Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 27 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че решението за предаване на лице поражда правоотношение между него, изпълняващата държава и молещата държава, така че всеки въпрос, считан за окончателно решен във въпросното решение, следва да се счита за решен и за целите на процедурата за получаване на съгласие за по-нататъшно наказателно преследване или налагане на наказание за други престъпления?
Ако отговорът на първия въпрос е, че член 27 не изисква такова тълкуване, нарушава ли принципа на ефективност национално процесуално правило, ако действа така, че не позволява на засегнатото лице в контекста на искането за съгласие да се позовава на релевантно решение на [Съда], постановено след издаването на заповедта за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли членове 12 и 16 от Директива 92/43 да се тълкуват в смисъл, че изискват национална правна уредба за транспониране на тези разпоредби от Директива 92/43 във вътрешното право да предвижда, от една страна, процедура по издаване на разрешение, включваща решение на компетентен орган, чиято цел е да се установи дали следва да се поиска дерогация на основание член 16 от Директивата поради обстоятелства, установени след издаването на разрешението за осъществяване на даден проект, и/или дали за тази цел са необходими проучвания и от друга страна, участието на обществеността в тази процедура по дерогация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
В какви случаи и при какви последици Съдът заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски, когато производството пред Съда е част от висящото пред националния съд производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместимо ли е с член 51 и сл. от ОРЗД национален орган за защита на конкуренцията на държава членка като федералния орган за защита на конкуренцията, който не е надзорен орган по смисъла на член 51 и сл. от ОРЗД и в държавата членка на който предприятие със седалище извън Европейския съюз има място на установяване, оказващо на своето основно място на установяване, което се намира в друга държава членка и носи изключителната отговорност за обработването на лични данни за цялата територия на Европейския съюз, съдействие в областта на рекламата, комуникацията и връзките с обществеността, да установи за целите на контрола върху злоупотребите в областта на конкурентното право, че договорните условия на основното място на установяване досежно обработването на данни и тяхното прилагане нарушават ОРЗД, и да разпореди това нарушение да бъде преустановено?
При утвърдителен отговор: съвместимо ли е това с член 4, параграф 3 ДЕС, когато в същото време водещият надзорен орган в държавата членка на основното място на установяване по смисъла на член 56, параграф 1 от ОРЗД провежда процедура по разследване на договорните му условия досежно обработването на данни?
Когато интернет потребител или само посещава уебсайтове, съответно приложения, за които са приложими критериите по член 9, параграф 1 от ОРЗД, като приложения за флирт, уебсайтове за хомосексуални запознанства, на политически партии или със здравна насоченост, или въвежда в тях и информация, например при регистрация или поръчки, а […] предприятие, като [Meta Platforms Ireland], събира данни относно посетените от потребителя уебсайтове и приложения чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“ („Бизнес инструменти на Facebook“), или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, и относно въведената там от него информация, свързва тези данни с данните от акаунта на потребителя във Facebook.com и ги използва, представлява ли събирането и/или свързването, и/или използването обработване на чувствителни лични данни по смисъла на разпоредбата?
При утвърдителен отговор: посещението на тези уебсайтове и приложения и/или въвеждането на информация там, и/или натискането на интегрираните в тези уебсайтове, съответно приложения, бутони („социални плъгини“, като „Харесвам“, „Споделяне“, съответно „Facebook Login“ [„Вход във Facebook“], или „Account Kit“ [„Комплект акаунти“]) на доставчик като [Meta Platforms Ireland], представлява ли явно правене на обществено достояние на данните относно посещението като такова и/или относно въвеждането на информация от потребителя по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД?
Може ли предприятие като [Meta Platforms Ireland], което е оператор на финансирана от реклами социална мрежа и в своите условия за ползване предлага персонализиране на съдържанието и рекламата, сигурност на мрежата, подобряване на продуктите и хомогенно и безпроблемно използване на всички продукти — собственост на групата, да се позове на необходимостта от изпълнението на договора съгласно член 6, параграф 1, буква б) от ОРЗД или на зачитането на легитимните интереси съгласно член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД, за да обоснове събирането за тези цели на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързването на тези данни с акаунта на потребителя във Facebook.com и използването им?
Възможно ли е в такъв случай легитимни интереси по смисъла на член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД да са и – малолетието/непълнолетието на ползвателите за персонализирането на съдържание и реклама, подобряването на продуктите, сигурността на мрежата и нетърговската комуникация с ползвателя, – предоставянето на измервания, анализи и други бизнес услуги на рекламодатели, разработчици и други партньори с цел те да могат да оценяват и подобряват своята дейност, – предоставянето на търговска комуникация с ползвателя с цел предприятието да подобрява своите продукти и да осъществява директен маркетинг, – проучвания и иновации за социални цели, за да се подпомогне техническият прогрес и научното разбиране на важни социални проблеми, и за да се окаже положително влияние върху обществото и света, – споделянето на информация с органите, компетентни за осъществяване на наказателно преследване и изпълнение на наказанията и в отговор на законни искания с цел предотвратяване, разкриване и преследване на престъпления, на нарушения на условията и правилата за използване и на други вредоносни практики, когато за тези цели предприятието събира данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързва тези данни с акаунта на ползвателя във Facebook.com и ги използва?
