Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
2) При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
3) При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) В съответствие ли е с член 30, параграф 3 от Делегиран регламент № 640/2014 […], предвид съображения 28 и 31 и член 2, параграф 1, точки 16 и 18 и член 31, параграфи 1—3 от него, практиката на държава членка, при която, когато съгласно критерия за допустимост, определен от държавата членка за придобиване на право на помощ, постигнатият процент на отелване спрямо броя на декларираните животни е по-нисък от изисквания и определения за декларираните животни, заявлението за изплащане на обвързаната с производството помощ за крава с бозаещи телета се отхвърля изцяло дори ако изискваният процент на отелване е постигнат в по-малка група от декларирани животни, тъй като по-ниският от изисквания от националното законодателство процент на отелване означава, че нито едно от декларираните животни не отговаря на условията за допустимост?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос трябва ли в случая, предвид посочените в съображения 28 и 31 […] изисквания за степенуване и пропорционалност и цитираните в първия преюдициален въпрос разпоредби от правото на Съюза, броят на отговарящите на условията за допустимост животни по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 и член 30, параграф 3 от [Делегиран регламент № 640/2014], когато достигнатият процент на отелване е по-нисък от изисквания от националната правна уредба, да се определя:
а) като за отговарящи на условията за допустимост се броят само онези животни, които са се отелили, или
б) като за отговарящи на условията за допустимост се броят онези от декларираните животни, които образуват групата, постигнала определения в националната правна уредба процент на отелване?
3) Предвид член 30, параграф 3 и член 31, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 и изискването за пропорционалност, посочено в съображение 31 от [този регламент], трябва ли член 31, параграф 3 да се тълкува в смисъл, че за да се определи основата за санкцията, следва да се установи процентното съотношение между неотговарящите и отговарящите на изискванията животни, или пък процентното съотношение между декларираните и отговарящите на изискванията животни, и в допълнение така полученото частно да се умножи по 100 при изчисляването на процента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 604/2013 и член 29 от Регламент (ЕС) № 603/2013 да се тълкуват в смисъл, че жалбата по член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 срещу решение за прехвърляне, прието в процедура по обратно приемане, може да се основава само на факта, че не е предоставена общата брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от Регламента, и/или не е проведено индивидуалното интервю по член 5 от Регламента, независимо от конкретните последици за съдържанието на решението за прехвърляне и за определянето на компетентната държава членка?
Член 3, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, позволява ли на националния съд да преценява дали за кандидата за международна закрила е налице риск от непряко връщане вследствие на прехвърлянето му в замолената държава членка, когато последната вече е отхвърлила молба за международна закрила по отношение на този кандидат, дори когато в последната държава членка няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че съдът на приелата решението за прехвърляне държава членка, който е сезиран с жалба срещу това решение, може и дори трябва да обяви тази държава членка за компетентна, когато не споделя преценката на замолената държава членка, що се отнася до евентуалното връщане на засегнатото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO]?
2) Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директивата?
3) Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Поставя ли националната юрисдикция достатъчно ясно фактическата обстановка, правната уредба и необходимите обяснения за причините за избор на разпоредбите от правото на Съюза в преюдициалното си запитване?
Съответства ли съдържанието на преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Позволяват ли представените данни да се установи връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство, както и релевантността им към разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни сведения относно нормативния контекст на спора и необходимостта от отговор на Съда?
Посочва ли преюдициалното запитване връзката между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото национално законодателство?
Може ли при липса на такива сведения да се провери приложимостта и релевантността на цитираните разпоредби на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е национален съд, който има съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване от друг национален съд, да отправи свое преюдициално запитване относно тълкуването на тези мотиви?
Как следва да се определя разпределението на отговорността за обезщетение между водача и притежателя на влекача и притежателя на полуремаркето, както и между техните застрахователи, при регресен иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на полуремаркето, съгласно Регламент № 864/2007?
Може ли застрахователят на влекача, който е обезщетил жертвата, да упражни по пътя на суброгация правата на последната срещу застрахователя на полуремаркето по приложимото право съгласно Регламент № 593/2008 и Регламент № 864/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Може ли национална юрисдикция, която има съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда по преюдициално запитване, отправено от друга национална юрисдикция, да отправи преюдициални въпроси относно тълкуването на тези мотиви?
В контекста на регресен иск между застрахователи на теглещо превозно средство и полуремарке, как следва да се установи разпределението на обезщетението за вреди между водача и собственика на теглещото превозно средство и държателя на полуремаркето, и съответно между техните застрахователи, съгласно приложимото право по член 4 и следващите от Регламент № 864/2007?
Може ли застрахователят на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение, да упражни правата на пострадалото лице срещу застрахователя на полуремаркето по пътя на суброгацията, съгласно приложимото право по член 7 от Регламент № 593/2008 и член 4 и следващите от Регламент № 864/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.