всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Ирландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Ирландия

Дело C-34/17: Donnellan, Съдебно решение от 26 април 2018 г.

Трябва ли член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24/ЕС, когато High Court (Висш съд, Ирландия) определя дали „единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки“ — издаден на 14 ноември 2012 г. от митническата служба в Патра и отнасящ се до административни санкции и глоби в размер на 1097505,00 EUR (възлизащи заедно с лихвите и санкциите на 1507971,88 EUR), наложени на 15 юли 2009 г. за действия, за които се предполага, че са контрабанда, извършена на 26 юли 2002 г. — подлежи на изпълнение в Ирландия:
– да приложи правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок за гражданин на Ирландия и на Европейския съюз във връзка с искането за изпълнение (член 47 от Хартата и членове 6 и 13 ЕКПЧ, чието съдържание съответства на правата, предоставени на гражданите от членове 34, 38 и 40.3 от Конституцията на Ирландия), при обстоятелства, при които разглежданата процедура е била обяснена за първи път на [заинтересованото лице] само в „неофициален превод“ на английски език […] с писмо от [29 декември 2015 г.] от Министерство на финансите [на Република Гърция] […] до ирландската данъчна администрация и адвокатите на [заинтересованото лице] в Ирландия,
– да вземе предвид целите на Директива 2010/24 за установяване на система за взаимна помощ (съображение 20 от Директива 2010/24) и да изпълни задълженията за предоставяне на по-разширена помощ, произтичащи от ЕКПЧ (съображение 17 от Директива 2010/24), като правото на ефективни правни средства за защита на гражданите по член 47 от Хартата и член 13 от ЕКПЧ,
– да вземе предвид пълната ефикасност на правото на Съюза за неговите граждани, и по-специално точка 63 от решение от 14 януари 2010 г., Kyrian, C‑233/08, [EU:C:2010:11]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/17: Grace и Sweetman, Заключение от 19 април 2018 г.

Когато a) дадена защитена територия е с основна цел да служи за местообитание на конкретен вид, б) самото естество на местообитанието, благоприятно за този вид, предполага, че част от територията, която е благоприятна, с течение на времето непременно ще се промени, и в) като част от предложеното изграждане трябва да се изготви план за управление на цялата територия (включващ промени в управлението на частите от територията, които не са пряко засегнати от самото изграждане), който да гарантира, че във всеки момент горепосочената част от територията, подходяща за местообитание, не се намалява и дори може да се увеличава, но г) част от територията ще бъде лишена от възможността да служи за подходящо местообитание за срока на действие на проекта за териториално развитие, могат ли мерки като описаните в буква в) да се определят правилно като смекчаващи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-323/17: People Over Wind и Sweetman, Съдебно решение от 12 април 2018 г.

Могат ли, или при какви обстоятелства могат да бъдат взети предвид мерки за смекчаване, когато се извършва предварителна проверка на необходимостта от подходяща оценка по смисъла на член 6, параграф 3 oт Директивата за местообитанията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/17: Smith, Заключение от 10 април 2018 г.

Доколкото: i) релевантните разпоредби на националното право предвиждат изключение от задължителната автомобилна застраховка по отношение на лица, за които не са осигурени закрепени седалки в механично задвижвани превозни средства, ii) съответната застрахователна полица предвижда, че застрахователното покритие се ограничава само до пътници, които пътуват на закрепени седалки, и същата полица на практика представлява призната застрахователна полица по смисъла на действащото национално законодателство към момента на произшествието, iii) релевантните национални разпоредби, които предвиждат такова изключение от покритието, вече са признати за противоречащи на правото на Съюза с предишно решение на Съда (решение от 19 април 2007 г., FarrellC‑356/05, EU:C:2007:229) и в съответствие с това следва да се оставят без приложение, и iv) формулировката на националните разпоредби не позволява тълкуване, което да е съответстващо на изискванията на правото на Съюза, при това положение, в съдебен спор между частноправни субекти и частно застрахователно дружество относно произшествие с моторно превозно средство, причинило през 1999 г. тежка телесна повреда на пътник, който не е пътувал на закрепена седалка, при което със съгласието на страните националният съд привлича държавата и частното застрахователно дружество като ответници […], длъжен ли е националният съд, когато оставя без приложение релевантните разпоредби на националното право, също така да не прилага клаузата за освобождаване от отговорност, включена в застрахователната полица за моторно превозно средство, или по друг начин да изключи възможността застрахователят да се позовава на […] клаузата за освобождаване от отговорност, действаща към съответния момент, така че пострадалото лице да може да получи обезщетение пряко от застрахователното дружество въз основа на тази полица
При условията на евентуалност, такъв резултат би ли представлявал по същество форма на хоризонтален директен ефект на директива спрямо частноправен субект, какъвто правото на Съюза не допуска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/16: North East Pylon Pressure Campaing и Sheehy, Съдебно решение от 15 март 2018 г.

