Финландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Финландия
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Какви ограничения налага правото на Общността, като се има предвид по-специално Директива 98/37 ... и членове 28 ЕО и 30 ЕО, по отношение на задълженията, които могат да бъдат наложени в националното право на вносителя (или друг дистрибутор) на машина, носеща маркировката CE, във връзка с характеристиките на машината, които се отнасят до безопасността – преди последващата продажба на машината и – след това
По-специално се иска изясняване относно: (a) степента, в която и условията, при които задълженията за действие или надзор във връзка с безопасността на машината, наложени на вносителя (или друг дистрибутор) на машина, носеща маркировката CE, могат да се считат за допустими от гледна точка на правото на Общността; (b) дали и по какъв начин преценката във връзка с правото на Общността на наложените на вносителя (или друг дистрибутор) задължения зависи от вида на дефектите, свързани с безопасността на машината; (c) дали и ако да, до каква степен разпоредбите на член 40 от työturvallisuuslaki (Закон за безопасност на труда) ... противоречат на правото на Общността, като се имат предвид последиците по отношение на наказателното право и правото на обезщетение, ... които произтичат от неспазването им.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1) Какви са критериите (a) въз основа на които трябва да се реши въпросът дали даден продукт се счита за резервна част или аксесоар и (b) въз основа на които трябва да се определят онези продукти, различни от резервни части и аксесоари, които също могат да попаднат в обхвата на посочената алинея
2) Трябва ли допустимостта на използването на търговската марка на трето лице да се оценява по различен начин в зависимост от това дали продуктът е като резервна част или аксесоар или дали е продукт, който може да попадне в обхвата на посочената алинея на друга основа
3) Как трябва да се тълкува изискването използването да е „необходимо“ за посочване на предназначението на продукта
Може ли критерият за необходимост да бъде изпълнен, дори ако по принцип е възможно да се посочи предназначението без изрично позоваване на търговската марка на третото лице, като се посочи например само техническият принцип на функциониране на продукта
Какво значение има в този случай, ако за потребителите е по-трудно да разберат изявлението, ако няма изрично позоваване на търговската марка на третото лице
4) Какви фактори трябва да се вземат предвид при оценката на съответствието с добросъвестната търговска практика
Представлява ли посочването на търговската марка на трето лице във връзка с маркетинга на собствен продукт на търговеца препратка към факта, че собствените продукти на търговеца съответстват по качество и технически или по други свои свойства на продукта, обозначен с търговската марка на третото лице
5) Има ли значение за допустимостта на използването на търговската марка на трето лице обстоятелството, че икономическият оператор, който се позовава на търговската марка на трето лице, също така предлага на пазара, освен резервна част или аксесоар, и собствен продукт, с който тази резервна част или аксесоар е предназначена да се използва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Следва ли член 1 от Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 година относно определянето на максималните количества остатъци от пестициди в и върху определени продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци, изменена с Директива 2000/42/ЕО на Комисията от 22 юни 2000 година, да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага за лозови листа?
Ако това е така:
а) Следва ли приложение I към директивата да се тълкува в смисъл, че лозовите листа се класифицират в групата „листни зеленчуци и пресни подправки“, а приложение II — в смисъл, че лозовите листа се класифицират под наименованието „други [подправки]“?
б) В коя група продукти и под кое наименование следва да се класифицират лозовите листа, ако не следва да се класифицират под наименованието „други [подправки]“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
1. При положение че конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението по ТРИПС към въпроса кой има по-ранно правно основание, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава след датата, на която Споразумението по ТРИПС става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува препратката в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува тази препратка в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита на търговската марка срещу въпросното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че препратката в член 2 от Споразумението по ТРИПС към член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са задължени по Споразумението по ТРИПС да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценка в такъв случай дали търговското наименование има по-ранно правно основание за целите на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било поне до известна степен известно сред съответните търговски среди в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава;
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Следва ли член 1 от Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 година относно определянето на максималните равнища на остатъци от пестициди в и върху определени продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци, изменяна впоследствие, да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага за лозови листа
Ако това е така: (a) Следва ли приложение I към директивата да се тълкува в смисъл, че лозовите листа се класифицират в групата „Листни зеленчуци и пресни подправки“ и приложение II в смисъл, че лозовите листа се класифицират под позицията „Други [подправки]“
(b) В коя група продукти и под коя позиция следва да се класифицират лозовите листа, ако те не следва да се класифицират под позицията „Други [подправки]“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Явява ли се неизпълнение на задълженията по член 11 от Шестата директива (77/388/ЕИО) това, че Република Финландия не облагa с ДДС помощите, изплащани съгласно Регламент (ЕО) № 603/95 в сектора на сушените фуражи, тъй като тези помощи представляват субсидии, пряко свързани с цената по смисъла на член 11(A)(a) от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Следва ли член 1 от Директива 83/183 да се тълкува в смисъл, че данъкът върху автомобилите (autovero), събиран по силата на Закона за данъка върху автомобилите (Autoverolaki) върху превозно средство, внесено във Финландия от друга държава членка във връзка с преместване на обичайното местопребиваване, представлява потребителски данък по смисъла на член 1 от директивата, или представлява специфична такса или данък, свързан с използването на такова имущество в страната по смисъла на член 1, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Ако конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението TRIPs, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението TRIPs по въпроса кой от двата права има по-ранна правна основа, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава и след датата, на която Споразумението TRIPs става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува позоваването в третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs на съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува позоваването в третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs на съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която търговската марка е регистрирана и в която се търси защита на търговската марка срещу съответното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че позоваването в член 2, параграф 1 от Споразумението TRIPs на член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са длъжни по Споразумението TRIPs да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценката в такъв случай дали търговското наименование има по-ранна правна основа спрямо търговската марка за целите на третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било известно поне в известна степен сред съответните търговски среди в държавата, в която търговската марка е регистрирана и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в съответната държава; или
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която търговската марка е регистрирана и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в съответната държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
1. Следва ли член 56 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска система за данъчен кредит за корпоративен данък като финландската, при която получателят на дивидент, който е общооблагаем в Финландия, получава данъчен кредит за корпоративен данък по отношение на дивидент, изплатен от местно акционерно дружество, но не и по отношение на дивиденти, които получава от акционерно дружество, регистрирано в Швеция?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли член 58 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на член 56 ЕО не засягат правото на Финландия да прилага съответните разпоредби на Закона за данъчния кредит за корпоративен данък, тъй като условие за получаване на данъчен кредит за корпоративен данък във Финландия е дружеството, разпределящо дивидента, да е платило съответния данък или допълнителен данък във Финландия, което не се случва по отношение на дивидент, изплатен от чужбина, при което дори не се извършва еднократно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Следва ли член 1 от Директива 83/183/ЕИО на Съвета относно освобождаването от данъци при постоянно въвеждане от държава членка на лично имущество на физически лица да се тълкува в смисъл, че данъкът върху автомобилите, събиран по Autoverolaki при въвеждане на превозно средство във Финландия от друга държава членка във връзка с преместване на местоживеене, представлява акцизен данък по смисъла на член 1, параграф 1 от директивата, или е специфична такса или данък, свързан с използването на такова имущество в страната по смисъла на член 1, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.