Wahl
Съдия докладчик – Wahl
Дело C-732/22: G-Core Innovations/EUIPO, Определение от 23 март 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз, за да бъде установено, че жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-732/22: G-Core Innovations/EUIPO, Определение от 23 март 2023 г.
Допустимо ли е обжалване, когато жалбоподателят не е доказал значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Какви са формалните изисквания към молбата за допускане на обжалване по отношение на мотивите за значението на правния въпрос?
Необходимо ли е молбата да установи отражението на твърдените грешки при прилагане на правото върху крайния резултат, за да бъде допуснато обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/21: Towercast, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламент [№ 139/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от този регламент, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане до Европейската комисия съгласно член 22 от посочения регламент, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/21: Комисия/Amazon.com и др., Определение от 10 март 2023 г.
Допустимо ли е поисканото поверително третиране на определени материали по отношение на страна, която е встъпила в производството пред Общия съд, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същата страна в първоинстанционното производство?
Следва ли в производството пред Съда да се запази поверителният характер на информацията, заличена в приложенията към отговора на Комисията, когато Общият съд вече е признал тази информация за поверителна спрямо съответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/22: Grail/Комисия и Illumina, Определение от 10 март 2023 г.
Как следва да се тълкува понятието „интерес от изхода на делото“ по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз – като пряк и настоящ интерес, отнасящ се до решението по самите искания, или като по-широк интерес, свързан с изложените основания или доводи?
При какви условия представително професионално сдружение може да бъде допуснато да встъпи в производство пред Съда на Европейския съюз, включително какво следва да докаже относно представителността си, интересите на членовете и значимостта на повдигнатите принципни въпроси за сектора?
Допустимо ли е допускане на встъпване на сдружения, чийто интерес е косвен и хипотетичен, и какъв би бил ефектът от евентуално широко тълкуване на това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/22: Illumina/Комисия, Определение от 10 март 2023 г.
Какви са изискванията към професионално сдружение, желаещо да встъпи като страна в съдебно производство, и как се определя неговият пряк и настоящ интерес от изхода на делото?
Попада ли в компетентността на Комисията по член 22 от Регламент (ЕО) № 139/2004 да уважи искане за препращане на преписка за концентрация, когато разглежданата концентрация не попада в приложното поле на националната система за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-760/21: Kwizda Pharma, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
1а)
За да бъде класифициран даден продукт като „храна за специални медицински цели“, трябва ли да е доказано, че той може да постигне обещаните във връзка с конкретно заболяване или страдание резултати само в рамките на диетотерапията, която по здравословни съображения е целесъобразна при това заболяване или страдание с оглед на произтичащите от това страдание или заболяване хранителни изисквания?
1б)
Следва ли в този контекст да се счита, че диетотерапия е налице само когато дадено лице промени хранителния си режим, като приема други или допълнителни хранителни вещества, които се усвояват от организма чрез процеса на храносмилане?
1в)
За квалифицирането като храна за специални медицински цели необходимо ли е освен това страданието или заболяването, за което е предназначен продуктът, да изисква диетотерапия, при която пациентът приема съдържащите се в продукта хранителни вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим?
1г)
Трябва ли храната за специални медицински цели да оказва медицинското си действие само поради обстоятелството че съдържа всички или някои от хранителните вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим, но които за пациента са абсолютно необходими или наложителни за поддържането на жизнените му функции?
При отрицателен отговор: какъв вид съставки трябва да съдържа даден продукт, за да отговаря на изискванията за храна за специални медицински цели?
2а)
Изключва ли класифицирането на даден продукт като добавка към храни възможността за класифицирането му като храна за специални медицински цели?
2б)
При отрицателен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че дадена добавка към храни не може да бъде класифицирана като храна за специални медицински цели?
2в)
Възможно ли е „диетотерапия“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] да се състои и само в употребата на „добавки към храни“ по смисъла на [Директива 2002/46] за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни?
2г)
За да бъде дадена храна за специални медицински цели, достатъчно ли е да съдържа хранителни вещества, които могат да бъдат усвоени и чрез приема на добавки към храни или на други храни, които обаче с оглед на определено заболяване или страдание са съчетани по специфичен начин?
3)
Въз основа на какви критерии следва да се прави разлика между лекарствен продукт и храна за специални медицински цели или съответно да се прави разграничение между двете?
4)
Трябва ли изискването в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], съгласно което съставките, които са от определящо значение за класифицирането като храна за специални медицински цели, трябва да произведат действието си в рамките на диетотерапия, която не може да бъде постигната чрез промяна на нормалния хранителен режим, да се тълкува в смисъл, че пациент, с оглед на чието заболяване или страдание се пуска на пазара храната за специални медицински цели, не може да задоволи в достатъчна степен хранителните си изисквания чрез приема на широко разпространени храни?
5а)
Относителен ли e изразът „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], доколкото следва да се счита, че това изискване е изпълнено и когато необходимият с оглед на съответното заболяване или страдание хранителен прием може да бъде осъществен само с особени усилия чрез приема на широко разпространени храни (по-специално добавки към храни)?
5б)
При утвърдителен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че свързаните с приема на широко разпространени храни усилия изпълняват изискването „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]
Следва ли да се приеме, че за да е изпълнено това изискване, е достатъчно по-специално пациентът да трябва да приема поотделно няколко широко разпространени добавки към храни?
6а)
Какво следва да се разбира под понятието „хранително вещество“ [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
6б)
По какви критерии следва да се установи дали определена съставка на даден продукт следва да се класифицира като хранително вещество [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
7а)
За да е изпълнено изискването „се използват под медицинско наблюдение“, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], достатъчно ли е този продукт да се отпуска в аптека, без да е необходимо предварително лекарско предписание?
7б)
Въз основа на какви критерии следва да се установи дали изискването за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] е изпълнено по отношение на определен продукт?
7в)
Какви последици би имало евентуалното обстоятелство, че в конкретния случай или съответно дори по принцип, не се изпълнява посоченото изискване за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
8а)
Следва ли да се приеме, че храна за специални медицински цели е налице само ако тази храна не може да се използва без медицинско наблюдение?
8б)
При утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна може да се използва и без медицинско наблюдение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/21: Tráficos Manuel Ferrer, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Допускат ли член 101 ДФЕС и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/104/ЕС национална гражданскопроцесуална норма, по силата на която при частично уважаване на претенцията съдебните разноски остават в тежест на всяка от страните, като всяка от тях понася половината от общите разходи, освен в случаите на злоупотреба с процесуални права?
Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че нито обстоятелството, че ответникът по иск, попадащ в приложното поле на тази директива, е предоставил на разположение на ищеца данните, на които той се е позовал, за да обори експертизата на последния, нито фактът, че ищецът е отправил претенцията си само до един от извършителите на въпросното нарушение, сами по себе си са релевантни, за да се прецени дали е допустимо националните юрисдикции да направят оценка на вредата, като тази оценка предполага, от една страна, че наличието на вредата е установено, а от друга страна, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи тя точно в количествено отношение, което означава да се вземат предвид всички параметри, водещи до подобна констатация, и по-специално безрезултатността на действия като искането за представяне на доказателства, предвидено в член 5 от въпросната директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/21: CGCOF, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която създава интерфейс — като инструмент, обслужващ съответния регистър — който е публична собственост и се управлява от държавен орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която налага на аптеките използването на посочения интерфейс всеки път когато отпускат лекарствени продукти, заплащани от Националната здравна система?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която предвижда, че ако не се постигне споразумение между съответния държавен орган и правния субект, управляващ националния регистър, за присъединяването към последния на посочения по-горе интерфейс, решението за това присъединяване може да бъде взето едностранно и с властническо волеизявление със заповед на министъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/21: Bundesrepublik Deutschland (Gouttes nasales), Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Може ли главното предвидено действие на дадено вещество да е фармакологично по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42 и когато не се основава на рецепторно обусловен начин на действие и освен това субстанцията не се абсорбира от човешкото тяло, а остава по повърхността, например на лигавицата, и реагира там
По какви критерии в такъв случай трябва да се разграничават фармакологични и нефармакологични, по-специално физикохимични, средства?
Може ли даден продукт да се счита за съдържащо вещества медицинско изделие по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42, ако при сегашното състояние на научното познание липсва отговор за начина на действие на продукта и поради това не може окончателно да се изясни дали главното предвидено действие се постига по фармакологичен или по физикохимичен път?
Трябва ли в такъв случай квалифицирането на продукта като лекарствен продукт или като медицинско изделие да се извърши въз основа на цялостна оценка, която включва и останалите му характеристики и всички други обстоятелства, или, ако е предназначен за превенция, лечение или облекчаване на заболявания, продуктът трябва да се счита за лекарствен продукт според представянето му, по смисъла на член 1, точка 2, буква а) от Директива 2001/83, независимо дали се твърди наличие на специфичен лекарствен ефект?
Прилага ли се и в такъв случай предимството на режима за лекарствените продукти съгласно член 2, параграф 2 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.