Silva de Lapuerta

1. При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които търговец, който до голяма степен е освободен от данъчно облагане, възприема структура на лизинг на активи, включваща трета страна посредник, вместо непосредствено да закупува активите, създава ли структурата на лизинг на активи или част от нея данъчно предимство, което противоречи на целта на Шеста директива, по смисъла на точка 74 от Решение […] по дело Halifax?
2. Предвид обстоятелството, че Шеста директива ДДС предвижда лизинг на активи от търговци, които са освободени изцяло или отчасти от данъчно облагане, и предвид позоваването от страна на Съда на понятието „обичайни търговски сделки“ в точки 69 и 80 от Решение по дело Halifax и в точка 27 от Решение по дело Ampliscientifica, както и липсата на такова позоваване в Решение по дело Part Service, това поведение представлява ли злоупотреба от страна на търговеца, който е освободен изцяло или отчасти от данъчно облагане, дори и в контекста на обичайните търговски сделки той да не сключва лизингови сделки?
3. Ако отговорът на втори въпрос е положителен:
(а) каква е релевантността на понятието „обичайни търговски сделки“ в контекста на точки 74 и 75 от Решение по дело Halifax: това понятие релевантно ли е по отношение на точка 74 или точка 75, или по отношение и на двете;
(б) позоваването на понятието „обичайни търговски сделки“ позоваване ли е на:
(1) сделки, които съответното данъчнозадължено лице обикновено сключва;
(2) сделки, които две или повече страни сключват при обичайни пазарни условия;
(3) сделки, които са търговски жизнеспособни;
(4) сделки, които пораждат търговски тежести и рискове, обикновено свързани със съответната търговска печалба;
(5) сделки, които нямат изкуствен характер, доколкото имат търговско съдържание;
(6) всеки друг вид или категория сделки?
4. Ако се приеме, че структурата на лизинг на активи или част от нея представлява злоупотреба, какво е подходящото преквалифициране
По-конкретно трябва ли националната юрисдикция или данъчната администрация:
(а) да не вземе предвид съществуването на трета страна посредник, и да постанови, че ДДС се дължи върху пазарната стойност на вноските;
(б) да преквалифицира лизинговата структура като пряка покупка, или
(в) да преквалифицира сделката по какъвто и да е друг начин, който националната юрисдикция или данъчната администрация счита за подходящ за възстановяване на положението, което би съществувало при липсата на сделки, представляващи злоупотреба?

При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които:
а) германско дъщерно дружество на банка от Обединеното кралство закупува автомобили в Обединеното кралство, за да ги отдаде на лизинг на дружество в Обединеното кралство, с което не е свързано лице, и плаща данък добавена стойност за тези покупки;
б) съгласно релевантното законодателство на Обединеното кралство доставките, които се състоят в отдаване под наем на леки автомобили, се третират като доставки на услуги, осъществени в Германия, и съответно не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност в Обединеното кралство. Съгласно германското право тези доставки се третират като доставки на стоки, осъществени в Обединеното кралство, и съответно не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност в Германия. Последицата от това е, че в нито една държава членка не се начислява данък върху тези доставки;
в) банката в Обединеното кралство избира своето германско дъщерно дружество като лизингодател и определя продължителността на лизинговите договорености, за да получи данъчно предимство от неначисляването на ДДС върху лизинговите вноски:
1. Следва ли член 17, параграф 3, буква а) от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че дава право на данъчните органи в Обединеното кралство да откажат да разрешат на германското дъщерно дружество да приспадне ДДС, който е заплатило в Обединеното кралство във връзка с покупката на автомобилите?
2. Необходимо ли е при отговора на първия въпрос националният съд да разшири анализа си, като разгледа възможно прилагане на принципа за забрана на злоупотребата?
3. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, приспадането на данъка по получени доставки за покупката на автомобилите ще бъде ли в противоречие с целта на релевантните разпоредби от Шеста директива, като така изпълни първото изискване за злоупотреба, както е описано в точка 74 от Решение на Съда по дело Halifax и др., C‑255/02, като наред с другите принципи се има предвид и принципът на данъчен неутралитет?
4. Отново, ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли съдът да приеме, че основната цел на сделките е да се получи данъчно предимство, така че е изпълнено второто изискване за злоупотреба, както е описано в точка 75 от посоченото решение на Съда, при обстоятелства, при които в търговска сделка между страни, действащи като равнопоставени лица, изборът на германско дъщерно дружество да отдаде на лизинг автомобилите на клиент от Обединеното кралство и изборът на условията на лизинга са направени с оглед на получаване на данъчно предимство от неначисляването на данък върху лизинговите вноски?