Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-22/71: Béguelin Import/G.L. Import Export, Заключение от 28 октомври 1971 г.
1. Дали действието на предприятие, установено в една държава членка, което създава дъщерно дружество в друга държава членка с цел да се възползва, във втората държава, от изключителен дистрибуторски договор, първоначално предоставен на дружеството майка, попада в обхвата на разпоредбите на член 85 от Договора, по-специално когато дъщерното дружество е изцяло контролирано от дружеството майка?
2. При какви обстоятелства, по-специално когато включва клауза за абсолютна териториална защита, изключителен дистрибуторски договор, сключен между предприятие със седалище в една държава членка и друго предприятие със седалище в трета държава, е забранен или нищожен съгласно член 85 от Договора?
3. При какви обстоятелства е възможно, до 1 януари 1973 г., договор от този вид, който попада в обхвата на член 85 от Договора, да избегне посочената по-горе забрана или нищожност по силата на Регламент № 67/67?
4. Как се съвместяват разпоредбите на националното право, предназначени да защитават търговците срещу нелоялна конкуренция, с разпоредбите на член 85 от Договора?
5. Дали нищожността, предвидена в член 85, параграф 2 от Договора за договорите, посочени в член 85, параграф 1, засяга само отношенията между страните или може да засегне и трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/71: Siemers & Co./Hauptzollamt Bad Reichenhall, Заключение от 27 октомври 1971 г.
1. Има ли значение за класификацията на продукт, описан като „диетична майонеза“ по тарифна позиция 21.04 от Общата митническа тарифа, дали продуктът е произведен с използване на масло, млечна мазнина или фракционирано масло, и ако да, какво е това значение
2. Има ли значение търговската практика („Verkehrsauffassung“) за класификацията на продукт по тарифна позиция 21.04 или 21.07
Ако да, определяща ли е търговската практика във всички държави членки или може да се вземе предвид търговската практика, преобладаваща само в една държава членка, ако тя се различава от тази в другите държави членки
3. Приложим ли е Регламент № 241/70 поради своето съдържание вече на 27 май и 9 юли 1968 г., или едва от 13 февруари 1970 г.
4. В случай на утвърдителен отговор на въпрос 3: (1) Трябва ли думата „очевидно“ в Регламент № 241/70 да се разбира така, че въз основа на свойствата на продукта към съответната дата трябва автоматично да се установи, че продуктът не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител
(2) От кого (митническата служба или съответните търговски среди) трябва това да бъде установено
В тази връзка може ли да се направи позоваване на търговската практика в страната вносител
(3) Достатъчно ли е за думата „очевидно“, (a) че търговските документи показват, че продуктът първоначално не е предназначен за консумация в непроменено състояние като сос, смесена подправка или смесена овкусител, или (b) може ли това да се заключи от по-нататъшната обработка на продукта след съответната дата
Ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени за това заключение
5. От влизането в сила на Регламент № 950/68 имат ли Oberfinanzdirektionen все още правомощия да издават обвързващи митнически тарифни становища (verbindliche Zolltarifauskünfte) по член 23 от германския Zollgesetz
6. Ако отговорът на въпрос 5 е отрицателен: това ли беше случаят и преди влизането в сила на Регламент № 950/68 по отношение на продукти, които са били предмет на търговски правила на ЕИО, в случая Регламент № 160/66 на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/71: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 27 октомври 1971 г.
Какво е значението на понятието „износ за трети страни“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 година и как се определя то по отношение на понятието „износ за друга държава членка“ по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент?
Дали Регламент № 162/64 на Комисията е невалиден поради това, че ограничава възстановяванията при търговия между държавите членки до определени проценти от ставките на възстановяване, допустими съгласно Регламент № 141/64, докато Регламент № 164/64 не предвижда подобно ограничение за възстановяванията при търговия с трети страни?
Трябва ли, с оглед на ограничението, въведено с Регламент № 162/64 относно размера на възстановяването при търговия между държавите членки и целта, преследвана с това средство (защита на търговията между държавите членки и на пазарите на внасящите държави членки срещу изкривявания на цените), понятието „износ за трети страни“ по смисъла на Регламент № 164/64 да се тълкува по различен начин от случаите, посочени в първия въпрос – тоест по различен начин от Регламент № 19 – и по-специално да се дефинира по-строго от тези случаи по отношение на понятието „износ за държава членка“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/71: Eunomia di Porro E. C., Съдебно решение от 26 октомври 1971 г.
Дали член 16 от Договора за ЕИО представлява правна норма, която е непосредствено приложима и поражда директно действие на територията на Италианската държава от 1 януари 1962 г.
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, дали от тази дата тази норма е създала индивидуални права по отношение на Италианската държава, които съдилищата трябва да защитават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/71: Mackprang/Комисия, Съдебно решение от 26 октомври 1971 г.
Допустимо ли е физическо или юридическо лице да предяви иск за бездействие срещу институция на Общността поради неиздаване на общ акт, предназначен за държавите членки, който не може да бъде адресиран до това лице по смисъла на член 175, параграф 3 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/71: Zuckerfabrik Schoeppenstedt/Съвет, Заключение от 13 октомври 1971 г.
Недопустимост на иска поради изтичане на преклузивния срок
Недопустимост на иска поради това, че не може да възникне извъндоговорна отговорност на Общността за вреди, причинени от нормативни актове
Недопустимост на иска поради липса на предварително обявяване на регламента за невалиден или неговата отмяна
Недопустимост на иска поради това, че искът представлява прикрит иск за отмяна на регламента
Недопустимост на иска поради това, че оценката на вредата би изисквала намеса в дискреционните правомощия на законодателя
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/70: Bock/Комисия, Заключение от 12 октомври 1971 г.
Нарушение на принципа за неприложимост с обратна сила
Нарушение на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.