Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Следва ли продукт като „Weissdorn-Tropfen“ (екстракт от глог с 45,9% алкохол), който се използва като тоник, да бъде класифициран по тарифна позиция 30.04 или, ако не, по тарифна позиция 22.08 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на правна норма на държава членка А, която забранява на предприятие, установено в тази държава и осъществяващо продажби по пощата чрез каталози или брошури на стоки, внесени от държава членка Б, да използва реклами, свързани с цени, при които новата цена е представена по начин, който привлича вниманието, и се прави позоваване на по-висока цена, посочена в по-ранен каталог или брошура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1) Следва ли член 1 от Регламент (ЕИО) № 1311/73 да се тълкува в смисъл, че само вина с наименование „denominazione di origine controllata“ (DOC) и „denominazione di origine controllata e garantita“ (DOCG) могат да бъдат включени в списъка на качествените вина psr, посочен в член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 817/70, или този списък включва и вината, фигуриращи в по-ранен временен списък?
2) Имат ли финансовите органи на държава членка право и интерес да събират, няколко години след извършване на износа, парични компенсационни суми, които не са били събрани поради грешка, дължаща се на органите?
3) Съвместимо ли е закъснялото събиране на компенсационните суми с принципа на защита на оправданите правни очаквания по правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Фактът, че определени елементи или определени правила за прилагане на система за вътрешно данъчно облагане са дискриминационни и следователно забранени от член 95 от Договора, означава ли непременно, че цялата данъчна система, от която тези елементи или правила са част, трябва да се счита за несъвместима с този член?
Може ли данък върху моторните превозни средства, който се прилага без разлика за превозни средства, сглобени и произведени в държавата членка, в която се събира, както и за нови и употребявани внесени превозни средства, да се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса, забранена от член 12 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Член 24 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията от 16 ноември 1988 г., който предвижда, че ако издаващата агенция (на лиценз или сертификат за внос) счита, че е необходима корекция, тя трябва да изтегли извлечението или лиценза или сертификата, както и всички преди това издадени извлечения, и без забавяне да издаде или коригиран извлечение, или коригиран лиценз или сертификат и съответните коригирани извлечения, и член 25 от същия регламент, който предвижда, че титулярът е длъжен по искане на издаващата агенция да върне на тази агенция лиценза или сертификата и/или извлеченията от тях, означават ли:
1) че търговец, който е използвал неправилни сертификати, трябва да заплати дължимите суми във връзка с увеличения на таксите, възникнали след издаването на предварително фиксиран сертификат, предоставен по погрешка;
2) че ако вносител на яйца, продукт, обхванат от специфичен регламент, е получил, вследствие на грешка, полза от системата за предварително фиксиране, когато договорите за внос са сключени преди изтеглянето на сертификатите, а вносът е осъществен след изтеглянето на сертификатите по силата на спешна временна съдебна заповед, разрешаваща вноса на складирани стоки поради тяхната разваляемост, този търговец е длъжен впоследствие да заплати сумите, които биха били дължими, ако не е имало грешка при издаването на сертификатите;
3) че търговецът може да се ползва от системата за предварително фиксиране за текущи договори и за направени поръчки, или напротив, че той трябва да заплати увеличения на таксите, възникнали след предварителното фиксиране;
4) че търговецът може да възрази срещу промени в дължимата сума по неправилния сертификат или да държи издаващата агенция отговорна; или
5) че в случай на грешка, допусната от администрацията при изготвянето на лиценз или сертификат за внос, не може да се твърди, че издаващата агенция е подвела търговеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Могат ли националните органи, отговорни за прилагането в държава членка на член 85, параграф 1 и член 86 от Договора за създаване на ЕИО, да използват информацията, получена от Комисията на ЕИО
а) съгласно член 11 от Регламент № 17/62 на Съвета
б) чрез доброволно уведомяване от предприятия, установени в тази държава членка, в съответствие с членове 2, 4 и 5 от Регламент № 17/62 на Съвета
в производства за налагане на санкция, провеждани единствено по член 85, параграф 1 и член 86 от Договора за създаване на ЕИО?
Могат ли посочените органи да използват информацията, посочена в първия въпрос, букви а) и б), в производства за налагане на санкция, провеждани по едновременно прилагане на правото на Общността в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията?
Могат ли посочените органи да използват информацията, посочена в първия въпрос, букви а) и б), в производства за налагане на санкция, провеждани единствено по националното право в областта на конкуренцията?
Могат ли посочените органи да използват информацията, посочена в първия въпрос, букви а) и б), в производства за разрешаване на практики, ограничаващи конкуренцията, провеждани единствено по тяхното национално право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейската общност по принцип прилагането на правилата относно гаранциите във връзка с непарични вноски при погасяване на задължения на акционерно дружество, възникнали преди увеличението на капитала му, чрез използване на парични средства, предоставени от кредитора?
По-специално:
Явява ли се Втората директива на Съвета относно координацията на дружественото право (ОВ 1977 L 26, стр. 1) пряко приложима, в смисъл че частноправните субекти могат да се позовават на нея пред националните съдилища и националните съдилища трябва да вземат предвид нейния текст и цели при тълкуването на националните закони за прилагане (в случая германския закон от 13 декември 1978 г. за прилагане на Втората директива на Съвета на Европейските общности относно координацията на дружественото право, Bundesgesetzblatt I 1978, стр. 1959)?
Предвиждат ли разпоредбите на Втората директива на Съвета, по-специално членове 10, 11 и 27, параграф 2, само минимални изисквания, така че държавите членки могат да приемат или прилагат по-строги национални разпоредби, насочени към предотвратяване на заобикалянето на правилата по членове 10 и 27, параграф 2, относно проверката на стойността и публикуването чрез стопански операции, които имат съществена и времева връзка с парична вноска; или член 11 от директивата съдържа изчерпателен набор от разпоредби за предотвратяване на заобикалянето на правилата по членове 10 и 27, параграф 2, относно непаричните вноски и изключва по-строги или по-малко строги национални разпоредби, които се отклоняват от тези разпоредби; или освен член 11, следва ли от целите на членове 10 и 27, параграф 2, че всички държави членки са длъжни да предотвратяват заобикалянето на правилата относно непаричните вноски?
[...] (следват още подробни подвъпроси, които са част от препращането, както са изложени в текста по-горе)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.