Белгия

Дело C-65/76: Derycke, Заключение от 16 декември 1976 г.

| Транспорт

Дали разпоредбите на Регламент № 543/69 на Съвета от 25 март 1969 година относно хармонизирането на определени социални разпоредби, свързани с автомобилния транспорт, и по-специално тези, произтичащи от член 14 относно въвеждането на индивидуална контролна книжка, се прилагат, с изключение единствено на категориите превози, посочени в член 4, независимо дали превозните средства, използвани за такива превози, се управляват от служители или от самостоятелно заети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Mayras

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-62/76: Strehl/Pensioenfonds Mijnwerkers, Заключение от 15 декември 1976 г.

Трябва ли член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета да се тълкува в смисъл, че допуска намаляване на размер на обезщетение, придобито единствено по националното право на държава членка, когато общата сума на обезщетенията, изчислени съгласно параграфи 1 и 2, надвишава най-високия теоретичен размер на обезщетението, изчислен по параграф 2, буква а)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/76: De Norre/Brouwerij Concordia, Заключение от 7 декември 1976 г.

Конкуренция

1. Какви критерии, различни от кумулативния ефект, който може да бъде произведен в резултат на всички договори за изключителна покупка в съответния сектор, следва да бъдат взети предвид при преценката дали конкретният договор, който националният съд трябва да разгледа, е забранен по смисъла на член 85, параграф 1?
2. Декларацията за неприложимост на член 85, параграф 1, тоест „груповото освобождаване“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 67/67 (ЕИО) на Комисията от 22 март 1967 г., може ли и трябва ли да се прилага само в полза на договори, по които страни са само две предприятия от различни държави членки, по силата на които едната страна се задължава да купува само от другата за препродажба в определена територия на общия пазар?
3. Освобождаването от задължението за уведомяване по смисъла на член 4, параграф 2, точка 1 от Регламент № 17 ползва ли такива договори, ако те на практика представляват пряка забрана за внос от други държави членки?
4. Въпреки „кумулативния ефект на всички договори от същия тип“, може ли един договор за изключителна доставка, сам по себе си относително незначителен, да избегне обявяването му за нищожен по член 85, параграф 2 и ако да, според какви критерии, или всички договори, чийто кумулативен ефект е вреден, са автоматично нищожни?
5. Длъжен ли е или има ли право националният съд да спре производството, докато е възможно освобождаване по член 85, параграф 3?
6. Какъв е статутът на нов договор, „чиято съдба не е незабавно уредена“?
7. Какви критерии за тълкуване на правото на Общността следва да предостави Съдът, за да може националният съд да прецени дали разпоредбите на белгийската уредба относно договорите за пивоварни са съвместими с правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки

Дело C-88/76: Exportation des Sucres/Комисия, Определение от 19 октомври 1976 г.

Няма информация

Условията за предоставяне на временни мерки по член 83, параграф 2 от Процедурния правилник, включително критериите за неотложност и наличие на prima facie основания.
Допустимостта на искане за удължаване валидността на лицензите или избор на подходяща временна мярка, съобразена със съществото на спора.
Последиците за заявителя от предварителното третиране на депозита като загубен, преди приключване на съдебното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Определения

Reischl

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-32/76: Saieva/Caisse allocations familiales, Съдебно решение от 13 октомври 1976 г.

Следва ли член 42, параграф 5 от Регламент № 3 да се тълкува в смисъл, че семейните помощи престават да се изплащат, когато правото на сираците на временна пенсия за трудова злополука изтича съгласно законодателството на държавата, която дължи тези обезщетения, а именно в случая при навършване на 18-годишна възраст?
Позволява ли член 94, параграф 5 от Регламент № 1408/71 на компетентната институция на държава членка да замести осигуреното лице по отношение на преразглеждането на правата, които това лице е придобило преди влизането в сила на този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-32/76: Saieva/Caisse allocations familiales, Заключение от 6 октомври 1976 г.

1) Дали надбавките, изплащани по член 42, параграф 5 от Регламент № 3, неизбежно престават да се изплащат при изтичане на правото на пенсия за сираци, която се изплаща по национална система на законодателство
2) Дали компетентната институция на държава членка има право да се замести на осигурено лице по отношение на преразглеждането на право на семейни надбавки, придобито от това лице преди влизането в сила на Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-14/76: De Bloos/Bouyer, Съдебно решение от 6 октомври 1976 г.

В случай, когато концесионерът по договор за изключителна продажба предявява иск срещу концедента, твърдейки, че последният е нарушил изключителната концесия, следва ли понятието „задължение“ по член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. да се тълкува като отнасящо се безразборно до всяко задължение, произтичащо от рамковия договор за изключителна продажба, или дори до задължения, произтичащи от последващи продажби, осъществени в изпълнение на този договор, или се отнася изключително до задължението, което е в основата на съдебното производство?
В случай че последната възможност е правилна, следва ли понятието „задължение“ по член 5, параграф 1 да се отнася до първоначалното задължение, до задължението да се предостави еквивалент на първоначалното задължение или до задължението за изплащане на обезщетение, когато в резултат на разваляне или прекратяване на договора първоначалното задължение става нищожно, или, накрая, до задължението за изплащане на „справедливо обезщетение“ или дори „допълнително обезщетение“ по смисъла на белгийския закон от 27 юли 1961 г.?
При обстоятелства, при които концесионерът по договор за изключителна продажба няма правомощия да води преговори от името на концедента или да го обвързва, и не е подчинен нито на контрола, нито на ръководството на концедента, следва ли да се счита, че той е начело на клон, агенция или друго представителство на концедента по смисъла на член 5, параграф 5 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.

Дело C-14/76: De Bloos/Bouyer, Заключение от 15 септември 1976 г.

I. В случай на иск, предявен от концесионера по договор за изключителна продажба срещу концедента, в който се твърди, че последният е нарушил изключителната концесия, може ли терминът „задължение“ по член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се прилага безразлично към всяко от следните задължения или приложението му към някое от тях трябва да бъде изключено: 1. Всяко задължение, произтичащо от рамковия договор за предоставяне на изключителна продажбена концесия или дори произтичащо от последващите продажби, сключени в изпълнение на този рамков договор; 2. Задължението, което е предмет на спора или на което се основава съдебното производство, и ако да, (a) първоначалното задължение (като задължението да не се продава на други лица в договорените територии или задължението за предоставяне на разумно предизвестие при едностранно прекратяване); (b) или задължението да се предостави еквивалент на първоначалното задължение (да се плати обезщетение или вреди); (c) или задължението да се плати обезщетение, когато ефектът от новацията, произтичаща от прекратяването или развалянето на договора, е да направи първоначалното задължение нищожно; (d) или, накрая, задължението да се плати „справедливо обезщетение“ или дори „допълнително обезщетение“, предвидено в членове 2 и 3 от белгийския закон от 27 юли 1961 г. относно едностранното прекратяване на изключителни продажбени концесии с неопределена продължителност, изменен със закона от 13 април 1971 г.
II. Когато, от една страна, концесионерът по договор за изключителна продажба не е упълномощен нито да договаря от името на концедента, нито да го обвързва, а от друга страна, не е подчинен нито на контрола, нито на ръководството на концедента, такова лице начело ли е на клон, агенция или друго представителство на концедента по смисъла на член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.