Mancini

Допустимо ли е съгласно правото на Общността прилагането към иск за равно заплащане за равен труд без дискриминация по пол на правило от националното право, което ограничава правото на ищеца на получаване на дължими суми или обезщетение за нарушение на принципа на равно заплащане до период от две години преди датата на предявяване на иска, при положение че:
а) това правило на националното право се прилага за всички искове за равно заплащане без дискриминация по пол, но не и за други искове;
б) по-благоприятни за ищците правила се прилагат за други искове в областта на трудовото право, включително искове за нарушение на трудов договор, расова дискриминация при заплащането, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането;
в) националният съд няма право на преценка да удължи двугодишния период при каквито и да било обстоятелства, дори когато ищецът е забавил предявяването на иска поради това, че работодателят му е представил невярна информация относно равнището на възнаграждение, получавано от мъже, извършващи същата работа като неговата?
По-специално, с оглед на постоянната съдебна практика на Съда, че правата, произтичащи от прякото действие на правото на Общността, се упражняват при условията, определени от националното право, при условие inter alia, че тези условия не са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни вътрешни искове, как следва да се тълкува изразът „подобни вътрешни искове“ в случай на иск за равно заплащане при положение, че условията, определени от националното законодателство за прилагане на принципа на равно заплащане, се различават от тези, определени от друго национално законодателство в областта на трудовото право, включително законодателството относно нарушение на трудов договор, расова дискриминация, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането?