство да забранява или да се прилага под формата на наказателна санкция спрямо продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати чрез използване на определение за лекарствен продукт, което, подобно на съдържащото се в Wet op de Geneesmiddelenvoorziening, е толкова широко, че включва такива препарати, ако те не са, нито самостоятелно, нито в комбинация, лекарствени продукти по смисъла на Директивата?
Ако витамините или мултивитаминните препарати могат да се считат за лекарствени продукти по смисъла на Директивата, но последната или националното законодателство, основано на нея, е формулирано, тълкувано или прилагано в една или повече държави членки по такъв начин, че тези препарати не попадат в обхвата на действащото там законодателство за лекарствените продукти, може ли нидерландското законодателство да възпрепятства продажбата или държането на склад с цел доставка на такива препарати, внесени от една от тези държави членки, въз основа на Wet op de Geneesmiddelenvoorziening или нейните изпълнителни наредби, или това би било в противоречие с Договора, по-специално с член 30 от него и с забраната за ограничения върху търговията между държавите членки?
Ако отговорът на предходните въпроси води до извода, че определението за лекарствени продукти в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в Директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се стига до необходимостта те да бъдат регистрирани, както е посочено по-горе, по същия начин като патентованите лекарствени продукти и лекарствени препарати, следва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че Директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/82: Roussel, Съдебно решение от 29 ноември 1983 г.
Трябва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да въведе специално законодателство по отношение на внасяните фармацевтични продукти, което се позовава на основните цени на производителя, обичайно прилагани за продукти, предназначени за потребление на територията на държавата членка, в която са произведени, когато законодателството, приложимо към вътрешното производство, се основава единствено на замразяване на нивото на цените към определена референтна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/82: Duijnstee, Съдебно решение от 15 ноември 1983 г.
Задължава ли член 19 от Конвенцията националния съд да обяви служебно, че не е компетентен, когато установи, че съд на друга договаряща държава има изключителна компетентност по член 16 от Конвенцията, дори и в производство по касационна жалба, при което националните процесуални правила ограничават прегледа на съда до основанията, посочени от страните?
Следва ли понятието „дела, които се отнасят до регистрацията или действителността на патенти“ по смисъла на член 16, параграф 4 от Конвенцията, което предоставя изключителна компетентност на съдилищата на договарящата държава, компетентна да издаде патента, да се определя въз основа на правото на договарящата държава, чиито съдилища са посочени в тази разпоредба, или съгласно lex fori, или въз основа на самостоятелно тълкуване на посочената разпоредба?
Включва ли понятието „дела, които се отнасят до регистрацията или действителността на патенти“ спор по между служител, за чиято изобретение е подадена заявка за патент или е издаден патент, и неговия работодател, когато спорът се отнася до съответните им права върху този патент, произтичащи от трудовото правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/81: Michelin/Комисия, Съдебно решение от 9 ноември 1983 г.
Спазени ли са правата на защита на Michelin NV в административното производство пред Комисията, включително относно достъпа до документи, обсъждането на доказателствата и предварителното оповестяване на критериите за определяне на глобата?
Правилно ли е определено, че Michelin NV заема господстващо положение на съществена част от общия пазар, като се вземат предвид географското определение на пазара, продуктовият обхват и пазарният дял?
Съставлява ли системата за отстъпки на Michelin NV и предоставянето на допълнителен бонус през 1977 г. злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора?
Може ли поведението на Michelin NV да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 86 от Договора?
Правомерно ли е наложена глобата на Michelin NV и следва ли тя да бъде намалена с оглед на обстоятелствата по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/82: Tradax/Комисия, Заключение от 27 октомври 1983 г.
Нарушение на задължението на Комисията да предостави информация относно начина на определяне на cif цените, на които се основава начисляването на вносната такса, съгласно принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания, принципа на добра администрация и защита на правата на засегнатите лица.
Липса на действие от страна на Комисията по смисъла на член 175 от Договора за ЕИО, като не е приела акт по искането на жалбоподателя.
Неправомерен отказ на Комисията да предостави исканата информация, представляващ оспорим акт по смисъла на член 173 от Договора за ЕИО.
Извършване на неправомерност от страна на Комисията, която е причинила вреда на жалбоподателя, пораждаща отговорност по член 215 от Договора за ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/82: De beste Boter, Съдебно решение от 27 октомври 1983 г.
Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2044/75 на Комисията от 25 юли 1975 година да се тълкува в смисъл, че изразът „специални мерки“ включва решение за спиране на възможността за предварително определяне на възстановяванията съгласно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 876/68 от 28 юни 1968 година?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли правилното тълкуване на член 3, параграф 3 да води до отхвърляне на заявленията за предварително определяне, които са подадени преди периода на спиране, но по които трябва да се вземе решение през този период?
Ако и на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че член 3, параграф 3 противоречи на правото на Общността, по-специално на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 876/68 на Съвета от 28 юни 1968 година или на принципа на правната сигурност, който е част от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/82: Duijnstee, Заключение от 5 октомври 1983 г.
1. Задължението, наложено на съда на договаряща държава по член 19 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да обяви служебно, че не е компетентен, има ли предимство пред разпоредба като член 419, параграф 1 от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, с което се стига до това, че касационният съд трябва да провери дали обжалваното решение се отнася до иск, попадащ в обхвата на член 19, и ако отговорът на този въпрос е положителен, да отмени обжалваното решение, дори ако въпросът не е повдигнат в основанията на жалбата?
2. Следва ли въпросът дали производството е „свързано с регистрацията или действителността на патенти“ по смисъла на член 16, параграф 4 от посочената Конвенция да се определя:
(а) съгласно правото на договарящата държава, чиито съдилища са посочени в тази разпоредба;
(б) съгласно lex fori; или
(в) въз основа на самостоятелно тълкуване на тази разпоредба?
3. Ако на втория въпрос се отговори по начина, посочен в буква (в), следва ли иск като разглеждания тук ... да се счита за иск, попадащ в обхвата на член 16, параграф 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.
1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата
Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/82: Duphar, Заключение от 14 септември 1983 г.
a) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в членове 30, 34 и 36 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези членове препятстват държава членка да въведе, с цел реализиране на икономии в областта на предоставянето на лекарствени препарати на лица, осигурени по схеми за здравно осигуряване, едностранни разпоредби, съгласно които осигурените лица се лишават от право да получават определени посочени лекарствени препарати и превързочни материали
б) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в член 5 от Договора за ЕИО във връзка с член 21, разглеждан заедно с членове 11, 12 и 5 от Директива 65/65 и член 32, разглеждан заедно с членове 28 и 31 от Директива 75/319, да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби имат пряко действие
Ако да, следва ли тези разпоредби да се тълкуват, както е изложено по-горе
в) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в член 3, буква (f) във връзка с членове 85 и 86 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби имат пряко действие
Ако да, следва ли тези разпоредби да се тълкуват, както е изложено по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.