В случай че по националното право законодателят не е определил изрично и окончателно на кой етап от процедурата може да се оспори решение и съдът разрешава този въпрос за всеки конкретен случай поотделно в съответствие с правилата на общото право (common-law), приложимо ли е предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] право на процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, по отношение на производството пред националния съд, в рамките на което се установява дали въпросното оспорване е предявено на правилния етап?
Отнася ли се предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] изискване за процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, за всички елементи на съдебно производство, в рамките на което се оспорва законосъобразността (с оглед на националното право или на правото на Съюза) на решение, действие или бездействие, попадащо в приложното поле на разпоредбите от същата директива за участие на обществеността, или се отнася само за тези елементи на оспорването, които са основани на правото на Съюза (или по-конкретно само за елементите на оспорването, които имат отношение към разпоредбите от директивата за участие на обществеността)?
Попадат ли в обхвата на съдържащия се в член 11, параграф 1 от Директива 2011/92 израз „решения, действия или бездействия“ административните решения, които са приети в рамките на разглеждане на заявка за разрешение за осъществяване, независимо дали с тези решения се установяват окончателно права на страните?
Трябва ли националният съд, за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените цели в член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]:
а) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) [№ 347/2013] и/или
б) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, точки а) и/или б), изискването оспорващите да „отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, представлява ли пречка да се приеме, че посочената конвенция има директен ефект, при положение че оспорващите изпълняват всички критерии по националното право, за да могат да оспорват и/или изрично имат право да предявят искане за оспорване:
а) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент [347/2013] и/или
б) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива [92/43]?
Възможно ли е държава членка да предвиди в законодателството си изключения от правилото, че процедурите в областта на околната среда не трябва да бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че нито Директива [2011/92], нито Орхуската конвенция предвиждат такова изключение?
По-специално допуска ли Орхуската конвенция национално право да изисква наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие или решение и увреждането на околната среда като условие за прилагането на транспониращото член 9, параграф 4 от същата конвенция национално законодателство за гарантиране, че производствата в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/17: Murphy/EUIPO, Определение от 30 януари 2018 г.

Наличие ли е на правен принцип, според който по-ранен дизайн, представляващ съществен технически напредък, трябва да се ползва с по-широка защита?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно оригиналността и напредъка на по-ранния дизайн?
Допустимо ли е в касационно производство да се атакува преценката на Общия съд относно цялостното впечатление и характеристиките на спорните дизайни при липса на изопачаване на фактите или доказателствата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-434/16: Nowak, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Следва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че при условия като тези в главното производство писмените отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, и евентуалните коментари на проверителя по тези отговори представляват лични данни по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-369/16: Ирландия/Комисия, Определение от 7 декември 2017 г.

ORDER OF THE COURT (Seventh Chamber) 7. December 2017 (*) (Appeal — State aid — Article 181 of the Rules of Procedure of the Court of Justice — Exemption from excise duty on mineral oils used as fuel for alumina production — Existing or new aid — Regulation (EC) No 659/1999 — Article 1(b)(i) and (iv), and (d) — Limitation — Article 15 — Principle of legal certainty — Principle of the protection of legitimate expectations) In Case C‑369/16 P, APPEAL under Article 56 of the Statute of the Court of Justice of the European Union, brought on 5 July 2016, Ireland, represented by E. Creedon, L. Williams and A. Joyce, acting as Agents, and by P. McGarry, Senior Counsel, applicant, supported by: theFrench Republic, represented by R. Coesme and D. Colas, acting as Agents, intervener in the appeal, the other parties to the proceedings being: Aughinish Alumina Ltd, established in Askeaton (Ireland), represented by C. Little and C. Waterson, Solicitors, applicant at first instance, European Commission, represented by V. Bottka and N. Khan, acting as Agents, defendant at first instance, THE COURT (Seventh Chamber), composed of A. Rosas, President of the Chamber, A. Prechal and E. Jarašiūnas (Rapporteur), Judges, Advocate General: H. Saugmandsgaard Øe, Registrar: A. Calot Escobar, having decided, after hearing the Advocate General, to give a decision by reasoned order, in accordance with Article 181 of the Rules of Procedure of the Court of Justice, makes the following Order 1. By its appeal, Ireland seeks to have ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/16: Cussens и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/15: Farrell, Съдебно решение от 10 октомври 2017 г.

Следва ли установените в точка 20 от решение от 12 юли 1990 г., Foster и др. (C‑188/89, EU:C:1990:313) критерии за проверка дали е налице еманация на държавата да се тълкуват в смисъл, че тези критерии трябва да се прилагат
а) кумулативно или
б) поотделно?
Доколкото посочените в решение от 12 юли 1990 г., Foster и др. (C‑188/89, EU:C:1990:313) аспекти могат евентуално да се считат за фактори, които следва надлежно да се вземат предвид при извършването на цялостна преценка, налице ли е основен принцип, присъщ на установените в това решение отделни фактори, който даден съд следва да приложи, когато обосновава преценката си дали конкретен орган представлява еманация на държавата?
За да се счита, че даден орган е еманация на държава членка, достатъчно ли е тя да му е възложила широк набор от отговорности с явната цел да се изпълняват задължения съгласно правото на ЕС, или освен това е необходимо такъв орган да има и а) изключителни правомощия или б) да извършва дейност под прекия контрол или надзор на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1111213141547 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form