Съд - десети състав
Съдебен състав – Съд – десети състав
Дело C-528/18: Outsource Professional Services/EUIPO, Съдебно решение от 13 ноември 2019 г.
Нарушено ли е изискването по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като е прието, че Outsource2India е действало недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на спорната марка?
Следва ли за прилагането на абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се установи наличие на вероятност от объркване между спорната марка и използвания от трето лице знак?
Длъжен ли е Общият съд да обоснове подробно наличието на „нерегистрирана марка“ и вероятност от объркване между спорната марка и използвания от Flatworld знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/18: Outsource Professional Services/EUIPO, Съдебно решение от 13 ноември 2019 г.
Допустимо ли е Съдът на Европейския съюз да извършва контрол върху преценката на фактите и доказателствата, направена от Общия съд, освен в случай на изопачаване на тези факти и доказателства?
Необходимо ли е за установяване на недобросъвестност при подаване на заявка за марка да се докаже вероятност от объркване между конфликтните марки?
Следва ли при преценката на недобросъвестност при подаване на заявка за марка да се отчитат всички релевантни фактори, съществуващи към момента на подаване на заявката, включително намерението на заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/19: Hércules Club de Fútbol/Комисия, Определение от 6 ноември 2019 г.
Изисква ли се от Общия съд да разглежда изчерпателно и поотделно всички доводи на страните при мотивиране на решенията си, или е достатъчно мотивите да бъдат имплицитни, стига да позволяват разбиране на причините за отхвърляне на аргументите?
Може ли наличието на грешки или засягането на пряк и индивидуален интерес на заявителя в документите по административното досие да опровергае презумпцията за поверителност, която се прилага към тях?
Представлява ли искането за достъп до документи с цел упражняване на права на защита по производство за държавна помощ „по-важен обществен интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, който би наложил предоставяне на достъп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/19: Hércules Club de Fútbol/Комисия, Определение от 6 ноември 2019 г.
Изисква ли се от Общия съд да разглежда изчерпателно всички доводи на страните при мотивиране на съдебния си акт или е достатъчно мотивите да бъдат имплицитни, стига да позволяват разбиране на основанията за отхвърляне на аргументите и да осигурят възможност за съдебен контрол?
Може ли решението за отказ на достъп до документи да се счита за законосъобразно, ако се основава на само едно от изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001, без да е необходимо да се разглеждат другите изключения?
Представлява ли искането за достъп до документи с цел упражняване на право на защита „по-висш обществен интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, който да обоснове разкриването на документите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/19: Etnia Dreams/EUIPO, Определение от 6 ноември 2019 г.
Налице ли е нарушение на изискванията за ясно идентифициране на по-ранната марка съгласно приложимите разпоредби и автоматичен отказ на възражението на това основание?
Нарушени ли са принципите на равенство и справедливост поради различното третиране на заявителя и опонента при възможностите за отстраняване на нередовности съгласно Регламент № 2868/95?
Съществува ли нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания във връзка с процедурата по представяне на превод на акта за възражение и уведомяването на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/19: Geske/EUIPO, Определение от 6 ноември 2019 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да преразглежда фактическите констатации и доказателствената оценка на Общия съд при обжалване, извън случаите на изопачаване?
Следва ли практиката и решенията на национални съдилища или органи да бъдат обвързващи при регистрацията на марка на Европейския съюз?
Необходимо ли е да се доказва действително използване на даден знак с описателен характер или е достатъчно да съществува възможност за такова използване, за да се приложи абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/19: Geske/EUIPO, Определение от 6 ноември 2019 г.
Допуска ли се обжалване на неправилната преценка на фактите и доказателствата от първоинстанционния съд само при наличие на изопачаване на тези факти или доказателства?
Обвързват ли решенията на националните органи органите на Съюза при преценката за възможността за регистрация на марка на Европейския съюз?
Следва ли регистрацията на марка на Европейския съюз да бъде отказана при наличие само на едно от абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/18: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Пряко възлагане на договор за обществена услуга…, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Трябва ли член 7, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи, които възнамеряват да възложат пряко договор за обществена услуга за пътнически превоз с железопътен транспорт, са длъжни, от една страна, да публикуват или да предоставят на заинтересованите стопански субекти цялата необходима информация, за да бъдат те в състояние да изготвят достатъчно подробни оферти, които могат да бъдат подложени на сравнителна оценка, и от друга страна, да направят такава сравнителна оценка на всички евентуално получени след публикуването на тази информация оферти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/18: Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark/Schmid, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Тълкувана ли е правилно от Общия съд понятието „сериозно използване“ на индивидуална марка по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, когато марката се използва за стоки, които отговарят на изискванията за защитено географско указание, но се произвеждат от различни членове на сдружение, а не под контрола на едно-единствено предприятие?
Следва ли използването на марката от членовете на сдружението с разрешение на притежателя да се счита за използване от страна на самия притежател по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 207/2009, независимо от това дали е изпълнена основната функция на марката като указание за търговски произход от едно предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-653/18: Unitel, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
1) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша) винаги когато са изпълнени кумулативно следните две условия:
a) стоките са изнесени за неизвестен получател извън Европейския съюз, и
б) налице са еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, и това обстоятелство е безспорно?
2) Допускат ли член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност национална практика, която предполага да се приеме, че не е налице доставка на стоките, които безспорно са изнесени извън Европейския съюз, но в проведеното производство след изнасянето на стоките данъчните органи констатират, че действителният купувач на стоките не е лицето, на което данъчнозадълженото лице е издало документиращата доставката фактура, а друго, неизвестно за органите лице, поради което те отказват да приложат за тази сделка освобождаването от данъка с право на приспадане (облагане с нулева ставка в Полша)?
3) В светлината на член 146, параграф 1, букви а) и б) и член 131 от Директива[та за ДДС] и принципите на облагане на потреблението, данъчен неутралитет и пропорционалност трябва ли правилната национална практика да предполага прилагане на националната ставка на данъка към доставката на стоките, ако са налице еднозначни доказателства, че стоките са напуснали територията на Европейския съюз, но поради липсата на известен получател данъчните органи заключават, че не е налице доставка на стоки, или всъщност би трябвало да се приеме, че в такъв случай изобщо не е налице облагаема сделка за целите на [ДДС], поради което данъчнозадълженото лице няма право да приспадне начисления му данък във връзка с придобиването на изнесените стоки съгласно член 168 от Директива[та за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.