Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-52/77: Cayrol/Rivoira, Съдебно решение от 30 ноември 1977 г.
1. Пречи ли съществуването на търговското споразумение между Общността и Испания през 1970 и 1971 г. на прилагането на член 115 от Договора към вноса на десертно грозде?
2. Следва ли член 1 от приложение I към споразумението между ЕИО и Испания да се тълкува в смисъл, че от датата на влизане в сила на споразумението, а именно 1 октомври 1970 г., държавите членки вече не са оправомощени да въвеждат пряко (на основание на двустранни търговски споразумения, сключени преди това с Испания) количествени ограничения от всякакъв вид, включително вносни квоти, по отношение на продукти с произход от Испания (и по-специално тези, обхванати от член 11 от приложение I към споразумението между ЕИО и Испания, тарифен номер 08.04, прясно десертно грозде) през всички месеци на годината?
3. Представлява ли изискването на държавата членка вносител да се посочи държавата на произход в митническата декларация за стоки в свободно обращение, чийто статут на Общността е удостоверен с удостоверение за движение на Общността, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от член 30 от Договора?
4. Могат ли държавите членки да изискват представяне на сертификати за произход за всички стоки, идващи от други държави членки, преди датата на предоставяне от Комисията на разрешение по член 115 от Договора?
5. Позволяват ли правилата относно контрола на качеството на продуктите, и по-специално разпоредбите на Регламент № 58/62, държавите членки да обвържат вътреобщностната търговия с представяне на границата на документи, отнасящи се до произхода на стоки в свободно обращение, идващи от други държави членки?
6. В случай на неспазване на тези стандарти, представлява ли прилагането към внесените продукти на санкциите, предвидени за нарушение на националното митническо законодателство, мярка с еквивалентен ефект, забранена от член 30 от Договора, когато вътрешните продукти, които не отговарят на същите стандарти, подлежат само на по-леки санкции, предвидени в националните правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/77: Cayrol/Rivoira, Заключение от 9 ноември 1977 г.
1. Може ли член 115 от Договора за ЕИО, който допуска дерогации от забраната за количествени ограничения, посочена в член 30, да бъде прилаган от държавите членки във връзка с продукти с произход от трета държава, които са обхванати от система за внос на Общността съгласно търговско споразумение, сключено от ЕИО с тази трета държава?
2. Следва ли член 1 от приложение I към Споразумението между Европейската икономическа общност и Испания, посочено в Регламент (ЕИО) № 1524/70, да се тълкува в смисъл, че от датата на влизане в сила на споразумението, а именно 1 октомври 1970 г., държавите членки вече не са оправомощени да въвеждат пряко (на основание на двустранни търговски споразумения, предварително сключени с Испания) количествени ограничения от всякакъв характер, включително квоти за внос, по отношение на продукти с произход от Испания (и по-специално тези, посочени в член 11 от приложение I към Споразумението между ЕИО и Испания, тарифна позиция 08.04, пресни десертни грозде) през всички месеци на годината?
3. Представлява ли фактът, че вносът на продукти в свободно обращение се обвързва с представянето на сертификати за произход или други средства за идентифициране на произхода на посочените по-горе продукти, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от член 30 от Договора?
4. Ако отговорът на горния въпрос е положителен: Могат ли държавите членки да дерогират от забраната, установена в член 30, и да изискват сертификати за произход за всички стоки, идващи от други държави членки (включително стоки в свободно обращение), преди датата на приемане от Комисията на решение за овластяване по член 115 от Договора за ЕИО?
5. Представляват ли разпоредбите на Регламент № 58/62 на Комисията от 7 юли 1962 г., установяващи общи стандарти за качество за някои плодове и зеленчуци, и по-специално приложение I (7) (относно посочването на района на производство или търговското наименование на продукта десертно грозде), които налагат задължения единствено за защита на крайния потребител и чието спазване може да бъде установено само на съответния етап на търговия, митнически мерки, т.е. мерки, позволяващи на държавите членки да обвържат вътреобщностната търговия с представянето на границата на документи, отнасящи се до произхода на продукти в свободно обращение, идващи от други държави членки?
6. Във всеки случай, в случай на неспазване на стандартите за качество, установени в посочения по-горе Регламент № 58/62, представлява ли фактът, че държава членка прилага към внесените продукти санкциите, предвидени за нарушение на митническото законодателство, а към вътрешните продукти санкциите (които са, освен това, по-леки), предвидени за нарушение на търговските разпоредби, мярка с еквивалентен ефект, забранена от член 30?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/77: AIMA/Greco, Съдебно решение от 8 ноември 1977 г.
Трябва ли изразът „производители на зехтин“ да се тълкува като равнозначен на израза „производители на маслини“ за целите на Регламент № 136/66 и Регламент № 754/67?
Явява ли се лице, което, след като е придобило вече узрели маслини на дървото, ги е събрало и е извлякло от тях зехтин, също производител на зехтин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/77: AIMA/Greco, Заключение от 11 октомври 1977 г.
a) Дали изразът „производители на зехтин“ съответства за целите на разпоредбите, предвидени в Регламент № 136/66/ЕИО и Регламент № 754/67/ЕИО, на израза „производители на маслини“ и
б) Дали лице, което, след като е придобило маслини от дървото, които вече са узрели, ги е прибрало и е извлякло зехтин от тях, също е производител на зехтин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/77: Tedeschi/Denkavit, Съдебно решение от 5 октомври 1977 г.
