всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Bay Larsen

Съдия докладчик – Bay Larsen

Дело C-62/14: Gauweiler и др., Заключение от 14 януари 2015 г.

1.
a) Следва ли да се приеме, че Решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно техническите характеристики на окончателните парични транзакции е несъвместимо с член 119 и член 127, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с членове 17—24 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, тъй като това решение е издадено при превишаване на предоставените с тези разпоредби правомощия на Европейската централна банка в областта на паричната политика и при изземване на правомощия на държавите членки?
Налице ли е превишаване на предоставените на Европейската централна банка правомощия в частност поради това, че решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г:
i) е обвързано с програми за помощ в областта на икономическата политика по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (обвързаност с условия)?
ii) предвижда закупуването на държавни облигации само на отделни държави членки (селективност)?
iii) предвижда закупуването на държавни облигации на програмните страни в допълнение към програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (успоредност)?
iv) би могло да обезсмисли ограниченията и условията, предвидени в програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (заобикаляне)?
б) Следва ли да се приеме, че Решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно характеристиките на окончателните парични транзакции е несъвместимо със забраната за парично финансиране, установена в член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз?
Следва ли като пречка за съвместимостта с член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се разглежда в частност това, че Решението на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г:
i) не предвижда количествено ограничение на закупуването на държавни облигации (обем)?
ii) не предвижда промеждутък от време между емисията на държавни облигации на първичния пазар и закупуването им от страна на Европейската система на централните банки на вторичния пазар (формиране на пазарна цена)?
iii) позволява всички закупени държавни облигации да бъдат държани до падежа (намеса в логиката на пазара)?
iv) не съдържа никакви специални изисквания по отношение на кредитното качество на подлежащите на закупуване държавни облигации (риск от неизпълнение)?
v) предвижда Европейската система на централните банки да бъде третирана равностойно с частните и другите притежатели на държавни облигации (обезценяване на дълг)?
2. При условията на евентуалност, ако Съдът прецени, че Решението на Управителния съвет на Европейската централна банка от 6 септември 2012 г. относно техническите характеристики на окончателните парични транзакции като акт на институция на Европейския съюз не може да бъде предмет на преюдициално запитване по смисъла на член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС:
a) трябва ли членове 119 и 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17—24 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка да се тълкуват в смисъл, че разрешават на Евросистемата, алтернативно или кумулативно,
i) да обвързва закупуването на държавни облигации с условието за съществуването и спазването на програми за помощ в областта на икономическата политика по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (обвързаност с условия)?
ii) да закупува държавни облигации само на отделни държави членки (селективност)?
iii) да закупува държавни облигации на програмни страни в допълнение към програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (успоредност)?
iv) да обезсмисля ограниченията и условията, предвидени в програмите за помощ по Европейския инструмент за финансова стабилност или по Европейския механизъм за стабилност (заобикаляне)?
б) С оглед на забраната за парично финансиране трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че разрешава на Евросистемата, алтернативно или кумулативно,
i) да закупува държавни облигации без количествено ограничение (обем)?
ii) да закупува държавни облигации, без да е изминал минимален промеждутък от време от емисията им на първичния пазар (формиране на пазарна цена)?
iii) да държи всички закупени държавни облигации до падежа (намеса в логиката на пазара)?
iv) да закупува държавни облигации, без да има минимално изискване за кредитното им качество (риск от неизпълнение)?
v) да допуска Европейската система на централните банки да бъде третирана равностойно с частните и другите притежатели на държавни облигации (обезценяване на дълг)?
vi) да влияе върху цените чрез обявяване на намерението си за покупка или по друг начин в тясна времева връзка с емитирането на държавни облигации от държави членки от еврозоната (насърчаване на първичното придобиване)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/14: RG, Съдебно решение от 9 януари 2015 г.

Допустимо ли е държава членка да предоставя на специализиран съд изключителната компетентност да се произнася по връщането на дете или по упражняването на родителските права върху него в производството по член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, дори когато пред друг съд вече е образувано производство по същество относно родителската отговорност за детето?
Допустимо ли е националното законодателство да отнема на съда, пред който е образувано производство по същество относно родителската отговорност, компетентността да се произнася по упражняването на родителските права върху детето, при положение че този съд е компетентен по международноправните и вътрешноправните норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/13: M’Bodj, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Трябва ли член 2, букви д) и е) и членове 15, 18, 28 и 29 от Директива 2004/83 да се тълкуват в смисъл, че социално подпомагане и медицински грижи по членове 28 и 29 от Директивата трябва да може да получава не само лицето, което по своя молба е получило от независим орган на държавата членка субсидиарна закрила, но и чужденецът, който е получил разрешение от административен орган на държава членка да пребивава на територията на тази държава членка и който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение?
Ако в отговор на първия преюдициален въпрос се приеме, че двете описани в него категории лица трябва да могат да получат посочените в него социално подпомагане и медицински грижи, трябва ли член 20, параграф 3, член 28, параграф 2 и член 29, параграф 2 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че задължението на държавите членки да вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лицата с увреждания, предполага на тези лица да бъдат предоставени помощите, предвидени в Закона от 27 февруари 1987 г., като се има предвид, че социална помощ при увреждане може да бъде отпусната на основание на Устройствения закон от 8 юли 1976 г. за обществените центрове за социални грижи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/13: Abdida, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Трябва ли Директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85, разгледани при необходимост във връзка с членове 1—4, с член 19, параграф 2 и с членове 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че държава членка, чиито компетентни органи са приели решение, с което се отхвърля молбата на гражданин на трета страна за издаване на разрешение за пребиваване в тази държава членка на основание на национална законодателна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда разрешение за пребиваване в нея на чужденец, който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, и на този гражданин на трета страна се нарежда да напусне територията на същата държава членка, трябва да предвиди обжалване със спиране на изпълнението на това решение и до произнасяне по жалбата срещу това решение да покрива основните потребности на същия гражданин на трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/14: RG, Становище на генералния адвокат

