всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - десети състав

Съдебен състав – Съд – десети състав

Дело C-642/17: Arrigoni/EUIPO, Определение от 22 март 2018 г.

Съвместима ли е жалба, която не съдържа конкретни правни основания или съдържа объркани и неясни доводи, с изискванията на процесуалния ред пред Съда на Европейския съюз?
Дължи ли се оценка за риск от объркване между марки само за тези стоки, за които е доказано действително използване на по-ранната национална марка съгласно член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-642/17: Arrigoni/EUIPO, Определение от 22 март 2018 г.

Изисква ли се в касационната жалба точно формулиране на оплакванията и конкретни правни основания, за да бъде допустима?
Може ли рискът от объркване между спорни марки да се преценява за всички стоки по класовата регистрация или само за тези, за които е доказано сериозно използване на по-ранната марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/17: Podilă и др., Съдебно решение от 21 март 2018 г.

Следва ли член 114, параграф 3 ДФЕС, както и членове 151 и 153 ДФЕС, както и разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО и последващите индивидуални директиви, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на Съюза да въвежда срокове и процедури, които ограничават достъпа до правосъдие по отношение на класифицирането на работното място като такова, което излага работниците на особени или специални условия, като по този начин лишават работниците от правото на безопасност и здраве при работа, произтичащо от това класифициране съгласно вътрешните нормативни актове, посочени в акта за преюдициално запитване?
Противоречи ли член 9, буква а) от Директива 89/391/ЕИО на национално законодателство, което не санкционира бездействието на работодателя по отношение на получаването на оценка на риска за безопасността и здравето при работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/17: Podilă и др., Съдебно решение от 21 март 2018 г.

Следва ли член 114, параграф 3 ДФЕС и членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, както и Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място да се тълкуват в смисъл, че се прилагат по отношение на национална правна уредба, която установява стриктни срокове и процедури, при които националните съдилища нямат възможност да променят или да определят рисковата категория на полагания от работниците труд, от която зависи размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на тези работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-431/16: Blanco Marqués, Съдебно решение от 15 март 2018 г.

1) Следва ли национална разпоредба като член 6, параграф 4 от [Декрет 1646/1972], която предвижда, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията, на която имат право получаващите пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, навършили 55 години, „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“, да се счита за правило за ненатрупване по смисъла на членове 12 [и] 46а[—]46в от Регламент [№ 1408/71] и членове 5 [и] 53[—]55 от Регламент [№ 883/2004], като се има предвид, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) е приел, че установената с посочената разпоредба от вътрешното право несъвместимост се прилага не само когато лицето работи, но и когато получава пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкуват в смисъл, че правилото за ненатрупване на спорното обезщетение и пенсия, получавана от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, е приложимо само ако испанска национална разпоредба с ранг на закон изрично предвижда, че социалноосигурителните обезщетения за старост, инвалидност и преживели лица са несъвместими с обезщетенията или доходите, получавани в чужбина
Може ли правилото за ненатрупване да бъде прилагано на основание член 12 от Регламент [№ 1408/71] и член 5 от Регламент [№ 883/2004] спрямо пенсиите от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, при положение че липсва изрична правна разпоредба, но в националната съдебна практика е възприето тълкуване, според което спорното обезщетение е несъвместимо с пенсия за осигурителен стаж и възраст по испанското право?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е, че испанското правило за ненатрупване (прилагано разширително съгласно тълкуването му в съдебната практика) се прилага в разглеждания случай, независимо от липсата на изрична разпоредба относно обезщетенията или приходите, получавани в чужбина, трябва ли да се приеме, че спорното обезщетение е от същия вид като пенсията за осигурителен стаж и възраст от швейцарската система за социална сигурност, или то следва да се счита за обезщетение от друг вид
С общностен обхват ли е определението на различните клонове на социалната сигурност, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент [№ 1408/71] и член 3, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004], или трябва да се следва определението, дадено от националното законодателство за всяко конкретно обезщетение
Ако определението е с общностен обхват, трябва ли спорната добавка от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност да се счита за обезщетение за инвалидност или за обезщетение за безработица, като се има предвид, че тя допълва пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, заради трудностите за лицата на възраст над 55 години да намерят друга работа, поради което изплащането ѝ се спира, ако получателят започне работа?
4) Ако трябва да се счита, че двете обезщетения са от един и същи вид, след като при определянето на размера както на испанската пенсия за загуба на работоспособност, така и на добавката към нея не са взети предвид периодите на осигуряване в друга държава, следва ли да се приеме, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност представлява обезщетение, спрямо което са приложими правилата за ненатрупване, доколкото неговият размер следва да се счита за независещ от осигурителните периоди или от периодите на пребиваване по смисъла на член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 883/2004]
Допустимо ли е прилагането на посоченото правило за ненатрупване, въпреки че спорното обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към Регламент [№ 1408/71], нито в приложение IХ към Регламент [№ 883/2004]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложимо ли е правилото, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
6) Ако се приеме, че двете обезщетения са различни по вид, и доколкото не се установява Швейцария да прилага каквото и да било правило за ненатрупване на основание член 46в от Регламент [№ 1408/71] и член 55 от Регламент [883/2004], може ли намаляването да се приложи изцяло към добавката от 20 % към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, или то трябва да се приложи частично или пропорционално
Следва ли при всяко положение да се приложи ограничението, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено само „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-651/16: DW, Съдебно решение от 7 март 2018 г.

