Арабаджиев

Трябва ли действащото понастоящем право на Съюза, по-специално общият принцип на правото на Съюза на равно третиране, общият принцип на забрана на дискриминация, основана на възраст по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС и член 21 от Хартата на основните права, забраната за дискриминация във връзка със свободното движение на работници по член 45 ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с цел отстраняване на установена от Съда на Европейския съюз в решение [от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38)] дискриминация, основана на възраст (по-конкретно незачитане на периоди на заетост преди навършване на 18-годишна възраст на служителите на австрийските федерални железници), действително зачита периодите на заетост преди навършване на 18-годишна възраст при малка част от дискриминираните съгласно стария режим служители на австрийските федерални железници (само фактически прослужените периоди към австрийските федерални железници и подобни обществени предприятия за железопътна инфраструктура и/или железопътен транспорт в Съюза, ЕИП и държави, свързани със Съюза чрез споразумения за асоцииране и/или за свободно движение), но при по-голямата част от първоначално дискриминираните служители на австрийските федерални железници не се зачитат всички други периоди на предходна заетост преди навършването на 18-годишна възраст, като не се зачитат по-специално и тези периоди, които допринасят за способността на съответния работник да извършва по-добре работата си, като например предходни периоди на заетост при частни и други обществени предприятия за транспорт и/или инфраструктура, които изграждат, продават или поддържат използваната от работодателя инфраструктура (подвижен състав, железопътно строителство, изграждане на контактна мрежа, електрически и електронни съоръжения, системи за управление, строителство на гари и други), или подобни предприятия, и по този начин за фактически по-голямата част от засегнатите от дискриминиращия стар режим служители на австрийските федерални железници окончателно се утвърждава разлика в третирането, основана на възраст?
Осъществява ли поведението на държава членка, която е единствен собственик на предприятието за железопътен транспорт и фактически работодател на работещите в това предприятие служители, установените в практиката на Съда условия за ангажиране отговорността на държавата членка в съответствие с правото на Съюза, по-специално за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а именно на член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от Директива 2000/78/ЕО, тълкуван в много решения на Съда [решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), от 16 януари 2014 г., Pohl (C‑429/12, EU:C:2014:12) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) Gotthard Starjakob], когато поради причини изцяло от данъчно естество чрез изменение на законодателството с обратно действие през 2011 г. и 2015 г. се опитва да възпрепятства упражняването на правото на тези служители на изплащане на възнаграждение, което черпят от правото на Съюза поради установена от Съда на Европейския съюз в много решения (David Hütter, Siegfried Pohl, Gotthard Starjakob) дискриминация, основана по-специално на възраст, която е установена и с редица национални съдебни решения, по-специално и от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, 8 ObA 11/15y)?