Може ли член 11, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 да се тълкува като допускащ държава членка да предостави изключителна компетентност на специализиран съд за разглеждане на производства след решение за отказ за връщане на дете, дори ако вече има висящо производство пред друг национален съд относно родителската отговорност?
Допустимо ли е национална правна уредба, която предвижда спиране на висящите производства пред други съдилища по родителска отговорност при сезиране на специализирания съд, съобразно целите и принципите на Регламент (ЕО) № 2201/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/13: A, Съдебно решение от 2 декември 2014 г.

Какви са ограниченията, които член 4 от [Директива 2004/83] и [Хартата], по-конкретно членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е утвърдителен — в какво отношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/13: Reindl, Съдебно решение от 13 ноември 2014 г.

Следва ли член 1 от Регламент […] № 2073/2005 да се тълкува в смисъл, че прясното месо от домашни птици трябва да отговаря на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, във всички фази на дистрибуцията?
Прилага ли се режимът на Регламент (ЕО) № 2073/2005 изцяло и за стопанските субекти в хранителната промишленост, извършващи дейност на етапа на дистрибуцията на храни?
Трябва ли микробиологичният критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, да се спазва и на всички етапи на дистрибуцията от предприятията за храни, които не участват в производството (а извършват дейност само на етапа на дистрибуция)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/13: Abdida, Заключение от 4 септември 2014 г.

1) Трябва ли Директиви [2004/83, 2005/85 и 2003/9] да се тълкуват в смисъл, че задължават държавата членка, чието законодателство предвижда, че чужденецът, който „страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход […] няма подходящо лечение“, има право на субсидиарна закрила по смисъла на член 15, [буква] б) от Директива [2004/83], — да предвиди суспензивно действие на жалбата срещу административен акт, с който на съответното лице се отказва право на пребиваване и/или субсидиарна закрила и му се нарежда да напусне територията на страната, — до произнасянето по подадената срещу този административен акт жалба да поема в рамките на системата за социална помощ или системата за прием разходите за задоволяване на елементарните потребности на жалбоподателя извън медицинските грижи
2) При отрицателен отговор, [Хартата], нейните членове 1—3 (човешко достойнство, право на живот и неприкосновеност), член 4 (забрана на нечовешкото или унизително отношение), член 19, параграф 2 (забрана за експулсиране към държава, в която съществува сериозен риск от нечовешко или унизително отношение), членове 20 и 21 (равенство и недискриминация спрямо други категории лица, търсещи субсидиарна закрила) и/или член 47 (право на ефективни правни средства за защита), задължават ли държавата членка, която транспонира Директиви 2004/83 […], 2005/85 […] и 2003/9 […], да предвиди суспензивно действие на обжалването и поемане на разходите за задоволяване на елементарните потребности, за които [става дума в първи] въпрос, [посочен] по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-464/13: Oberto и O’Leary, Заключение от 4 септември 2014 г.

1) Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че назначените от Европейското училище учители на непълен работен ден, които не са командировани от държавите членки, попадат в кръга на посочените в Конвенцията лица и не се изключват, както административния и помощния персонал, от приложното поле на режима?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:
Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че режимът обхваща и законността на актовете, които се основават на Конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, издадени са от директора на училището при упражняване на неговите правомощия съгласно тази конвенция по отношение на учител на непълен работен ден и го засягат неблагоприятно?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос:
Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че и сключването на договор между директора на Европейското училище и учител на непълен работен ден за срочно трудово правоотношение на учителя на непълен работен ден представлява акт, който се отнася до това лице и го засяга неблагоприятно?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на втория или третия въпрос:
Трябва ли член 27, параграф 2, първо изречение от Конвенцията [от 1994 г.] да се тълкува в смисъл, че посоченият в него Съвет по жалбите има изключителна юрисдикция като първа и последна инстанция само ако всички административни средства са изчерпани по спор относно срока на трудовия договор, който сключва директорът на училището с учител на непълен работен ден, когато този договор се основава изключително на изискванията на Управителния съвет в точка 1.3 от Статута на […] учители[те] на непълно работно време, който предвижда „годишни трудови договори“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-575/12: Air Baltic Corporation, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Следва ли член 5 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване е задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни?
Съгласно разпоредбите на [Визовия кодекс] обявяването за невалиден на документа за задгранично пътуване, в който е положен визовият стикер, води ли и до невалидност на издадената виза?
Съвместими ли са с разпоредбите на [Кодекса на шенгенските граници] и на [Визовия кодекс] национални разпоредби, които налагат като задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1484950515292 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form