Възможно ли е в такъв случай събирането на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, свързването на тези данни с акаунта на ползвателя във Facebook.com и използването им, или използването съответно на данни, които вече са събрани и свързани по друг законосъобразен начин, да е обосновано и съгласно член 6, параграф 1, букви в), г) и д) от ОРЗД, в отговор например на законни искания относно определени данни (буква в), за борба с вредоносни практики и насърчаване на сигурността (буква г), за проучвания в полза на обществото и за подпомагане на защитата, интегритета и сигурността (буква д)?
Възможно ли е валидно и свободно изразено съгласие, по-специално по смисъла на член 4, точка 11 от ОРЗД, да се даде на предприятие в господстващо положение на пазара, като [Meta Platforms Ireland], в съответствие с член 6, параграф 1, буква a) и член 9, параграф 2, буква a) от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Нарушава ли задължението за вземане и съхраняване на пръстови отпечатъци в лични карти съгласно член 3, параграф 5 от [Регламент (ЕС) 2019/1157] норма на правото на Съюза от по-висок ранг, по-специално: а) член 77, параграф 3 ДФЕС, б) членове 7 и 8 от Хартата, в) член 35, параграф 10 от ОРЗД, и невалидно ли е поради една от тези причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на [Директива 2013/36] и [Регламент № 575/2013] холдингово дружество с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на упражняване на икономическа дейност, което в рамките на тази дейност придобива и притежава с дългосрочен характер тези дялови участия, които, поначало, съставляват поне 10 % от капитала на дружествата, в които участва — дружества, чиято дейност е свързана с управлението на транспортна инфраструктура, включително проектирането, строителството и управлението на пътища и/или магистрали?
Попада ли в обхвата на понятието „финансова институция“ съгласно член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество (SGPS) със седалище в Португалия, регулирано от разпоредбите на Decreto-Lei n.o495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.), чийто единствен предмет на дейност е управлението на дялови участия в други дружества като непряка форма на извършване на икономическа дейност и ко[e]то в този контекст придобива и притежава трайно тези дружествени дялове, които по правило са не по-малко от 10 % от капитала на […] дружества[та,] [в които участва и] които не принадлежат нито към застрахователния, нито към финансовия сектор?
Може ли да се счита за „финансова институция“ по смисъла на член 3, параграф 1, точка 22 от [Директива 2013/36] и на член 4, параграф 1, точка 26 от [Регламент № 575/2013] холдингово дружество със седалище в Португалия, регулирано съгласно Decreto-Lei n.o 495/88, de 30 de dezembro (Декрет-закон № 495/88 от 30 декември 1988 г.) с единствен предмет на дейност управлението на дялови участия в други дружества, които не принадлежат към застрахователния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 306 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на данъчнозадължено лице, което е консолидиращ доставчик на хотелиерски услуги и което придобива услуги по настаняване и ги препродава на други икономически оператори, когато сделките не са придружени с никакви допълнителни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в полза на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на [своя] доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън [Съюза], но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 164 от Регламент [№ 1308/2013] да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от предписаните в правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, но и във всички области, посочени в букви a) и в)—н) [от този параграф 4], за които той предвижда, че може да се поиска разширяване на обхвата на междубраншово споразумение, и по-специално дали този член позволява — при положение че правната уредба на Съюза предвижда правила за предлагане на пазара за даден клас плодове или зеленчуци — приемането на по-стриктни правила под формата на междубраншово споразумение и разширяването на обхвата им по отношение на всички оператори?
Трябва ли при липсата на специфични правила на Съюза за даден клас плодове или зеленчуци, член 164 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от приложимите стандарти, приети от [ИКЕ на ООН], към които препраща правото [на Съюза]?
Спада ли определянето на дати за събиране на реколтата, от една страна, и на дати за предлагане на пазара, от друга страна, към правилата, които могат да бъдат установени чрез междубраншово споразумение, чийто обхват може да бъде разширен на основание член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и ако случаят е такъв, спада ли определянето на такива дати за събиране на реколтата и за предлагане на пазара към „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, или спада — както се е предвиждало по-рано в приложение XVIа към Регламент [№ 1234/2007] — към „правилата за предлагане на пазара“, които понастоящем са посочени в буква г) от [този параграф 4]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.