всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Rodin

Съдия докладчик – Rodin

Дело C-725/22: Nevinnomysskiy Azot и NAK “Azot”/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2024 г.

Допустимо ли е позоваване на споразуменията на Световната търговска организация (СТО), включително Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., за оспорване на законосъобразността на акт на Европейския съюз, когато този акт не осигурява тяхното изпълнение и не съдържа изрично и конкретно позоваване на тях?
Правилно ли е определена експортната цена чрез конструирана експортна цена, като са отчетени разходите на предприятие, свързано с установен извън Съюза производител износител, при условие че тези разходи по принцип трябва да се понасят от вносителя?
Допустимо ли е общо препращане към други документи, приложени към жалбата, вместо кратко изложение на основанията в самата жалба?
Може ли основание за обжалване, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност, да бъде прието за допустимо?
Достатъчни ли са доказателствата, представени в жалбата до Комисията, за откриване на антидъмпингово разследване и има ли последици евентуалната им недостатъчност?
Допустимо ли е Общият съд да мотивира решението си с подразбиращи се мотиви и при какви условия това е допустимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-725/22: Nevinnomysskiy Azot и NAK “Azot”/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2024 г.

Тълкувано ли е правилно от Общия съд понятието за разходи и печалби, които могат да бъдат приспаднати при конструиране на експортната цена по член 2, параграф 9 от основния регламент?
Допуснал ли е Общият съд процесуални нарушения и неправилно тълкуване на член 2, параграф 10 от основния регламент при преценката на допустимостта и основателността на доводите относно корекции на нормалната стойност?
Изисква ли член 5 и член 7, параграф 2a от основния регламент наличието на достатъчно доказателства в жалбата като условие за започване на разследване относно изкривявания на суровините?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е преценена достатъчността на доказателствата за съществуването на двойно ценообразуване в жалбата, довела до започване на разследването?
Правилно ли е тълкувано понятието за „двойно ценообразуване“ по член 7, параграф 2a от основния регламент и нарушен ли е принципът на недискриминация при третирането на субсидирането на природен газ в Тринидад и Тобаго спрямо Русия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/23: mBank, Определение от 1 март 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по разноските при прекратяване на производството вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-688/22: Methanol Holdings (Trinidad)/Комисия, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Допустимо ли е Комисията да определи нивото на търговия за целите на изчисляване на експортната цена при определяне на маржовете на подбиване и на продажба под себестойност, като се основава на вида на продаващото лице, а не на вида на купувача?
Допустимо ли е Общият съд да обяви за недопустими доводите относно въздействието на грешката при определяне на експортната цена върху констатациите за ценова депресия и ценово потискане, когато тези доводи са изложени за първи път в репликата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-688/22: Methanol Holdings (Trinidad)/Комисия, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Допуснато ли е нарушение при определянето на вредата за промишлеността на Съюза вследствие на дъмпинговия внос?
Спазени ли са процесуалните права на жалбоподателя при съдебния контрол върху решението за налагане на антидъмпингови мита?
Извършено ли е обективно и коректно сравнение между цените на внасяния продукт и на сходния продукт на промишлеността на Съюза при изчисляване на подбиването на цената?
Допустимо ли е използването на конструирана експортна цена при изчисляване на подбиването на цената на вноса?
Допустимо ли е въвеждането на нови основания за първи път на етапа на репликата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/22: Румъния/Комисия, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.

Тълкувано ли е неправилно условието за регистрация на европейска гражданска инициатива по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, доколкото Комисията разполага с ограничена свобода на преценка и следва да се ръководи само от предмета, целите и посочените от организаторите разпоредби на Договорите?
Допустимо ли е Комисията да извърши частична регистрация на предложение за европейска гражданска инициатива чрез ограничаване на обхвата му, при условие че се спазва задължението за мотивиране и не се изопачава съдържанието на предложението, съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-481/22: Комисия/Ирландия (Trihalométhanes dans l’eau potable), Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Изпълнила ли е Ирландия задължението си да гарантира, че водите, предназначени за консумация от човека, отговарят на минималните изисквания за концентрация на трихалометани съгласно параметричните стойности, определени в част Б от приложение I към Директива 98/83/ЕО?
Изпълнила ли е Ирландия задължението си да следи необходимите мерки за отстраняване на превишенията на параметричните стойности на трихалометани да бъдат взети възможно най-бързо и да даде приоритет на прилагането на тези мерки в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 98/83/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-810/21: Caixabank (Prescription de remboursement des frais hypothécaires), Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

1) a)
При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-531/22: Getin Noble Bank и др. (Contrôle d’office du caractère abusif des clauses), Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че национална юрисдикция не може служебно да провери евентуално неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и да приложи произтичащите от това последици, когато упражнява контрол върху производство по принудително изпълнение, основано на решение, с което се издава окончателна и ползваща се със сила на пресъдено нещо заповед за плащане?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, член 47 от Хартата, както и принципите на правна сигурност, на ефективност, на пропорционалност и правото на изслушване от съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на национална правна уредба, съгласно което вписването на неравноправна договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи има за последица, че тази клауза се счита за неравноправна във всяко производство, в което участва потребител, включително:
– спрямо продавач или доставчик, различен от този, срещу когото е водено производството за вписване на неравноправната договорна клауза в националния регистър на недопустимите клаузи,
– в случай на клауза, чиято формулировка не е идентична, но която има същия смисъл и поражда същите последици спрямо потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/23: Naniowski, Определение от 12 януари 2024 г.

Позволява ли Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, при която кредитната институция може да претендира допълнително обезщетение, определено от съда като насрещна престация, при обявяване на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради неравноправни клаузи?
Съвместима ли е с изискванията на защитата на потребителите по Директива 93/13/ЕИО възможността съдът да присъди допълнително обезщетение на кредитната институция при съществено изменение на покупателната способност на валутата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18910111254 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form