Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-444/17: Arib и др., Съдебно решение от 19 март 2019 г.
Трябва ли член 32 от [Кодекса на шенгенските граници], който предвижда, че когато се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II (относно външните граници), да се тълкува в смисъл, че отново въведеният граничен контрол на вътрешната граница на държава членка може да бъде приравнен на граничния контрол на външна граница, когато става въпрос за преминаване на границата от гражданин на трета страна, който няма право на влизане?
Позволяват ли този [кодекс] и Директива [2008/115], при същите обстоятелства на отново въведен граничен контрол на вътрешните граници, да се приложи по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който преминава граница, на която е възстановен граничният контрол, овластяващата норма на член 2, параграф 2, буква a) от посочената директива, която дава възможност на държавите членки да продължат да прилагат опростени национални процедури за връщане по отношение на външните си граници?
В случай на утвърдителен отговор на последния въпрос, допускат ли член 2, параграф 2, буква a) и член 4, параграф 4 от [посочената] директива национална правна уредба като член L. 621‑2 от [Ceseda], който предвижда, че се наказва с лишаване от свобода за незаконно влизане на територията на страната гражданин на трета страна, по отношение на когото не е приключила предвидената от тази директива процедура за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/17: Ibrahim, Съдебно решение от 19 март 2019 г.
1) Допуска ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] прилагането на национална разпоредба, съгласно която в изпълнение на разширеното в сравнение с предходната разпоредба правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите] молба за международна закрила е недопустима, ако на кандидата е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка, доколкото при липса на национални преходни разпоредби националната разпоредба следва да се прилага и за молби, подадени преди 20 юли 2015 г.
По-специално, позволява ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] държавите членки да прилагат с обратна сила разширеното правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], в резултат на което са недопустими и молби за убежище, подадени преди транспонирането във вътрешното право на това разширено правомощие, по които обаче не е взето окончателно решение към момента на транспонирането?
2) Предоставя ли член 33 от Директивата [относно процедурите] право на държавите членки да избират дали да отхвърлят като недопустима молба за убежище поради друга международна компетентност (Регламент „Дъблин“), или съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието, предоставено с член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], дадена държава членка да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на субсидиарна закрила в друга държава членка, ако:
а) кандидатът се стреми към разширяване на предоставената му в друга държава членка субсидиарна закрила (признаване на статут на бежанец) и процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка е страдала и продължава да страда от системни недостатъци, или
б) формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, ползващи се от субсидиарна закрила, в другата държава членка, която вече е предоставила на кандидата субсидиарна закрила,
– противоречат на член 4 от [Хартата], респективно на член 3 от [ЕКПЧ], или
– не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива[та за определянето], без в същото време да нарушават член 4 от [Хартата], респективно член 3 от [ЕКПЧ]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква б), това важи ли и в случаите, когато на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не се предоставя социална закрила, гарантираща жизнения минимум, или им се предоставя такава социална закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на съответната държава членка?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос:
а) Прилага ли се Регламент „Дъблин III“ към процедурата за предоставяне на международна закрила, ако молбата за убежище е подадена преди 1 януари 2014 г., но искането за обратно приемане e подадено след 1 януари 2014 г. и кандидатът преди това (през февруари 2013 г.) вече е получил субсидиарна закрила в замолената държава членка?
б) Може ли да се изведе от разпоредбите на регламентите „Дъблин“, имплицитно, преминаване на компетентността към държавата членка, която е подала искането за обратно приемане на кандидата, ако замолената компетентна държава членка е отхвърлила подаденото в срок искане за обратно приемане съгласно разпоредбите на „Дъблин“ и вместо това се е позовала на междудържавно споразумение за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/17: Tjebbes и др., Съдебно решение от 12 март 2019 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/17: Blaise и др., Заключение от 12 март 2019 г.
1) Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като не предвижда точно определение на това какво представлява активно вещество, като оставя на заявителя възможността да избере какво да посочи като активно вещество в своя продукт и му предоставя възможността да насочи цялото досие по заявката си само към едно вещество, макар пуснатият от него на пазара краен продукт да съдържа няколко вещества?
2) Гарантирано ли е спазването на принципите на предпазните мерки и на безпристрастност при разрешението за предлагане на пазара, когато изпитванията, анализите и оценките, необходими за разглеждане на досието, са извършени само от заявителите, които могат да бъдат пристрастни при представянето му, без да се извършва никакъв независим насрещен анализ и без да бъдат публикувани докладите относно заявленията за разрешение под предлог опазване на промишлената тайна?
3) Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като той по никакъв начин не отчита многообразието на активните вещества и тяхната съвместна употреба, по-специално след като в него не се предвижда никакъв конкретен и пълен анализ на европейско равнище на кумулирането на активни вещества в рамките на един и същ продукт?
4) Съвместим ли е с принципа на предпазните мерки Регламент (ЕО) № 1107/2009, след като в глави 3 и 4 от него освобождава от извършване на анализи за токсичност (генотоксичност, преглед на канцерогенността, преглед на нарушенията на функциите на ендокринната система, […]) пестицидните продукти в техните търговски формулации, в които са пуснати на пазара и влияят на изложените на въздействието им потребители и околната среда, като налага извършването само на общи изпитвания, които винаги се осъществяват от заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/17: D. H., Определение от 8 март 2019 г.
При какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски между страните по главното производство в случай на инцидентно производство пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представянето на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/18: HTTS/Съвет, Заключение от 5 март 2019 г.
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е взел предвид данни и доказателства, с които Съветът не е разполагал към момента на приемане на спорните мерки, при преценката за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че преценката на Съвета относно това, че HTTS трябва да се счита за дружество, притежавано или контролирано от IRISL, при всяко положение не е сериозна и неизвинима грешка или явна грешка в преценката
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че презумпцията за законосъобразност на Регламент за изпълнение № 668/2010 не може да бъде оборена чрез отмяната на Регламент № 961/2010 и че нарушението на задължението за мотивиране не може да обоснове право на обезщетение
Грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че непълнотата на мотивите не може да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, освен ако не е засегната ефективната съдебна защита
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/17: Eesti Pagar, Съдебно решение от 5 март 2019 г.
Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че в рамките на тази разпоредба „работата по проекта или дейността“ е започнала, ако субсидираната дейност се състои например в придобиване на съоръжения, а договорът за закупуването им вече е сключен
Имат ли право органите на държавите членки да преценяват дали е налице нарушение на определения в посочената разпоредба критерий въз основа на разходите за неустойка поради отказ от договора, чието сключване представлява нарушение на изискването за стимулиращ ефект
В случай че органите на държавата членка имат такова право, какви (в процентно изражение) разходи за неустойка поради отказ от договора могат да се считат за достатъчно незначителни, за да е изпълнено изискването за стимулиращ ефект?
Задължен ли е органът на държавата членка да разпореди възстановяване на предоставена от него неправомерна помощ дори и когато Комисията не е приела решение в този смисъл?
Може ли органът на държавата членка — взел решение за предоставяне на помощ, за която погрешно е счел, че отговаря на условията по Регламент № 800/2008, но която в действителност е неправомерна — да породи оправдани правни очаквания у получателя на помощта
За пораждането на оправдани правни очаквания у получателя на помощта достатъчно ли е по-специално при предоставянето на неправомерната помощ органът на държавата членка да е знаел за обстоятелствата, поради които помощта не подлежи на групово освобождаване?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли да се претеглят общественият и личният интерес
При това претегляне от значение ли е дали Комисията е приела решение, с което да е обявила разглежданата помощ за несъвместима с общия пазар?
Какъв давностен срок е приложим за възстановяването на неправомерна помощ от органа на държавата членка
Следва ли давностният срок да е десет години — след изтичането на който, както предвиждат членове 1 и 15 от Регламент № 659/1999, помощта става съществуваща и възстановяването ѝ повече не може да се иска — или пък следва да е четири години, както предвижда член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95?
Кое е правното основание за приемане на решение за такова възстановяване, ако помощта е предоставена от структурен фонд: член 108, параграф 3 ДФЕС или Регламент № 2988/95?
Когато разпорежда възстановяване на неправомерна помощ, длъжен ли е органът на държавата членка да иска от получателя да плати и лихви върху нея
При утвърдителен отговор, кои правила следва да се приложат при изчисляване на лихвите с оглед по-специално на лихвения процент и срока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/17: Uniwersytet Wrocławski/REA, Определение от 27 февруари 2019 г.
Какви са изискванията за доказване на пряк и актуален интерес към изхода на спора при встъпване в производство пред Съда на Европейския съюз?
Може ли професионална асоциация, представляваща интересите на юридически съветници, наети като служители, да бъде допусната да встъпи в производство по спор, отнасящ се до тълкуването на изискването за независимост на юридически съветник, който не е в трудово правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/16: T Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването от данък при източника на печалбата, разпределяна от дъщерно дружество на дружеството му майка, предвидено в член 5 от Директива 90/435/ЕИО, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, кои са необходимите елементи и какви индиции могат да бъдат взети предвид от националните органи?
Длъжен ли е националният орган, за да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на дивидентите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези дивиденти?
В случай че режимът на освобождаване от данък при източника на дивидентите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, предвиден в Директива 90/435, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да бъдат изтъквани като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/18: SM (Деца, поставени под кафала по алжирското право), Заключение от 26 февруари 2019 г.
1) Може ли дете, което е поставено под постоянно законно настойничество или попечителство на гражданин или граждани на Съюза чрез института „кафала“ или друг еквивалентен режим, предвиден в правото на неговата страна на произход, да се счита за „пряк [низходящ]“ по смисъла на член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38?
2) Могат ли други разпоредби от Директива 2004/38, и по-специално членове 27 и 35, да се тълкуват така, че да се откаже влизането в страната на такива деца, ако са жертви на експлоатация, злоупотреба или трафик на хора или са изложени на такъв риск?
3) Има ли право държава членка да провери — преди да признае дете, което не е кръвен роднина на гражданин на държава от ЕИП, за пряк низходящ по смисъла на член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 — дали висшият интерес на детето е бил зачетен в достатъчна степен в процедурата, чрез която на този гражданин на държава от ЕИП е възложено настойничеството или попечителството или пък упражняването на родителските права по отношение на това дете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.