Съд

1) Съвместимо ли е с правото на Общността и по-специално с членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групова данъчна изборност (позволяваща разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право на дъщерно дружество, установено в държава членка, чийто майчин холдинг е установен в друга държава членка, и/или на самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху авансовия корпоративен данък, платен от дъщерното дружество, на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групова данъчна изборност, или такава сума може да бъде претендирана, ако изобщо е възможно, само чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Germany и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame and Others, и дело C-66/95 R v The Queen v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право лихва не може да бъде присъдена (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищеца?
3) Съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на Договора за ЕО органите на една държава членка да отказват данъчен кредит на дружество, установено в друга държава членка, когато предоставят такъв кредит на установени в страната дружества и на дружества, установени в определени други държави членки въз основа на разпоредбите на своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с тези други държави членки?
4) Ако отговорът на третия въпрос е „не“, длъжна ли е и беше ли първата държава членка през всички релевантни периоди да предостави данъчен кредит на такова дружество при същите условия като на установените в страната дружества или на дружества, установени в държави членки, с които има разпоредби за такива кредити в своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане?
5) Има ли право държава членка да възрази срещу такъв иск за реституция, данъчен кредит или обезщетение, като твърди, че ищците нямат право да получат възстановяване или че искът им следва да бъде намален на основание, че въпреки разпоредбите на националния закон, които им пречат да го направят по националното право, те е трябвало да направят групова данъчна изборност или да поискат данъчен кредит и да обжалват пред компетентните органи и, ако е необходимо, пред съдилищата срещу решението на данъчния инспектор, позовавайки се на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността?