Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместимо ли е с членове 20 и 21 от Регламент № 562/2006 национално законодателство, което позволява на длъжностните лица, отговарящи за наблюдението на границата и контрола на чужденците, да извършват проверки в 20-километрова зона от вътрешната граница с цел установяване на законността на пребиваването, когато тези проверки се основават на обща информация и опит относно незаконния престой и са подчинени на ограничения относно интензивността и честотата им?
Изисква ли член 21 от Регламент № 562/2006 проверките да се основават на конкретни обстоятелства относно всяко лице или допуска те да се извършват въз основа на обща информация и опит относно незаконния престой?
Допустимо ли е съгласно член 21 от Регламент № 562/2006 да се извършват проверки с цел събиране на обща информация и опит относно незаконния престой, ако тези действия се извършват в ограничена степен?
Достатъчно ли е въвеждането на ограничения относно интензивността и честотата на проверките, за да се гарантира, че те нямат ефект, равностоен на гранични проверки, забранени от Регламент № 562/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Физическо лице, което е придобило стоки (гора) за лични нужди и което извършва доставки на стоки, за да компенсира последиците от непреодолима сила (например буря), представлява ли данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, което е задължено да внесе ДДС
С други думи, представлява ли такава доставка на стоки икономическа дейност по смисъла на посочените разпоредби от правото на Съюза?
Съобразена ли е с принципа на пропорционалност нормата, съгласно която лицето, което не се е регистрирало като данъчнозадължено лице по ДДС, може да бъде наказано с глоба в размер на дължимия при нормални обстоятелства данък в зависимост от стойността на доставените стоки, макар че това лице не би било длъжно да внесе данъка дори ако се беше регистрирало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Услуга по управление на активи — ценни книжа, като разглежданата в спора по главното производство, а именно извършвана срещу възнаграждение дейност, при която данъчнозадълженото лице взима самостоятелно решение дали да закупи и продаде ценни книжа и изпълнява това решение с покупката и продажбата на ценните книжа, състои ли се от отделни доставки или представлява една-единствена икономическа доставка?
Член 135, параграф 1, буква е) или ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва ли да се тълкува в смисъл, че управление на активи — ценни книжа, като разглежданото в главното производство, е освободено от данък върху добавената стойност съгласно тази разпоредба?
Член 56, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага само към посочените в член 135, параграф 1, букви а)—ж) от същата директива услуги, или включва и услугите по управление на активи — ценни книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместимо ли е италианското законодателство във връзка с уредената в Законодателен декрет № 231/2001 и последващите му изменения административна отговорност на образуванията/юридическите лица — доколкото не предвижда „изрично“ възможността тези образувания/юридически лица да бъдат подведени под отговорност, за да отговарят в наказателното производство за причинените на пострадалите от престъплението вреди — с разпоредбите на общностното законодателство относно защитата в наказателното производство на пострадалите от престъпления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 58 от Акта за присъединяване [от 2003 г.] да се тълкува в смисъл, че може да се изисква от частноправен субект да изпълнява задължението, произтичащо от Регламент [№ 1972/2003],
a) независимо от обстоятелството, че към 1 май 2004 г. посоченият регламент не е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз,
б) и че законодателят на съответната държава членка не е възпроизвел във вътрешноправен акт установеното в Регламента определение за земеделски продукти, а само е препратил към член 4, параграф 5 от [същия] регламент […], който не е бил надлежно публикуван,
в) при положение че частноправният субект е изпълнил едно от произтичащите от Регламент [№ 1972/2003] задължения (декларирал е запасите в съответствие с приложимия за стоката код), без да го оспорва,
г) и че му е наложена такса от компетентния орган на държавата членка на дата, на която Регламент № 1972/2003 вече е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз?
Може ли от член 58 от Акта за присъединяване във връзка с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, със съображение 3 и с член 4 от Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията да се заключи, че държава членка може да изисква от частноправен субект заплащането на такса върху излишъците от запаси, при положение че към 1 май 2004 г. Регламент № 1972/2003 не е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз, но вече е бил публикуван в него на естонски език към последващия момент на налагане на таксата от компетентния орган на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на ефективност в областта на косвеното облагане, следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат преклузивен срок като този в конкретния случай, посочен в член 72, алинея 1 от ЗДДС (в редакцията на закона към 2008 г.), продължен до края на месец април 2009 г. само по отношение на получателите по доставки, за които данъкът е станал изискуем до 1 януари 2009 г., с параграф 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС с оглед обстоятелствата по главния спор, а именно:
– от гледна точка на изискването на националното законодателство, лицето, осъществило вътреобщностно придобиване, което няма регистрация по ЗДДС, да се регистрира доброволно, въпреки че не отговаря на условията за задължителна регистрация като предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит,
– новата нормативна уредба, съдържаща се в член 73а от ЗДДС, в сила от 1 януари 2009 г., предвиждаща признаването на правото на приспадане, независимо от това дали е спазен срокът по член 72, алинея 1, когато данъкът е изискуем от получателя по доставките, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството,
– последващото изменение на член 72, алинея 1 от ЗДДС, в сила от 1 януари 2010 г., според което правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено в данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, признаваща късното начисляване на данъка и налагаща санкция за късно начисляване чрез определяне на задължение за лихва, както и налагаща санкция, изразяваща се в непризнаване на правото на данъчен кредит, при конкретните условия, при които се намира жалбоподателят, като се вземе предвид, че сделката не е укрита, данни за нея са налични в счетоводството, данъчната администрация разполага с необходимата информация, няма злоупотреба и бюджетът не е увреден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Допуска ли член 56 ЕО правна уредба на държава членка, според която — в съответствие с двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, в случай на неограничено данъчнозадължени лица, чиито доходи от източник в чужбина са обложени в държавата, от която произхождат тези доходи, с данък, съответстващ на националния данък върху доходите — платеният в чужбина данък се приспада от националния данък върху доходите, с който се облагат доходите от източник от тази държава, по начин че националният данък върху дохода, изчислен въз основа на облагаемия доход — включително доходите от източник в чужбина, се разделя пропорционално на съотношението между тези доходи от източник в чужбина и сумата на доходите, като така не се отчитат особените и извънредни разходи като разходите за издръжка за живот, както и разходите във връзка с личното и семейно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не предвижда възстановяване на разходите за помощ по домовете, предоставена от доставчик на услуги, установен в друга държава членка, на нуждаещо се от чужда помощ лице, пребиваващо временно в тази държава?
Съвместимо ли е с член 56 ДФЕС германското законодателство, което не покрива разходите за наем на помощни средства при временно пребиваване на нуждаещо се от чужда помощ лице в друга държава членка, въпреки че тези разходи се възстановяват или помощните средства се осигуряват в Германия и възстановяването им не би довело до натрупване или увеличаване на обезщетенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.2012 г.
Допуска ли член 21 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, която предоставя правомощия за контрол в граничните зони с цел борба с незаконното пребиваване, ако са въведени ограничения като тези в член 4.17a от Vb 2000?
Трябва ли контролът спрямо лица във вътрешните граници да се основава на конкретни обстоятелства за незаконно пребиваване или е достатъчно да се основава на обща информация и опит?
Достатъчни ли са ограниченията, въведени в законова разпоредба като член 4.17a от Vb 2000, за да се гарантира, че упражняването на контрол няма ефект, равностоен на граничните проверки, забранени с член 21 от Кодекса на шенгенските граници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.