Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-49/73: Fleischer Import Export/Hauptzollamt Flensburg, Съдебно решение от 7 ноември 1973 г.
Съдържанието на млечна мазнина в стоките по подпозиция 17.04-D-II подлежи ли на някакво, и ако да, на какво ограничение?
Могат ли полуготови продукти, при дообработката на които трябва да се добави захар, да бъдат включени в „захарни изделия“ по смисъла на подпозиция 17.04-D-II и, ако да, зависи ли такава класификация от общото мнение, съществуващо в сладкарската индустрия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/73: Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel/Münch, Заключение от 7 ноември 1973 г.
1. Следва ли изискването в член 3 — последна тире — от Регламент № 1196/71 на Комисията от 8 юни 1971 г. (Официален вестник на Европейските общности L 125, 9. 6.1971 г., стр. 12) да се тълкува като определящо срок по смисъла на член 3 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. (Официален вестник на Европейските общности L 124, 8. 6. 1971 г., стр. 1)?
2. Ако определя такъв срок, приложима ли е дефиницията в член 3, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 или се прилага член 3, параграф 4, втора алинея от последния регламент?
3. Ако на (1) се отговори отрицателно, следва ли изискването в член 3 — последна тире — от Регламент № 1196/71 да се тълкува като определящо дата по смисъла на член 5 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/73: Lorenz GmbH/Bundesrepublik Deutschland и др., Заключение от 7 ноември 1973 г.
a) Следва ли третото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че Комисията във всички случаи трябва да приеме окончателно решение, т.е. дори когато предложеното национално законодателство е счетено от Комисията за съвместимо с член 92 от Договора за ЕИО?
б) Ако Комисията не „без забавяне започне процедурата“ съгласно второто изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, след като е била уведомена от държавата членка съгласно първото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, има ли това за правна последица, че забраната, съдържаща се в третото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, престава да се прилага и схемата за помощ може да бъде въведена?
в) Продължава ли да се прилага забраната, съдържаща се в тази разпоредба, ако процедурата съгласно второто изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, въпреки че Комисията е била уведомена от държавата членка в достатъчно време, не бъде започната до след влизането в сила на системата за помощ?
г) Ако на въпрос (б) се отговори отрицателно и на въпрос (в) положително, представлява ли приемането на „окончателно решение“ предварително условие за валидността на предложеното национално законодателство и трябва ли национален закон, приет в противоречие с тази разпоредба, да се счита за невалиден или неприложим до вземането на решение?
д) Следва ли думите „държава членка“ в третото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че неспазването на тази разпоредба нарушава преки права на частни лица или националният съд, при обстоятелствата по въпрос (г), трябва служебно да вземе предвид невалидността на закона при своето решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/73: Deutsche Getreide- und Futtermittel Handelsgesellschaft/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide u…, Заключение от 7 ноември 1973 г.
1. Следва ли член 11 от Регламент № 19/62 на Съвета на Европейската икономическа общност (Официален вестник на Европейските общности 933/62) да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на налога върху твърдата пшеница следва да се вземе предвид дължимият при вноса данък за изравняване на оборота, или това не е необходимо?
2. Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 19/62 на ЕИО да се тълкува в смисъл, че праговата цена за царевицата в държавите членки, в които няма значително производство, е трябвало да бъде определена така, че да съответства на праговата цена за ечемика, или е съществувала известна свобода на преценка по отношение на отделните видове зърнени култури според тяхната стойност като фураж и др.?
3. Следва ли член 14, параграф 1, буква А, буква б) от Регламент № 19 на Съвета на Европейската икономическа общност от 4 април 1962 г. относно постепенното създаване на обща организация на пазарите на зърнени култури (Официален вестник на Европейските общности, стр. 933), във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 55 на Съвета на Европейската икономическа общност от 30 юни 1962 г. относно системата за преработени продукти на основата на зърнени култури (Официален вестник на Европейските общности, стр. 1583), да се тълкува в смисъл, че от налога за денатурирано тапиоково брашно по тарифна позиция № 11.06 от Общата митническа тарифа следва да се приспаднат сумата на данъка за изравняване на оборота, наложен при вноса на денатурирано тапиоково брашно, и разходите за добавяне на оцветител?
4. Ако да: По силата на кои разпоредби, в каква форма и в какъв размер данъкът за изравняване на оборота, взет предвид при определянето на праговата цена за ечемика, следва да бъде включен в изчислението, когато налогът за денатурирано тапиоково брашно по член 7, параграф 2 от Регламент № 55 е изчислен на основата на праговата цена за ечемика?
