Дело C-120/73: Lorenz GmbH/Bundesrepublik Deutschland и др., Заключение от 7 ноември 1973 г.

a) Следва ли третото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че Комисията във всички случаи трябва да приеме окончателно решение, т.е. дори когато предложеното национално законодателство е счетено от Комисията за съвместимо с член 92 от Договора за ЕИО?
б) Ако Комисията не „без забавяне започне процедурата“ съгласно второто изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, след като е била уведомена от държавата членка съгласно първото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, има ли това за правна последица, че забраната, съдържаща се в третото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, престава да се прилага и схемата за помощ може да бъде въведена?
в) Продължава ли да се прилага забраната, съдържаща се в тази разпоредба, ако процедурата съгласно второто изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО, въпреки че Комисията е била уведомена от държавата членка в достатъчно време, не бъде започната до след влизането в сила на системата за помощ?
г) Ако на въпрос (б) се отговори отрицателно и на въпрос (в) положително, представлява ли приемането на „окончателно решение“ предварително условие за валидността на предложеното национално законодателство и трябва ли национален закон, приет в противоречие с тази разпоредба, да се счита за невалиден или неприложим до вземането на решение?
д) Следва ли думите „държава членка“ в третото изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че неспазването на тази разпоредба нарушава преки права на частни лица или националният съд, при обстоятелствата по въпрос (г), трябва служебно да вземе предвид невалидността на закона при своето решение?