всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Edward

Съдия докладчик – Edward

Дело C-54/98: Turiprata, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

Съвместими ли са с членове 59 и 60 от Договора за ЕО националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да спазват национални правила относно платения отпуск за командировани работници?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, да предвижда различен ред за възстановяване на разходи за отпуск между местни и чуждестранни работодатели, както и да изисква повече информация от работодатели, установени в други държави членки?
Съвместимо ли е с членове 59 и 60 от Договора за ЕО национално определение на понятието „предприятие“, което води до различно третиране на предприятията в зависимост от това дали са установени в приемащата държава или в друга държава членка, по отношение на приложимостта на колективните трудови договори в строителния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-71/98: Engil, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 50 ДФЕС националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да спазват национални правила относно платения отпуск за командировани работници?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда по-дълъг платен отпуск от минималния, определен в Директива 93/104/ЕО, и да го прилага спрямо командировани работници от други държави членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза различното третиране на предприятия, установени в приемащата държава, и на предприятия, установени в други държави членки, по отношение на правото на възстановяване на разходи за отпуск и задължението за предоставяне на информация?
Съвместимо ли е с членове 49 и 50 ДФЕС определянето на различно понятие за "предприятие" за целите на приложимостта на колективните трудови договори спрямо предприятия, установени в други държави членки, което води до по-широк обхват на задълженията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/98: dos Santos Sousa, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 50 ДФЕС националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да спазват национални правила относно платения отпуск за командировани работници?
Позволяват ли членове 49 и 50 ДФЕС национални разпоредби, които: а) предоставят по-дълъг платен отпуск от минималния по Директива 93/104/ЕО; б) предвиждат различен режим на възстановяване на разходите за отпуск между местни и чуждестранни работодатели; в) изискват по-обширна информация от работодатели, установени в други държави членки?
Съвместима ли е с членове 49 и 50 ДФЕС национална разпоредба, която определя различно понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори в зависимост от това дали работодателят е установен в приемащата държава или в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/98: Portugaia Construções, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

Съвместими ли са с правото на Европейския съюз националните разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и командироващи работници в Германия, да прилагат германската система за платен отпуск, включително задължението за внасяне на вноски във фонд за отпуск?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в правото на Съюза, да предвижда различен ред за възстановяване на разходите за отпуск и да изисква повече информация от чуждестранните работодатели, отколкото от местните?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз определението за предприятие, което води до различно третиране на предприятия, установени в Германия, и предприятия, установени в други държави членки, по отношение на обхвата на задължението за участие във фонда за отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/98: Santos & Kewitz Construções, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

Съвместими ли са с членове 49 и 50 ДФЕС национални разпоредби, които задължават предприятия, установени в друга държава членка и предоставящи услуги на територията на приемащата държава, да осигурят на командированите си работници право на платен отпуск по реда на националното законодателство на приемащата държава?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда по-дълъг платен отпуск от минималния, установен с Директива 93/104/ЕО, да предоставя право на възстановяване на разходите за отпуск само на местни работодатели, а на чуждестранните работодатели – не, и да изисква от чуждестранните работодатели предоставяне на повече информация от тази, която се изисква от местните работодатели?
Съвместимо ли е с членове 49 и 50 ДФЕС национално определение на „предприятие“, което води до това, че всички командировани работници на чуждестранен работодател се считат за едно предприятие, докато за местните работодатели се прилага различна дефиниция, което може да доведе до различно третиране при прилагането на колективните трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/98: Finalarte и др., Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.

1. Следва ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО (сега съответно член 49 ЕО и член 50 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да налага на предприятие със седалище в друга държава членка, което предоставя услуга на територията на първата държава членка, да спазва национални разпоредби като тези, предвидени в § 1, параграф 3, първо изречение от Arbeitnehmerentsendegesetz (германския закон за командироването на работници), съгласно които работниците, командировани от предприятието за целите на тази услуга, получават право на платен отпуск, при условие че, от една страна, работниците не разполагат със съществено еквивалентна защита съгласно разпоредбите на държавата членка, в която работодателят им е установен, така че прилагането на националните разпоредби на първата държава членка им предоставя реално предимство, което съществено допринася за тяхната социална защита, и от друга страна, прилагането на разпоредбите на първата държава членка е пропорционално на преследваната цел от общ интерес?
2. a) Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО държавна разпоредба, съгласно която се предоставя по-дълъг платен отпуск от този, предвиден в Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, и която по време на командироването се прилага и за работници, командировани в тази държава членка от доставчици на услуги, установени в други държави членки?
b) В степента, в която това е обосновано поради обективни различия между, от една страна, предприятия със седалище в Германия и, от друга страна, предприятия със седалище в други държави членки, допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национални разпоредби, които предоставят на първите предприятия право на възстановяване от фонда за отпуск на сумите, изплатени като обезщетение за отпуск и допълнителни плащания, докато разпоредбите не предоставят това право на вторите предприятия, а вместо това предоставят на командированите работници пряко вземане към този фонд?
c) Следва ли националният съд, с оглед на принципа на пропорционалност, да определи видовете информация, които германските органи могат законно да изискват от доставчици на услуги със седалище извън Германия
За тази цел националният съд следва да направи преценка дали обективни различия между положението на предприятия със седалище в Германия и положението на предприятия със седалище извън Германия обективно налагат допълнителната информация, която се изисква от последните предприятия?
3. Допускат ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО национална уредба, съгласно която всички предприятия със седалище в други държави членки, които предоставят услуги в строителния сектор на територията на първата държава членка, са обхванати от режима за платен отпуск, докато предприятия със седалище в първата държава членка, които извършват само част от дейността си в този сектор, не са всички обхванати от режима за своите работници, заети в този сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/00: Комисия/Франция, Заключение от 11 октомври 2001 г.

