Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Като се има предвид […], че разглежданите в настоящото производство членове 18, 20 и 21 от Закона от [1995 г.] се квалифицират в белгийското право като особени повелителни норми по смисъла на член 7, параграф 2 от Римската конвенция, следва ли член 3 и член 7, параграф 2 от [тази конвенция] самостоятелно или във връзка с директивата [86/653] да се тълкуват в смисъл, че особените повелителни норми на страната на сезирания съд, предоставящи по-широкообхватна закрила от изискваната от директивата [86/653] минимална закрила, се прилагат към договора, дори и ако се окаже, че приложимо към договора е правото на друга държава — членка на Европейския съюз, в която също са транспонирани изискванията за предоставяне на минималната закрила по Директива № 86/653?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Как следва да се тълкува изразът „изпълнение в полза на длъжника“ в член 24 от Регламент № 1346/2000 от 29 май 2000 г.
2. Следва ли този израз да се разбира в смисъл, че включва плащането към кредитор на несъстоятелния длъжник по искане на последния, когато лицето, изпълнило задължението за плащане в полза и за сметка на несъстоятелния длъжник, е направило това, без да знае за образуваното производство по несъстоятелност срещу длъжника в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Попада ли в материалното приложно поле на НРР услуга, която се изразява в разпространение по кабел на свободно достъпни радио- и телевизионни програми и за доставката на която се правят както разходи за пренос, така и плащания към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с (припадащата им се част от) таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията?
2) а)
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на НРР, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди националният регулаторен орган да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли Gemeente Hilversum да има правомощието да защитава общите интереси на жителите на тази община, предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез клауза за ограничение на тази такса?
2) б)
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли НРР прилагането на клаузата за ограничение на таксата, договорена от Gemeente Hilversum при продажбата на нейната кабелна мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че притежателят на регистрирана марка вече окончателно не може да противопостави предоставеното от марката изключително право на трето лице по отношение на всички посочени в заявката за регистрация стоки: — когато през продължителен период от време притежателят е използвал марката съвместно с това трето лице за част от разглежданите стоки в рамките на определен вид съвместно притежание, и — когато във връзка с това съвместно използване той е дал на третото лице неотменимото си съгласие да използва марката за тези стоки
1.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която носителят на определено право не може да го упражнява неправомерно или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателна забрана на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки или те следва да се тълкуват в смисъл, че прилагането на тази разпоредба трябва да доведе само до санкционирането по друг начин на неправомерното упражняване на правото или на злоупотребата с него
2.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява задължението си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин изразява намерението си да започне отново да я използва, националният съд все пак може да забрани окончателно това използване с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като в резултат от него притежателят ще извлече полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга мярка, която не забранява окончателно на притежателя отново да използва марката
2.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована, когато третото лице е инвестирало в продължение на дълги години в популяризирането сред потребителите на стоките, за които притежателят му е разрешил да използва марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли принципите на равностойност, на ефективност и на пропорционалност на исковете за обезщетение на вреди от нарушения на правото [на Съюза], извършени по отношение на частноправни субекти поради прилагането на законодателство, което не е в съответствие с правото [на Съюза], така както [тези принципи] произтичат от практиката на Съда […] във връзка с правото на собственост, установено в член 6 [ДЕС] и в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат разпоредби на вътрешното право, ограничаващи размера на обезщетението, което може да получи частноправен субект, чието право е било нарушено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 2 от Римската конвенция да се тълкуват в смисъл, че ако работник или служител извършва своята работа, предмет на трудов договор, не само обичайно, но и трайно и непрекъснато в една и съща държава, трябва да се прилага във всички случаи правото на тази държава, дори и всички останали обстоятелства да сочат, че трудовият договор е в тясна връзка с друга държава?
