Съд - десети състав
Съдебен състав – Съд – десети състав
Дело C-201/19: Servier и др./Комисия, Заключение от 14 юли 2022 г.
1) Следва ли точка 5 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, EU:T:2018:922), да бъде отменена, доколкото с нея се отхвърля искането за отмяна на Решение C (2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 и 102 ДФЕС (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier)), в частта, в която за дата на преустановяване на нарушението, посочено в член 5, буква б) от него, за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2019 г. и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и Laboratoires Servier SAS?
2) Следва ли да бъдат отменени член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен, доколкото в тях като дата на преустановяване на нарушението по член 5, буква б) за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2009 г., и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с посочения член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS?
3) Следва ли да бъде отменена глобата, наложена от Комисията на основание член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS, доколкото е наложена за извършването на нарушението, посочено в член 5, буква б) от посоченото решение в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република?
4) Следва ли жалбата да бъде отхвърлена в останалата ѝ част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/21: SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Нарушени ли са правата на защита, правото на достъп до документите и принципът на добра вяра при изпълнението на договор за субсидия от страна на Комисията?
Правилно ли е оценена доказателствената тежест и допустимостта на доказателствата относно допустимостта на разходите по проекта?
Съответства ли искането на Комисията за възстановяване на цялата субсидия на принципите на пропорционалност и добра вяра?
Може ли SGI да претендира обезщетение от Комисията на основание неоснователно обогатяване, след като проектът е изпълнен, но разходите са признати за недопустими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/21: SGI Studio Galli Ingegneria/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Допуснато ли е изопачаване на фактите или доказателствата от Общия съд при преценката на допустимостта на разходите по проекта „Marsol“?
Нарушени ли са правото на изслушване, правото на добра администрация, правото на достъп до преписката на OLAF и принципът на добросъвестност при процедурата по възстановяване на средства?
Нарушени ли са принципите на пропорционалност, справедливост и добросъвестност чрез искането на Комисията за възстановяване на суми, съответстващи на недопустими разходи?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд?
Допуснато ли е неоснователно обогатяване на Европейския съюз чрез възстановяването на спорните суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/21: Staatssecretaris van Financiën (Forclusion du droit à déduction), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или услуга не е приспаднало в рамките на действащия по националното право преклузивен срок начисления му ДДС в съответствие с предвиденото използване на стоката или услугата за облагаеми сделки, има право чрез корекция — при последващо използване за първи път на тази стока или услуга — да извърши това приспадане, ако действителното използване към момента на корекцията не се различава от предвиденото използване?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неизвършването на първоначалното приспадане не е свързано с измама или злоупотреба с право и че не са установени вреди за публичните финанси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/21: Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.
Съдържа ли определението за производител по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 85/374] изискване лицето, което е поставило върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак или е разрешило тяхното поставяне, да се представя и за производител на стоката по какъвто и да е друг начин?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: въз основа на кои обстоятелства следва да се преценява представянето на лицето за производител на стоката
От значение ли е за тази преценка обстоятелството, че стоката е била произведена от дъщерното дружество на притежателя на марката и е била пусната на пазара от друго негово дъщерно дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/21: Classic Coach Company, Определение от 1 юли 2022 г.
Съдържа ли съдебното решение явна грешка, която подлежи на поправка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Подлежи ли на корекция грешката относно посочването на представителството на страна в уводната част на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/22: HG/Комисия, Определение от 30 юни 2022 г.
Съдържа ли Съдът на Европейския съюз компетентност да разгледа жалба срещу решение на Общия съд, постановено като инстанция по жалба срещу решение на Съда на публичната служба съгласно член 256, параграф 2 ДФЕС?
При какви условия решенията на Общия съд, постановени на основание член 256, параграф 2 ДФЕС, могат да бъдат предмет на повторен преглед от Съда?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради некомпетентност на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/22: HG/Комисия, Определение от 30 юни 2022 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда жалби срещу актове на Общия съд, постановени по жалба срещу акт на Съда на публичната служба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/21: Rzecznik Praw Obywatelskich, Определение от 24 юни 2022 г.
Може ли държава членка да откаже признаване на акт за раждане, издаден от друга държава членка, и да откаже издаване на документ за самоличност на дете, гражданин на Съюза, когато в акта са вписани родители от един и същи пол?
Представлява ли такъв отказ ограничение на правото на свободно движение и пребиваване, гарантирано от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, и допустимо ли е това ограничение с оглед на националното право?
Задължена ли е държавата членка да признае връзката на произход и да издаде документ за самоличност на дете въз основа на акт за раждане, издаден от друга държава членка, за целите на упражняване на правата, произтичащи от правото на Съюза, независимо от вътрешното си право относно родителските права на лица от един и същи пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/20: DuoDecad, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Европейския съюз (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят:
a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия;
б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява;
в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау;
г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка);
д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет;
е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата;
ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете;
з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието);
и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране;
й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и
к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау,
като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти; ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят:
а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя;
б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично;
в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау;
г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор;
д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието;
е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и
ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.