Трябва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 45, параграфи 1 и 2 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, в която, при определянето на размера на обезщетението за майчинство, от използвания за изчисляването на средната осигурителна основа период от дванадесет месеца не се изключват месеците, през които съответното лице е работило в институция на Европейския съюз и е било осигурено по общата осигурителна схема на [Съюза], а се приема, че в посочения период лицето не се е осигурявало в Латвия и съответно доходите му се приравняват на средната осигурителна основа в държавата, което може значително да намали размера на отпуснатото обезщетение за майчинство в сравнение с евентуалния размер на обезщетението, което лицето би могло да получи, ако в използвания за изчисляването период не бе отишло да работи в институция на [Съюза], а бе останало да работи в Латвия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/17: Dobre, Съдебно решение от 7 март 2018 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 167, 168, 169, 179, на член 213, параграф 1, на член 214, параграф 1, буква а) и на член 273 от Директива 2006/112 да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при обстоятелства като тези по главното производство задължава данъчнозадълженото лице, чиято регистрация по ДДС е заличена, да заплати на държавата полученото ДДС в периода на заличаване на идентификационния номер по ДДС, без обаче да му се признава право на приспадане на ДДС за направените в същия период покупки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/16: Ice Mountain Ibiza/EUIPO, Съдебно решение от 1 март 2018 г.

Допусната ли е грешка при преценката на отличителния характер на термина „ocean“ и при оценката на доказателствата за съвместно съществуване на марки, съдържащи този термин?
Правилно ли е определен доминиращият елемент в сравняваните знаци и съобразена ли е ролята на словните и фигуративните елементи при оценката на сходството?
Взети ли са предвид всички релевантни обстоятелства при цялостната оценка на сходството между знаците и при определяне на общото впечатление, което те създават?
Правилно ли е приложен критерият за наличие на опасност от объркване, включително по отношение на доказателствата за съвместно съществуване на марките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/16: Ice Mountain Ibiza/EUIPO, Съдебно решение от 1 март 2018 г.

Допусната ли е неправилна преценка на фактите и доказателствата от Общия съд при анализа на вероятността от объркване между заявените марки и по-ранните национални марки?
Спазени ли са релевантните критерии за преценка на сходството между разглежданите марки съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-701/17: Valkov/Европейски съд по правата на човека и Cour suprême de cassation de la République de Bulgarie, Определение от 22 февруари 2018 г.

Може ли актове на Европейския съд по правата на човека и на Върховния касационен съд на Република България да бъдат предмет на съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1525354555690 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form