O'Keeffe
Съдия докладчик – O’Keeffe
Дело C-146/78: Wattenberg/Staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, Съдебно решение от 22 март 1979 г.
1. Позволяват ли разпоредбите на член 3, параграф 4 от Директива 74/561/ЕИО на държавите членки да приемат правила, съгласно които, освен придобиването на техническа диплома, условието за професионална компетентност се счита за изпълнено и ако компетентният орган или орган установи професионалната компетентност въз основа на задълбочен и обширен практически опит от най-малко шест години на ръководна длъжност в предприятие, занимаващо се с превоз на стоки?
2. Прекратява ли се валидността на разрешение, издадено след 31 декември 1974 г. и преди 1 януари 1978 г. от компетентните органи на държава членка на физическо лице да упражнява дейността на автомобилен превозвач на стоки, без да е представено доказателство за професионална компетентност съгласно националните разпоредби, ако съгласно член 5, параграф 2 от Директивата това лице не изпълни условието за професионална компетентност, посочено в член 3, параграф 4, преди 1 януари 1980 г., дори ако посочените органи са издали такова разрешение, тъй като са приели, че съществува особен случай по смисъла на член 4, параграф 2?
3. Приложим ли е член 4, параграф 2 от Директива 74/561/ЕИО само в случая, посочен в първата алинея на този член — смърт или физическа или юридическа неработоспособност на физическото лице, което изпълнява изискванията на член 3, параграф 1, букви а) и в), или тази разпоредба може да се прилага и в други случаи?
4. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли „физическа неработоспособност“ по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива да се разбира и като достигане на възраст, при която дадено лице се счита за неспособно да работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/78: Augustijn/Staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, Съдебно решение от 22 март 1979 г.
Може ли освобождаването от изискването за професионална компетентност в специален случай по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 74/561/ЕИО на Съвета от 12 ноември 1974 година относно достъпа до професията на автомобилен превозвач на товари в националния и международния транспорт да бъде предоставено само ако практическият опит е придобит в предприятие, което се управлява изцяло в същата правна форма, или под „управление на предприятието“ по смисъла на посочената разпоредба може да се разбира и управление на една или повече самостоятелни части на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/78: Augustijn/Staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, Заключение от 15 февруари 1979 г.
1. Може ли освобождаването от изискването за професионална компетентност в специален случай по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 74/561/ЕИО да бъде предоставено само ако практическият опит е придобит в предприятие, което се управлява изцяло в същата правна форма, или може ли управлението на предприятието по смисъла на посочената разпоредба да включва и управлението на една или повече самостоятелни части на предприятието?
2. Съгласно член 3, параграф 4 от Директивата свободни ли са държавите членки да приемат правила, според които, освен придобиването на технически диплом, изискването за професионална компетентност се счита за изпълнено, ако компетентният орган или органът определи професионалната компетентност въз основа на задълбочен и обширен практически опит от най-малко шест години на висша ръководна длъжност в предприятие, занимаващо се с превоз на стоки?
3. Прекратява ли се валидността на разрешение, предоставено след 31 декември 1974 г. и преди 1 януари 1978 г. от компетентните органи на държава членка на физическо лице да упражнява дейността на автомобилен превозвач на товари, без да е доказал професионалната си компетентност по националните разпоредби, ако съгласно член 5, параграф 2 от Директивата това лице не изпълни изискването за професионална компетентност по член 3, параграф 4 преди 1 януари 1980 г., дори ако посочените органи са предоставили такова разрешение, тъй като са приели, че съществува специален случай по смисъла на член 4, параграф 2?
4. Следва ли изразът „физическа неработоспособност“, използван в член 4, параграф 1 от Директивата, да се разбира и като включващ достигането на възраст, при която дадено лице се счита за вече неспособно да работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/77: Peiser/Hauptzollamt Hamburg-Ericus, Заключение от 1 февруари 1979 г.