2) Изисква ли утвърдителният отговор [на първия въпрос] при сключването на трудовия договор, или най-малкото при започване на работа, работодателят и работникът или служителят да са имали намерение или поне да са били наясно, че работата ще се извършва трайно и непрекъснато в една и съща държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Допускат ли членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, основният принцип на правото на Съюза на ефективна съдебна защита и по принцип правото на Съюза като цяло въвеждането в държава — членка на Европейския съюз, на правна уредба като установената в Италия с Decreto legislativo № 28/2010 и с Министерски указ № 180/2010, изменен с Министерски указ № 145/2011, според която: 1) съдът може в последващото съдебно производство да направи доказателствени изводи в ущърб на страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедура по задължителна медиация, 2) съдът трябва да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, която е отхвърлила предложение за споразумение, отнасящи се до периода след отправянето на предложението, и да я осъди да възстанови разноските, направени от загубилата страна през същия период, както и да внесе в държавния бюджет допълнителна сума, съответстваща на сумата, която вече е платена за дължимата държавна такса (стандартна такса), ако съдебното решение, с което се произнася по образуваното след отправянето на отхвърленото предложение съдебно производство, съответства изцяло на съдържанието на това предложение, 3) съдът, като се позове на сериозни и извънредни причини, може да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, за възнаграждението на медиатора и на вещото лице, дори когато постановеното в съдебното производство не съответства изцяло на съдържанието на предложението, 4) съдът трябва да осъди страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедурата по медиация, да внесе в държавния бюджет сума, която съответства на дължимата за съдебното производство стандартна такса, 5) медиаторът може и дори трябва да направи предложение за споразумение, дори при липсата на съгласие между страните и при неучастие на страните в процедурата, 6) срокът, в който трябва да приключи опитът за медиация, може да достигне четири месеца, 7) дори след изтичането на четиримесечния срок от започване на процедурата по медиация, съдебното производство може да се образува само след получаването от секретариата на медиаторската организация на съставения от медиатора протокол за липсата на споразумение, в който се излага отхвърленото предложение, 8) не е изключено процедурите по медиация да се умножат — с произтичащото от това удължаване на сроковете за решаване на спора — толкова пъти, колкото са новите искания, направени редовно в хода на междувременно образуваното съдебно производство, 9) разноските за процедурата по задължителна медиация са поне два пъти по-големи от тези за съдебното производство, което процедурата по медиация се стреми да избегне, и непропорционалността се увеличава съществено с увеличаването на стойността на спора (като може да се стигне дотам, че разноските за медиацията да бъдат над шест пъти по-големи от разноските за съдебното производство) или с увеличаването на сложността на спора (възможно е да възникне необходимостта от назначаване на вещо лице, разноските за което се разпределят между страните в процедурата, което да подпомогне медиатора по спорове, които изискват специални технически познания, като направеното от вещото лице експертно заключение или извлечената от това заключение информация не могат да се ползват в последващото съдебно производство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Може ли понятието „нормална пенсионна възраст“ по член 11 от Регламент [№ 1257/1999] да се тълкува като „изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ на дадения заявител по смисъла на националното законодателство?
При положителен отговор на първия въпрос, в съответствие ли е с правото на Европейския съюз и с общите принципи на правото на Европейския съюз „нормалната пенсионна възраст“ към момента на прехвърляне на земеделско стопанство да се определя по различен начин за конкретните заявители в зависимост от техния пол и броя на отгледаните от тях деца?
При отрицателен отговор на първия въпрос, какви критерии следва да вземе предвид националният съд при тълкуването на понятието „нормална пенсионна възраст“ към момента на прехвърляне на земеделско стопанство съгласно член 11 от Регламент [№ 1257/1999]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Представлява ли искането за връщане на недължимо платеното гражданско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и тогава, когато административен орган е разпоредил на федерална провинция да обезщети увредените лица, като им изплати част от получената по договор за продажба на даден недвижим имот сума, но вместо това по погрешка федералната провинция е превела на тези лица цялата сума на продажната цена?
Налице ли е изискваната от член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между множество искове и тогава, когато ответниците се позовават на права на допълнително обезщетение, по отношение на които може да бъде постановено само еднакво решение?
Прилага ли се член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 и спрямо ответници с местоживеене извън Европейския съюз
При утвърдителен отговор, прилага ли се този член и тогава, когато съдът на държавата по местоживеенето на ответника би могъл да откаже признаване на постановеното решение поради липса на компетентност на съда, който го е постановил, на основание на сключено двустранно споразумение с държавата на този съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.