5. Следва ли член 14 от Регламент № 19/62 и член 7 от Регламент № 55/62, които са от значение за изчисляването на размера на налога за преработени продукти (член 1, буква д) във връзка с приложението към Регламент № 19/62), да се тълкуват, с оглед на решението на Европейския съд по дело 76/70 от 12 май 1971 г., според което при изчисляването на праговата цена за зърнени култури по член 4 от Регламент № 19/62 от целевата цена следва да се приспадне фиксирана сума, съответстваща на ефекта от вътрешните данъци, наложени при вноса — като данъка за изравняване на оборота — в смисъл, че сумата на данъка за изравняване на оборота, начислен в конкретния случай, следва да се приспадне от налога?
6. Следва ли членове 4 и 6 от Регламент № 22/62 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че стандартният налог или допълнителният налог, наложен върху вноса на заклани птици или птиче месо от трети страни, следва да бъде намален с фиксирана сума, еквивалентна на данъка за изравняване на оборота, наложен върху такъв внос?
7. Ако отговорът на въпрос 6 е положителен, невалидни ли са Регламенти № 91/65 на Комисията от 29 юни 1965 г. и № 124/65 на Комисията от 22 септември 1965 г., доколкото определят налози или допълнителни налози за птици по тарифна позиция № 02.02?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/73: Nederlandse Spoorwegen/Minister van Verkeer en Waterstaat, Заключение от 7 ноември 1973 г.
1. Какво е тарифно задължение по смисъла на член 2, параграф 5 от Регламент № 1191/69 на Съвета?
2. Могат ли икономическите неблагоприятни последици по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламента да съществуват само за период от една година, например когато задълженията за обществена услуга се поддържат само за тази година и след изтичането ѝ предприятието се възползва от възможността да прекрати съответната транспортна услуга?
3. Как следва да се изчислява компенсацията за финансовите тежести, общи за пътническия и товарния трафик, в случай че задълженията за обществена услуга се поддържат само по отношение на пътническия трафик, а значителна товарна дейност се запазва без такива задължения върху цялата или по-голямата част от железопътната мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/73: Fleischer Import Export/Hauptzollamt Flensburg, Заключение от 24 октомври 1973 г.
1. Дали съдържанието на млечна мазнина в стоките по тарифна позиция 17.04-D-II подлежи на някакво, и ако да, какво ограничение
2. Могат ли полуготови продукти, при дообработката на които трябва да се добави още захар, да се считат за захарни изделия и съответно да попадат под тарифна позиция 17.04; и ако отговорът е положителен, трябва ли при определянето на класификацията да се взема предвид общото мнение, съществуващо в сладкарската промишленост, или някакво друго мнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/72: Merkur/Комисия, Съдебно решение от 24 октомври 1973 г.
Длъжна ли е Комисията да определи компенсаторни суми за всички продукти, изброени в член 1, параграф 2 от Регламент № 974/71, включително за продукти, преработени от ечемик?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация поради това, че Комисията не е определила компенсаторни суми за износ на продукти, преработени от ечемик, в сравнение с износителите от други държави членки и с германски износители на други продукти, обхванати от компенсаторната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-10/73: Rewe/Hauptzollamt Kehl, Съдебно решение от 24 октомври 1973 г.
Дали Регламент № 974/71 на Съвета е валиден, доколкото разрешава начисляването на компенсаторни суми в търговията между държавите членки?
Дали разрешението за начисляване на компенсаторни суми е било вече невалидно към 16 май 1972 г. — датата на разглеждания в главното производство внос — по силата на член 8, параграф 2 от Регламент № 974/71?
Следва ли членове 5 и 107 от Договора, както и приетата от Съвета и представителите на правителствата на държавите членки на 22 март 1971 г. резолюция относно поетапното създаване на икономически и паричен съюз, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки към момента на разглеждания внос да „освободят своите валутни курсове“, тоест да преминат към плаващи валутни курсове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/73: Schlüter/Hauptzollamt Lörrach, Съдебно решение от 24 октомври 1973 г.
1. Дали Регламент № 974/71 е валиден, доколкото разрешава начисляването на компенсаторни суми върху вноса от трети държави?
2. Дали валидността на Регламент № 974/71 може да бъде поставена под въпрос на основание, че единственият критерий, възприет за определяне на компенсаторните суми, е обменният курс между германската марка и американския долар?
3. Дали валидността на Регламент № 974/71 и на регламентите за неговото прилагане може да бъде поставена под въпрос на основание, че спорната компенсаторна сума, заедно с митото, надвишава общия размер на обвързаното мито за тарифна позиция 04.04 по Общото споразумение за митата и търговията (GATT)?
4. Дали разрешението за начисляване на компенсаторни суми е било вече невалидно на 15 март 1972 г. — датата на разглеждания внос — с оглед на член 8, параграф 2 от Регламент № 974/71?
5. Следва ли членове 5 и 107 от Договора, както и резолюцията, приета от Съвета и представителите на правителствата на държавите членки на 22 март 1971 г. относно поетапното създаване на икономически и паричен съюз, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки към момента на разглеждания внос да „освобождават своите обменни курсове“, т.е. да преминават към плаващи валути?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.