1. Дали разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета позволяват разширяване на системата на паричните компенсаторни суми върху преработени селскостопански продукти, които не са включени в приложение II към Договора, но са предмет на специфичен режим по член 235 от Договора
2. Дали Регламент (ЕИО) № 800/77 и Регламент (ЕИО) № 2657/77 на Комисията са валидни, като се има предвид, че удължават прилагането на паричните компенсаторни суми за определени продукти след 31 декември 1977 г. и дали това удължаване е в съответствие с принципите на правната сигурност, равно третиране и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/78: Италия/Комисия, Заключение от 31 януари 1979 г.
Липса на съществени отклонения в търговията с твърда пшеница, които да оправдаят налагането на парични компенсаторни суми.
Невалидност на налагането на парични компенсаторни суми върху паста, тъй като това не е допустимо съгласно член 1, параграф 3 от Регламент № 974/71.
Злоупотреба с правомощия, тъй като истинската цел на налагането на парични компенсаторни суми е да се ограничи конкурентоспособността на италианската паста индустрия спрямо други държави членки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/78: Schouten, Съдебно решение от 14 декември 1978 г.
1. Несъвместими ли са разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1356/76 на Комисията с членове 1, 2, 2а, 3, 6 или 7 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета и/или с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията или с която и да е друга задължителна разпоредба на правото на Общността?
Ако е така, следва ли да се приеме, че посоченият регламент е невалиден?
2. Несъвместима ли е изменението, направено с Регламент (ЕИО) № 1356/76 относно правилата за предоставяне на парични компенсаторни суми, с принципа на правната сигурност, който е основен за Договора, или с принципа на равенство пред закона, който също е основен за Договора:
само по себе си;
или поради внезапния характер на изменението;
или поради факта, че изменението се отнася само до ирландската лира и британската лира стерлинг?
Ако е така, следва ли да се приеме, че регламентът е невалиден?
3. Следва ли да се приеме, че при приемането на Регламент (ЕИО) № 1356/76 Комисията е действала произволно или поне е изложила търговията и промишлеността на произволни решения и по този начин е злоупотребила с правомощията си?
Ако е така, следва ли да се приеме, че регламентът е невалиден?
4. Следва ли да се тълкува член 26 от Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета в смисъл, че ако Управителният комитет не е взел решение по проект на мярка, представен му с мнозинство от 41 гласа, Комисията не е длъжна да уведоми Съвета за мярката?
Ако на този въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че Регламент (ЕИО) № 1356/76, който не е бил представен на Съвета, е невалиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/78: Delkvist/Anklagemyndigheden, Съдебно решение от 29 ноември 1978 г.
Явява ли се Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. законосъобразна, валидна, пряко обвързваща датските съдилища и приложима към отношенията между датски гражданин и датските публични органи?
Следва ли да се счита, че Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. е изменила член 78, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс, така че разпоредбата относно добрата репутация в Директивата е заместила разпоредбата в член 78, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс?
Дали член 78, параграфи 2 и 3 от датския Наказателен кодекс, който е формулиран в отрицателни термини, а именно че едно лице може да бъде лишено от правото да упражнява професия, изискваща специално публично разрешение или одобрение, само ако неговото поведение дава основания да се счита, че съществува непосредствена опасност от злоупотреба с неговото положение или професия, отговаря на изискванията относно добрата репутация, които според Директивата на Съвета държавите членки трябва да определят за лицата в тази ситуация, тъй като държавите членки, до по-нататъшна координация, остават свободни сами да определят по-подробна дефиниция на изискването за добра репутация?
Обхваща ли настоящият случай преходните разпоредби на член 4, параграф 1, така че, тъй като заявителят е бил упълномощен преди 1 януари 1978 г. съгласно датските разпоредби да упражнява дейността на оператор по автомобилен превоз на пътници в Дания, той е освободен от изискването да докаже, че изпълнява inter alia изискването за добра репутация, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, означава ли това, че делото може да бъде решено от Koebenhavns Byret без оглед на разпоредбите на Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. или член 5, параграф 2, относно задължението на държавите членки да отнемат разрешенията, когато условията по член 2, параграф 1, букви а), б) и в) вече не са изпълнени, означава, че във всички случаи е необходимо да се определят изисквания относно добрата репутация на заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.