Borg Barthet

Следва ли разпоредбата на член 66, букви а)—в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме (чрез дерогация на членове 63—65 от Директива 2006/112/ЕО), че в случаите, когато данъчнозадължено лице е издало фактура за предоставени от него услуги, ДДС става изискуем (данъчното задължение възниква) на основание член 66, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в деня на получаване на плащането, но не по-късно от 30 дни след предоставянето на услугите?
Следва ли член 66, букви a) и б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска полските вътрешноправни разпоредби, съдържащи се в член 19, параграф 13, точка 2, букви a) и b) от Закона за ДДС, които предвиждат, че моментът на възникване на данъчното задължение (събитието, при настъпването на което данъкът става изискуем за определени сделки) за транспортните и за спедиторските услуги е моментът на получаване на пълното или на частичното плащане, но не по-късно от 30 дни от датата на предоставянето на услугите, дори когато фактурата, която е издадена и изпратена най-късно в срок от седем дни, считано от предоставянето на услугите, предвижда по-късен срок за плащане, а получателят на услугите има право да приспадне данъка за получената доставка през данъчния период, когато е получил фактурата, независимо дали е платил, или не цената за предоставените услуги?