Дори след влизането в сила на хармонизиращата Директива 74/63, разполагат ли държавите членки, в рамките на член 5 от тази директива и при спазване на материалните и процесуалните изисквания, предвидени в нея, с правомощието временно да считат за нежелателни определени вещества, които, макар и известни и признати към момента на приемането на тази директива, не фигурират в приложения списък, при условие че приетите мерки се прилагат при еднакви условия както за националните продукти, така и за продуктите, внесени от други държави членки?
Позволява ли член 5 от Директива 74/63, при условие че не се допуска дискриминация между внесени продукти и национални продукти, на държава членка временно да определи максимално допустимото съдържание на вещество, съдържащо се във внесени фуражи, произведени от сухо мляко, дори когато в миналото не е било определено максимално съдържание нито в изнасящата държава членка, нито във внасящата държава членка?
Позволява ли член 5 от Директива 74/63 на държава членка да забрани пускането на пазара на продукти, които са установени като нарушаващи временната национална разпоредба, която тя има право да приеме, като за продукти, идващи от други държави членки, такава забрана за пускане на пазара може да приеме формата на забрана за внос?
Разкрива ли разглеждането на член 5 от Директива 74/63 някакъв фактор, който да засяга неговата валидност, доколкото той разширява правомощията на държавите членки отвъд границите, оправдани от член 36 от Договора, и им позволява, посредством последното изречение на член 10, да избегнат без ограничение във времето пряко приложимите разпоредби на член 30 от Договора и тези, отнасящи се до общата организация на селскостопанските пазари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/76: Комисия/Италия, Съдебно решение от 14 юли 1977 г.
Нарушила ли е Италианската република задължението си по член 13 от Директива 73/23/ЕИО, като не е приела в предвидения срок необходимите разпоредби за изпълнение на директивата относно хармонизацията на законодателството за електрическо оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/77: Tedeschi/Denkavit, Заключение от 6 юли 1977 г.
Дали забраната, наложена от италианските органи по отношение на нови вещества, считани за вредни, и определянето на максимално допустими нива на тези вещества е съвместима с член 5 от Директива 74/63/ЕИО на Съвета от 17 декември 1973 г., когато тези вещества не са посочени в приложението към тази директива
Ако член 5 предоставя на държавите членки дискреционна власт в това отношение, не е ли този член 5 невалиден като противоречащ на принципа за свободно движение на стоки (член 30 от Договора) и не е ли неоправдан съгласно член 36 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/76: Комисия/Италия, Заключение от 28 юни 1977 г.
Нарушение на задълженията на Италианската република по Директива 73/23/ЕИО относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно електрическо оборудване, предназначено за използване при определени напрежения
Неспазване на задължението за въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 73/23/ЕИО, по-специално на членове 2 (с приложение I), 5, 6, 8, 9 и 10
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/76: Van Ameyde/UCI, Съдебно решение от 9 юни 1977 г.
Дали Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г., Препоръка 73/185/ЕИО на Комисията от 15 май 1973 г. и Решение 74/166/ЕИО на Комисията от 6 февруари 1974 г., които имат за цел премахването на проверките на „зелената карта“ на границите между държавите членки, следва да се тълкуват като разрешаващи съществуването на национални разпоредби или споразумения между националните бюра на застрахователите или техните членове, които са несъвместими с разпоредбите на Договора относно конкуренцията, правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Дали разпоредбите на членове 85, 86 и 90 от Договора относно конкуренцията забраняват всяка национална разпоредба, всяко споразумение между бюра и всяко решение или съгласувана практика, които имат за цел или ефект изключването на ликвидаторите на щети от уреждането на претенции за вреди, причинени от чуждестранни превозни средства, дори когато те са били посочени от застрахователите на превозното средство, причинило вредата, които са установени в държавата на произход?
Дали членове 7, 52 и 59 от Договора забраняват всяка национална разпоредба или действие, което има за пряк или косвен ефект възпрепятстване в държава членка на ефективното упражняване на дейността на ликвидатор на щети, установен в тази държава членка, дори ако разпоредбата се отнася до национално бюро на застрахователите по смисъла на определението, дадено в Директива 72/166/ЕИО, или когато поведението е приписуемо на това бюро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/76: Interzuccheri, Съдебно решение от 25 май 1977 г.
Може ли член 13, параграф 2 от Договора и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО да препятстват прилагането, в търговията между държавите членки на пазара на захар, на национална мярка, която налага такса върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, чиито приходи се използват изключително в полза на националните рафинерии за захар и производителите на цвекло?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че тази такса представлява мито или такса с равностоен ефект, забранени от член 13, параграф 2 от Договора и от посочените разпоредби на регламентите?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че тази такса представлява такса с равностоен ефект на мито по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора и на посочените разпоредби на регламентите?
Явява ли се прилагането на парична такса като тази, посочена в първия въпрос, нарушение на забраната за дискриминация между производителите или потребителите, установена във втория параграф на член 40, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.