Неустановяване на необходимите подробни правила за използване на предоставените квоти за съответните риболовни години
Неосигуряване на спазването на разпоредбите на Общността относно опазването на запасите чрез достатъчен контрол на риболовните улови, подходяща инспекция на разтоварванията и регистрация на уловите
Неприлагане на временно забрана за риболов от плавателни съдове, плаващи под флага на Франция или регистрирани във Франция, когато уловите са били счетени за изчерпали съответната квота, и евентуално окончателно спиране на риболова едва след значително надвишаване на квотата
Непредприемане на наказателни или административни производства срещу капитаните на съдове или други лица, отговорни за риболов след въвеждането на забрана

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/00: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 11 октомври 2001 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Нидерландия по Директива 95/47/ЕО, като не е приело и не е съобщило всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби в предвидения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/00: Комисия/Франция, Заключение от 11 октомври 2001 г.

Липса на приемане на необходимите разпоредби за използването на предоставените квоти за съответните години
Липса на осигуряване на спазването на разпоредбите на Общността относно опазването на рибните ресурси чрез адекватен контрол на риболова и подходяща инспекция на разтоварванията и регистрацията на уловите
Липса на своевременно налагане на временно забрана за риболов от плавателни съдове под френски флаг или регистрирани на френска територия, когато квотата се счита за изчерпана вследствие на извършените улови, както и липса на окончателна забрана при значително превишаване на квотата
Липса на образуване на наказателни производства или предприемане на административни мерки срещу капитани или други лица, отговорни за риболов, извършен след забраната за риболов за съответните години

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/00: Bigi, Заключение от 10 октомври 2001 г.

1. Следва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92 (както е изменен с член 1 от Регламент (ЕО) № 535/97) да се тълкува в смисъл, че не е необходимо държавата членка, за която се отнася, да приема официална мярка от законодателен или административен характер, за да разреши използването на нейна територия на наименования, които могат да бъдат объркани с тези, регистрирани по член 17 от Регламент № 2081/92?
2. Следователно, достатъчно ли е, за да се разреши използването на горепосочените наименования на територията на съответната държава членка, да няма възражение от тази държава членка срещу такова използване?
3. Правомерно ли е използването на такова наименование от предприятие, чието седалище е на територията на държавата членка, в която е регистрирано наименованието, ако това предприятие използва наименованието, което може да бъде объркано, само за продукти, предназначени за продажба извън държавата на регистрация и само на територията на държавата членка, която не възразява срещу използването на това наименование на своята територия?
4. Изтича ли петгодишният срок, посочен в член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92, за използване на наименование във връзка с продукт, чието наименование е регистрирано на 12 юни 1996 г. (вж. Регламент № 1107/96), на 12 юни 2001 г.?
5. Следователно, има ли право предприятие, чието седалище е в държава членка, по чиято молба е регистрирано защитено наименование за произход съгласно член 17 от Регламент № 2081/92 (24 юли 1993 г.), което е използвало наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, непрекъснато през петте години преди влизането в сила на Регламент № 2081/92, да използва същото наименование за разграничаване на продукти, предназначени само за продажба извън държавата членка на регистрация и само на територията на държава членка, която не е възразила срещу използването на това наименование на своята територия?
6. Ако на пети въпрос се отговори утвърдително, може ли предприятието, чието седалище е в държавата членка на регистрация на защитеното наименование за произход (ЗНП), законно да обозначава своите продукти, използвайки наименованието, което може да бъде объркано с регистрираното, до изтичането на петата година след датата на регистрация на защитеното наименование (12 юни 1996 г.), тоест до 12 юни 2001 г.?
7. От деня, следващ датата, посочена в предходния въпрос (12 юни 2001 г.), трябва ли използването на всяко наименование, което може да бъде объркано с регистрираното, във всички държави членки от всеки оператор, който не е изрично упълномощен да използва регистрираното наименование по смисъла на Регламент № 2081/92, да се счита за забранено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121352 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form