Иск за отговорност

Съвместимо ли е ограничаването на действието на решението за повишение само от 1 април 2000 г. с изискването за пълно изпълнение на съдебното решение за отмяна?
Следва ли Комисията да компенсира вредите, произтичащи от забавеното повишение, за да възстанови служителя в положение, сравнимо с това, в което би се намирал при своевременно повишение?
Доказано ли е наличието на материални вреди, причинени от забавеното повишение, които подлежат на обезщетяване?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 25 от Правилника за длъжностните лица при приемането на оспореното решение?

Нарушени ли са съществени процедурни изисквания поради липса на задължителен диалог между оценяващия и оценявания служител при изготвянето на служебния доклад?
Спазено ли е изискването за мотивиране на служебния доклад, особено при наличие на специални обстоятелства или по-неблагоприятна оценка спрямо предходния доклад?
Достатъчно ли е само отмяната на служебния доклад за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от системно отказване на диалог в процедурата по оценяване?

Допустимо ли е искът за обезщетение да се счита за недопустим, когато администрацията е присъдила обезщетение по време на производството, но в по-малък размер от претендирания?
Допустимо ли е в съдебното производство да се изтъкват основания и доводи, които не са били изрично посочени в административната жалба, но са тясно свързани с нея?
Води ли до неимуществени вреди за длъжностното лице забавянето при изготвянето на длъжностните му характеристики, когато това забавяне може да е повлияло на кариерното му развитие или да е породило несигурност относно професионалното му бъдеще?
Може ли институцията да се позовава на вътрешни организационни затруднения, за да оправдае забавяне при изготвянето на длъжностни характеристики, и може ли длъжностното лице да претендира обезщетение, ако самото то е допринесло за забавянето?