всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Латвия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Латвия

Дело C-326/21: PNB Banka/ЕЦБ, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.

Тълкувани ли са прекалено ограничително правомощията на Европейската централна банка в областта на пруденциалния надзор?
Спазено ли е изискването за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при отказа на ЕЦБ да даде исканото разпореждане?
Правилно ли е направено разграничение между пруденциалния надзор и производството по несъстоятелност при определяне на компетентността на ЕЦБ?
Допусната ли е грешка при преценката, че ЕЦБ няма компетентност да даде исканото разпореждане на синдика на банката?
Явява ли се писмото на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г. акт, подлежащ на обжалване по член 263 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Съдебно решение от 7 септември 2022 г.

Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС, както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-702/20: DOBELES HES, Заключение от 14 юни 2022 г.

1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящему ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията, в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от [Регламент 2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от [Директива 2002/20]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-530/20: EUROAPTIEKA, Заключение от 9 юни 2022 г.

1) Трябва ли дейностите, до които се отнася спорната разпоредба, да се считат за реклама на лекарствени продукти по смисъла на дял VIII от Директива 2001/83 („Реклама“)?
2) Трябва ли член 90 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разширява списъка на забранените форми на реклама и налага по-строги ограничения от изрично предвидените в член 90 от посочената директива?
3) Трябва ли да се счита, че спорната в главното производство правна уредба ограничава рекламата на лекарствени продукти с цел да насърчи рационалната им употреба по смисъла на член 87, параграф 3 от Директива 2001/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/20: Rodl & Partner, Заключение от 12 май 2022 г.

1) Трябва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че посочените разпоредби: i) изискват автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изискват автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посоченото тълкуване на член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849 да се счита за пропорционално и следователно в съответствие с член 5, параграф 4, първа алинея от Договора за Европейския съюз?
3) Трябва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
4) Трябва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че посочените разпоредби предвиждат, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
5) Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл и посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
6) Трябва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, което не може да бъде обжалвано, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Заключение от 28 април 2022 г.

1) Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от [ОРГО] организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от [ОРГО] основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
3) Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от [ОРГО] да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
4) От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба [член 1 от Komerclikums (Търговски закон)], или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
5) За преценката дали дейността на подателя на проектното предложение е стопанска, имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентноспособно висше образование и конкурентноспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
1) Трябва ли член 2, точка 83 от [ОРГО] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
4) Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/21: Piltenes meži, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Попадат ли в обхвата на член 30, параграф 6 от Регламент № 1305/2013 плащанията за микрорезервати, създадени в горска зона в изпълнение на целите на Директива 2009/147?
Прилагат ли се за предоставянето на компенсация за микрорезервати, създадени в изпълнение на целите на Директива 2009/147, ограниченията по отношение на плащанията за предприятия в затруднено положение, предвидени в Регламент № 702/2014?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/21: PRODEX, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура може да включва каси за врати и прагове като отделни стоки?
С оглед на правило 2, буква а), първо изречение от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, може ли подпозиция 441820 от Комбинираната номенклатура да включва и незавършени каси за врати, плочи за врати и прагове, при условие че в това си състояние те притежават основните характеристики на комплектовани и завършени каси за врати и прагове?
Трябва ли спорните в главното производство плочи и профили от дървен материал, които имат форма и декоративна завършеност, доказващи обективно предвидимата им употреба за производство на врати, каси за врати и прагове, но които, преди да се монтира вратата, трябва да се срежат, за да се коригира дължината им, и на които трябва да им се направят места за закрепване и ако е необходимо, да им се издълбаят места за панти и брави, да се класират в подпозиция 441820 или, според характеристиките на конкретните плочи или профили, в позиции 4411 и 4412 от Комбинираната номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/21: ABLV Bank/ЕСП, Заключение от 28 април 2022 г.

Невъзможност за частично възстановяване на предварителната вноска за 2018 г. поради отнемане на лиценза на кредитната институция през същата година
Невъзможност за възстановяване на „остатъка“ от предварителната вноска за 2015 г., която не е приспадната от бъдещи вноски
Нарушение на изискването за мотивиране и формалната законосъобразност на обжалваното решение на Единния съвет за преструктуриране

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-364/20: Bernis и др./ЕСП, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Допустимо ли е Общият съд да приеме, че решенията на Единния съвет за преструктуриране (SRB) не изискват ликвидация на кредитните институции и поради това не засягат пряко правното положение на акционерите?
Следва ли член 263 ДФЕС да се тълкува във връзка с член 86 от Регламент № 806/2014 така, че предоставя на акционерите право на обжалване срещу решения на SRB, които не са адресирани до тях?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз в обжалваното определение на Общия съд относно липсата на пряка засегнатост на акционерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456716 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form