Дело C-167/97: Seymour-Smith и Perez, Съдебно решение от 9 февруари 1999 г.

1. Представлява ли присъждането на обезщетение за нарушение на правото да не бъдеш неправомерно уволнен по национално законодателство като Employment Protection (Consolidation) Act 1978 „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО?

2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, попадат ли условията, определящи дали работникът има право да не бъде неправомерно уволнен, в обхвата на член 119 или на Директива 76/207?

3. Какъв е правният критерий за установяване дали мярка, приета от държава-членка, има такъв степен на различно въздействие върху мъжете и жените, че да представлява непряка дискриминация по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО, освен ако не се докаже, че се основава на обективно оправдани фактори, различни от пола?

4. Кога трябва да се приложи този правен критерий към мярка, приета от държава-членка

По-специално, към кой от следните моменти или към кой друг момент трябва да се приложи този критерий към мярката:
(а) когато мярката е приета;
(б) когато мярката влиза в сила;
(в) когато работникът е уволнен?

5. Какви са правните условия за установяване на обективното оправдание, за целите на непряката дискриминация по член 119, на мярка, приета от държава-членка в изпълнение на нейната социална политика

По-специално, какви материали трябва държавата-членка да представи в подкрепа на основанията си за оправдание?