всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО (сега членове 49 и 50 ДФЕС).
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширни задължения за предоставяне на информация за работодатели, установени в други държави членки, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО.
Недопустимост на национална разпоредба, която определя всички командировани работници като предприятие за целите на приложното поле на колективните трудови договори, докато за германските работодатели се прилага различно определение на предприятието, което води до различно третиране на смесени предприятия.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО в смисъл, че позволява или изисква прилагането на разпоредби, които противоречат на членове 59 и 60 от Договора за ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускни към предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с принципа на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различното третиране по отношение на изплащането на отпускните и задълженията за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на определянето на понятието „предприятие“ по различен начин за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяването на приложното поле на германската система за отпуск и отпускни въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато това противоречи на разпоредбите на Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен годишен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от работодатели, установени в други държави членки, спрямо германските работодатели.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори, което води до по-неблагоприятно третиране на предприятия, установени в други държави членки.
Недопустимост на разширяване или разрешаване на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, ако тя противоречи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на задължението за прилагане на по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, както и на различната процедура за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширното задължение за предоставяне на информация за чуждестранните работодатели, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на различното определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на разширителното тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, което би позволило или изисквало прилагането на национални разпоредби, противоречащи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от национална правна уредба — първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG — която разширява приложението на разпоредбите на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, относно събирането на вноски и предоставянето на обезщетения във връзка с правото на работниците на платен отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, и по този начин разпоредбите на тези договори относно схемата, която трябва да се спазва в това отношение, към работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилагат тези колективни трудови договори?
2. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от второто изречение на параграф 1, алинея 1 и първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG, които водят до прилагането на разпоредби на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, които:
(a) предвиждат отпуск, който надвишава минималната продължителност на годишния отпуск, установена с Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; и/или
(b) позволяват на работодатели, установени в Германия, да претендират възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, докато за работодатели, установени в чужбина, не е предвидено такова право, а вместо това командированите работници имат пряко право срещу съвместните органи на страните по колективните трудови договори; и/или
(c) във връзка със схемата за социален фонд, която трябва да се спазва съгласно тези колективни трудови договори, налагат на работодатели, установени в чужбина, задължения да предоставят на съвместните органи на страните по колективните трудови договори повече информация, отколкото се изисква от работодатели, установени в Германия?
3. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от параграф 1, алинея 4 от AEntG, съгласно който — за целите на класифицирането на предприятия като обхванати от колективен трудов договор, обявен за общозадължителен и който, съгласно първото изречение на параграф 1, алинея 3 от този закон, също се прилага за работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилага този колективен трудов договор — всички работници, командировани в Германия, но само тези работници, се третират като предприятие, докато различна дефиниция на предприятие се прилага за работодатели, установени в Германия, което в определени случаи води до това, че различни предприятия попадат в обхвата на общозадължителния колективен трудов договор?
4. Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че, с оглед на правилното тълкуване на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО, не изисква и не допуска правилата, разгледани в въпроси 1, 2 и 3?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Представлява ли отказът да се разреши учредяването на обезпечение за съществуващ дълг, деноминиран във валута на чужда държава (в случая в германски марки (DEM)), ограничение на движението на капитали и плащания, съвместимо с член 73б от Договора за ЕО
2) Прилага ли се член 73б от Договора за ЕО с обратна сила по отношение на обезпечения, които са били вписани в германски марки преди присъединяването на Австрия към Европейската общност и поради това са били неотменимо нищожни към момента на вписването, така че да ги „излекува“
или Дали правилата на Общността относно свободното движение на капитали, и по-специално член 73б от Договора за ЕО, са имали ефект, по силата на заявлението за присъединяване, направено от Австрия на 17 юли 1989 г. и Становището от 31 юли 1991 г., да направят допустимо вписването на обезпечение, деноминирано във валута на чужда държава, в Австрия на 16 декември 1991 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Член 2, параграфи 1 и 4 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, както и условията на труд, изключва ли национално законодателство, съгласно което кандидат за публична длъжност, който принадлежи към по-слабо представения пол и притежава необходимата квалификация за тази длъжност, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от противоположния пол, който иначе би бил назначен, когато това е необходимо, за да бъде назначен кандидат от по-слабо представения пол, и разликата между съответните качества на кандидатите не е толкова голяма, че да доведе до нарушение на изискването за обективност при назначаването?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, недопустимо ли е такова положително специално третиране и в случай, когато приложението на националното законодателство е ограничено до назначения на определен брой длъжности, предварително определени (както е предвидено в Регламент 1995:936), или на длъжности, създадени като част от специална програма, приета от отделен университет, по която може да се прилага положително специално третиране (както е предвидено в член 15а, глава 4 от Högskoleförordningen)?
