Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-542/18: Réexamen Simpson/Съвет, Заключение от 12 септември 2019 г.
Нарушение на правото на съд, създаден със закон, поради нередовност в процедурата по назначаване на съдия в Съда на публичната служба на Европейския съюз
Неправомерно осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на назначаването на съдия от страна на Общия съд
Неспазване на принципа на правната сигурност при определяне на последиците от нередовността в процедурата по назначаване
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/18: Google Ireland, Заключение от 12 септември 2019 г.
1. Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“ налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне до 2000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?
2. Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?
3. Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, това не става автоматично, а задължението за регистрация се изпълнява чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?
4. При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данък „реклама“, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?
5. Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе устно съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?
6. В светлината на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че това изискване не е спазено, когато имуществената санкцията за неизпълнение се налага ежедневно, с утрояване на размера ѝ, без доставчикът на услуги все още да е уведомен за предходното решение, поради което за него е невъзможно да отстрани неизпълнението преди налагането на следващата имуществена санкция?
7. Следва ли член 56 ДФЕС във връзка с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 41, параграф 1 от Хартата, с правото на лицата да бъдат изслушвани, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита и на независим и безпристрастен съд, закрепено в член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, когато съответното решение не подлежи на обжалване по административен ред, а в съдебното производство се допускат само писмени доказателства и съответният съд няма право да проведе устно съдебно заседание по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/18: Chenchooliah, Съдебно решение от 10 септември 2019 г.
Следва ли разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално на членове 27 и 28 от тази директива, от една страна, и на членове 14 и 15 от нея, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че едните или другите се прилагат към решение за извеждане, постановено по отношение на гражданин на трета държава с мотива, че този гражданин вече няма право на пребиваване въз основа на посочената директива в случай като разглеждания в главното производство, при който този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, в който последният се е ползвал от свободата си на движение, като е отишъл и пребивавал с посочения гражданин на трета държава в приемащата държава членка и впоследствие се е върнал в държавата членка, на която е гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/18: HTTS/Съвет, Съдебно решение от 10 септември 2019 г.
Допустимо ли е при преценка на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза институцията да се позовава на обстоятелства и доказателства, които не са били взети предвид към момента на приемане на ограничителните мерки?
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „притежавано или контролирано дружество“ по отношение на HTTS и IRISL при определяне на законосъобразността на включването в списъците?
Спазено ли е задължението за мотивиране при включването на HTTS в спорните списъци и може ли нарушението на това задължение да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/18: Gómez del Moral Guasch, Заключение от 10 септември 2019 г.
1) Трябва ли [IRPH CAJAS] да бъде предмет на съдебен контрол, в смисъл че съдът трябва да провери дали той е разбираем за потребителя, без за тази проверка да е пречка обстоятелството, че индексът е уреден от подзаконови или административни разпоредби, защото подобна хипотеза не е предвидена в член 1, параграф 2 от Директива [93/13], тъй като в конкретния случай не става въпрос за задължителна разпоредба, а за променлива възнаградителна лихва, която продавачът или доставчикът включва по свой избор в договора?
2) а)
С оглед на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, която не е транспонирана в испанския правов ред, в противоречие ли е с тази директива и с член 8 обстоятелството, че испанска юрисдикция се позовава и прилага член 4, параграф 2 от същата директива, при положение че тази разпоредба не е транспонирана в испанския правов ред по волята на законодателя, който е искал да предостави пълна защита по отношение на всички клаузи, които продавач или доставчик може да включи в потребителски договор, в това число отнасящите се до основния предмет на договора, дори те да са съставени на ясен и разбираем език?
б) Във всички случаи с оглед на разбирането на съществена клауза, по-конкретно на IRPH, необходимо ли е да се предоставя информация, или да се дава гласност относно следните факти или данни или относно част от тях:
i) обяснения относно начина на определяне на референтния индекс, тоест предоставяне на информация, че освен номиналния лихвен процент този индекс включва комисионите и останалите разходи, че той представлява проста непретеглена средна стойност, че продавачът или доставчикът е длъжен да знае и да уведомява за обстоятелството, че се прилага отрицателен спред и че предоставените данни не са публично достояние, за разлика от другия обичаен индекс — Euribor;
ii) обяснения относно минали и бъдещи колебания на IRPH чрез предоставяне и публикуване на графики, показващи по ясен и разбираем за потребителя начин колебанията на този специфичен индекс спрямо Euribor — обичайният индекс за обезпечените с ипотека кредити.
в) Ако Съдът на Европейския съюз приеме, че запитващата юрисдикция трябва да прецени неравноправния характер на договорните клаузи и да определи всички последици, произтичащи от националното право, непредоставянето на информация относно посочените факти или данни прави ли клаузата неразбираема, тъй като тя е неясна за средния потребител (член 4, параграф 2 от Директива 93/13), или непредоставянето на информацията предполага нелоялно поведение от страна на продавача или доставчика, поради което потребителят не би приел кредитът му да се определя спрямо IRPH, ако беше надлежно информиран?