Ако отговорът на втория въпрос означава, че третиране като положително специално третиране е в някаква степен незаконосъобразно, може ли правилото, основано на шведската административна практика и втората алинея на член 15, глава 4 от Högskoleförordningen — одобрено от Апелативния съвет — според което кандидат, принадлежащ към по-слабо представения пол, трябва да бъде предпочетен пред кандидат от противоположния пол, при условие че кандидатите могат да се считат за равни или почти равни по отношение на заслугите, да се счита в някаква степен за противоречащо на Директива 76/207/ЕИО?
Има ли значение при определяне на горепосочените въпроси дали законодателството се отнася до назначения на по-нискостепенни длъжности в рамките на дейността на даден орган или до най-високите длъжности в тази област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Правилно ли е класифицирано писмото от 5 ноември 1997 г. като жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица?
Може ли подаването на нова жалба да прекъсне и да започне отново да тече срокът за обжалване по членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя чрез начина, по който първоинстанционният съд е класифицирал писмата от 5 ноември и 31 декември 1997 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Член 95а от Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 1248/92, който установява преходни разпоредби за прилагането на Регламент № 1248/92, отнася ли се единствено до получатели на пенсии, при които решението за отпускане на пенсията е било окончателно към момента на влизане в сила на изменението, или се отнася и до получатели на пенсии, които преди влизането в сила на измененията, въведени с новия регламент, вече са завели съдебни производства пред национален съд с цел да получат именно правото на пенсия чрез оспорване на прилагането на националните правила за недопускане на припокриване, като окончателно решение по тези производства не е било постановено към момента на влизане в сила на новите разпоредби?
2. Ако член 95а се прилага за всички получатели без разлика, трябва ли заявлението, посочено в член 95а, параграф 4, да бъде подадено до компетентната институция за социално осигуряване съгласно формалностите, изисквани от националното законодателство за подаване на заявление за преразглеждане, или може да бъде подадено до съда, пред който е заведено производството съгласно приложимите процесуални правила, и в последния случай трябва ли също да се спазва двугодишният срок, посочен в член 95а, параграфи 5 и 6?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

a) Обхваща ли изразът „дейности или сделки, които те извършват като публични органи“, използван в първата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, отдаването под наем на места за паркиране на превозни средства (както на улици, така и в паркинги) от публичните органи (община)?
б) Могат ли значителните нарушения на конкуренцията, посочени във втората алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, да бъдат определяни във всеки отделен случай от министъра на финансите на държава членка?
в) Ако националната разпоредба, която овластява министъра на финансите да определя във всеки отделен случай значителните нарушения на конкуренцията, е противоконституционна, тъй като нарушава принципа, че данъчното облагане трябва да има правна основа, но е в съответствие с правото на Общността (със Шестата директива), трябва ли националният съд да се съобрази с конституцията си или трябва преди всичко да се съобрази с правото на Общността по силата на принципа за примат на това право над конституциите?
г) Ще се считат ли публичните органи винаги за данъчно задължени лица, при условие че дейностите, които извършват, не са незначителни, или те са данъчно задължени лица само по отношение на дейностите или сделките, изброени в приложение D, към които се отнася третата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива?
д) Може ли национален закон да овласти министъра на финансите да определя във всеки отделен случай кои дейности се извършват в незначителен мащаб?
е) За целите на четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, може ли държава членка да счита дейността по отдаване под наем на места за паркиране на превозни средства, когато тя се извършва от община, за дейност, която общината извършва като публичен орган, като се има предвид разпоредбите на член 13 Б, буква б), точка 2 от Шестата директива?
ж) Тъй като страните по главното производство не са повдигнали въпрос относно тълкуването или прилагането на Шестата директива, може ли националният съд по своя инициатива да тълкува и прилага разпоредбите на тази директива при постановяване на окончателното си решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form