3) Ако клаузата относно IRPH CAJAS бъде обявена за недействителна, при липса на споразумение, или ако то е по-неблагоприятно за потребителя, коя от следните две последици би била в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13:
а) приспособяване на договора чрез прилагане на обичаен заместващ индекс[, Euribor], тъй като става дума за договор, който е свързан главно с наличието на изгодна лихва за кредитната институция, [която има качеството на] продавач или доставчик, или
б) преустановяване на прилагането на лихвения процент, като единственото задължение в този случай е за погасяване на главницата по отпуснатия кредит в определения от кредитодателя или кредитополучателя срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/18: Съвет/K. Chrysostomides & Co. и др., Определение от 10 септември 2019 г.
Какви са изискванията за наличие на пряк и съществуващ интерес от изхода на делото, който да оправдава допускане на встъпване по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Може ли разликата във фактическите и правните основания на претендираните вреди да препятства правото на встъпване на трети лица, които се намират в сходно, но не идентично положение с жалбоподателите?
Влияе ли определянето на дадено дело като „пилотно“ и спирането на други производства върху кръга на лицата, имащи право на встъпване в това дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/18: Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, Заключение от 10 септември 2019 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба изразът „по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия […] всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“означава и безсрочното предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. на дигитални копия на защитени с авторски права книги), което се извършва онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изчерпано ли е в Съюза правото на разпространение по отношение на оригинала или на копия от произведение по смисъла на член 4, параграф 2 от [Директива 2001/29], когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Съюза — като в настоящия случай това означава безсрочно предоставяне за ползване на електронни книги (т.е. дигитални копия на защитени с авторски права книги), извършвано онлайн посредством изтегляне на цена, при която притежателят на авторското право получава възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на притежаваното от него произведение — се извършва от притежателя на правата или с негово съгласие?
3) Трябва ли член 2 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на собствеността между последващи приобретатели на правомерно придобит екземпляр, по отношение на който правото на разпространение е изчерпано, съдържа разрешение за посочените в тази разпоредба действия по възпроизвеждане, доколкото действията по възпроизвеждане са необходими за правомерното използване на екземпляра, и евентуално при какви условия?
4) Трябва ли член 5 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че притежателят на авторските права вече не може да се противопостави на необходимите за прехвърлянето на собствеността между последващите приобретатели действия по възпроизвеждане по отношение на правомерно придобит екземпляр, за който е изчерпано правото на разпространение, и евентуално при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/17: Funke Medien NRW, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/17: Torubarov, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища имат правомощието да изменят административните решения на компетентните органи в областта на предоставяне на убежище, с които се отказва международна закрила, както и да предоставят тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/17: Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директивата за ОВОС във връзка с точка 13, буква a) от приложение II към нея, евентуално във връзка с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС и приложения I, II и III към нея да се тълкуват в смисъл, че се прилагат преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 2, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че позволява да се освободи отлагането на извеждането от експлоатация на ядрена централа от прилагането на членове 2—8 и 11 от Директивата за ОВОС поради императивни причини от общ интерес, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия?
Трябва ли понятието „специален акт на националното законодателство“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата за ОВОС да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на Директивата законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], като се вземат предвид по-специално различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на този закон и могат да постигнат целите на посочената по-горе директива?
Трябва ли член 6 от Директивата за местообитанията, във връзка с членове 3 и 4 от Директивата за птиците, евентуално във връзка с Директивата за ОВОС и с Конвенциите от Еспо и от Орхус, да се тълкува в смисъл, че се прилага при отлагане на извеждането от експлоатация и преустановяване на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа, включващо, както е в случая, сериозни инвестиции и осъвременяване на безопасността за ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че се прилага преди приемането на законодателен акт като [Закона от 28 юни 2015 г.], член 2 от който отлага извеждането от експлоатация и преустановяването на промишленото производство на електроенергия от ядрените централи Doel 1 и Doel 2?
Различен ли е отговорът на въпросите, поставени в букви a) и б), в зависимост от това дали се отнася за централата Doel 1 или за централата Doel 2, като се има предвид, че за първата централа е необходимо да се приемат административни актове в изпълнение на цитирания Закон от 28 юни 2015 г.?
При утвърдителен отговор на въпроса, поставен в буква a), трябва ли член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че позволява да се приемат за императивна причина от приоритетен обществен интерес мотиви, свързани със сигурността на снабдяването на страната с електроенергия, като се имат предвид различните проучвания и изслушвания, които са проведени във връзка с приемането на Закона от 28 юни 2015 г. и могат да постигнат целите на посочената директива?
Ако въз основа на отговорите, дадени на предишните преюдициални въпроси, националният съд стигне до заключението, че [Законът от 28 юни 2015 г.] нарушава някое от задълженията, произтичащи от посочените конвенции или директиви, без сигурността на снабдяването на страната с електроенергия да може да се счита за императивна причина от общ интерес, позволяваща да се дерогират тези задължения, може ли да се запази действието на Закона от 28 юни 2015 г., за да се избегне правна несигурност и за да се даде възможност да се изпълнят задълженията за оценка на въздействието върху околната среда и за участие на обществеността, произтичащи от посочените конвенции и директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.