всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността и по-специално с членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групова данъчна изборност (позволяваща разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право на дъщерно дружество, установено в държава членка, чийто майчин холдинг е установен в друга държава членка, и/или на самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху авансовия корпоративен данък, платен от дъщерното дружество, на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групова данъчна изборност, или такава сума може да бъде претендирана, ако изобщо е възможно, само чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Germany и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame and Others, и дело C-66/95 R v The Queen v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право лихва не може да бъде присъдена (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищеца?
3) Съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на Договора за ЕО органите на една държава членка да отказват данъчен кредит на дружество, установено в друга държава членка, когато предоставят такъв кредит на установени в страната дружества и на дружества, установени в определени други държави членки въз основа на разпоредбите на своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с тези други държави членки?
4) Ако отговорът на третия въпрос е „не“, длъжна ли е и беше ли първата държава членка през всички релевантни периоди да предостави данъчен кредит на такова дружество при същите условия като на установените в страната дружества или на дружества, установени в държави членки, с които има разпоредби за такива кредити в своите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане?
5) Има ли право държава членка да възрази срещу такъв иск за реституция, данъчен кредит или обезщетение, като твърди, че ищците нямат право да получат възстановяване или че искът им следва да бъде намален на основание, че въпреки разпоредбите на националния закон, които им пречат да го направят по националното право, те е трябвало да направят групова данъчна изборност или да поискат данъчен кредит и да обжалват пред компетентните органи и, ако е необходимо, пред съдилищата срещу решението на данъчния инспектор, позовавайки се на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Нарушение на задълженията по член 6, параграф 3 от Директива 76/768/ЕИО чрез приемането и поддържането в сила на член 1, буква f) от Декрет 77-469 от 28 април 1977 г., който изисква върху опаковките и контейнерите на козметичните продукти да се посочват качествените и количествените данни за веществата, споменати в представянето, рекламата или наименованието на продукта, въпреки че такова изискване не е предвидено в Директивата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕО (сега член 226 ЕО) поради неприемане в предвидения срок на необходимите мерки за транспониране в националното право на член 1, точки 6, 7, 8, 9 и 14 от Директива 93/35/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година, с която за шести път се изменя Директива 76/768/ЕИО относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно козметичните продукти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО (сега членове 49 и 50 ДФЕС).
Недопустимост на национални разпоредби, които предвиждат по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширни задължения за предоставяне на информация за работодатели, установени в други държави членки, поради противоречие с членове 59 и 60 от Договора за ЕО.
Недопустимост на национална разпоредба, която определя всички командировани работници като предприятие за целите на приложното поле на колективните трудови договори, докато за германските работодатели се прилага различно определение на предприятието, което води до различно третиране на смесени предприятия.
Недопустимост на тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО в смисъл, че позволява или изисква прилагането на разпоредби, които противоречат на членове 59 и 60 от Договора за ЕО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускни към предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради противоречие с принципа на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различното третиране по отношение на изплащането на отпускните и задълженията за предоставяне на информация между германски и чуждестранни работодатели.
Недопустимост на определянето на понятието „предприятие“ по различен начин за чуждестранни работодатели, което води до неравно третиране спрямо германските работодатели.
Недопустимост на разширяването на приложното поле на германската система за отпуск и отпускни въз основа на Директива 96/71/ЕО, когато това противоречи на разпоредбите на Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на изискването за по-дълъг платен годишен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, спрямо командированите работници.
Недопустимост на различен ред за изплащане на отпускното обезщетение и за предоставяне на информация от работодатели, установени в други държави членки, спрямо германските работодатели.
Недопустимост на различно определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори, което води до по-неблагоприятно третиране на предприятия, установени в други държави членки.
Недопустимост на разширяване или разрешаване на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение въз основа на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, ако тя противоречи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

Недопустимост на прилагането на германската система за отпуск и отпускно обезщетение спрямо предприятия, установени в други държави членки, които командироват работници в Германия, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на задължението за прилагане на по-дълъг платен отпуск от минималния, предвиден в Директива 93/104/ЕО, както и на различната процедура за изплащане на отпускното обезщетение и по-обширното задължение за предоставяне на информация за чуждестранните работодатели, поради нарушение на свободното предоставяне на услуги.
Недопустимост на различното определение на понятието „предприятие“ за целите на обхвата на колективните трудови договори спрямо чуждестранни работодатели, което води до дискриминация.
Недопустимост на разширителното тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО, което би позволило или изисквало прилагането на национални разпоредби, противоречащи на членове 59 и 60 от Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от национална правна уредба — първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG — която разширява приложението на разпоредбите на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, относно събирането на вноски и предоставянето на обезщетения във връзка с правото на работниците на платен отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, и по този начин разпоредбите на тези договори относно схемата, която трябва да се спазва в това отношение, към работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилагат тези колективни трудови договори?
2. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от второто изречение на параграф 1, алинея 1 и първото изречение на параграф 1, алинея 3 от AEntG, които водят до прилагането на разпоредби на колективни трудови договори, обявени за общозадължителни, които:
(a) предвиждат отпуск, който надвишава минималната продължителност на годишния отпуск, установена с Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; и/или
(b) позволяват на работодатели, установени в Германия, да претендират възстановяване на разходите за отпуск и надбавки за отпуск от съвместни органи на страните по колективните трудови договори, докато за работодатели, установени в чужбина, не е предвидено такова право, а вместо това командированите работници имат пряко право срещу съвместните органи на страните по колективните трудови договори; и/или
(c) във връзка със схемата за социален фонд, която трябва да се спазва съгласно тези колективни трудови договори, налагат на работодатели, установени в чужбина, задължения да предоставят на съвместните органи на страните по колективните трудови договори повече информация, отколкото се изисква от работодатели, установени в Германия?
3. Следва ли разпоредбите на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че те са нарушени от параграф 1, алинея 4 от AEntG, съгласно който — за целите на класифицирането на предприятия като обхванати от колективен трудов договор, обявен за общозадължителен и който, съгласно първото изречение на параграф 1, алинея 3 от този закон, също се прилага за работодатели, установени в чужбина, и техните работници, които са командировани на територията, в която се прилага този колективен трудов договор — всички работници, командировани в Германия, но само тези работници, се третират като предприятие, докато различна дефиниция на предприятие се прилага за работодатели, установени в Германия, което в определени случаи води до това, че различни предприятия попадат в обхвата на общозадължителния колективен трудов договор?
4. Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги да се тълкува в смисъл, че, с оглед на правилното тълкуване на членове 48, 59 и 60 от Договора за ЕО, не изисква и не допуска правилата, разгледани в въпроси 1, 2 и 3?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.

1) Представлява ли отказът да се разреши учредяването на обезпечение за съществуващ дълг, деноминиран във валута на чужда държава (в случая в германски марки (DEM)), ограничение на движението на капитали и плащания, съвместимо с член 73б от Договора за ЕО
2) Прилага ли се член 73б от Договора за ЕО с обратна сила по отношение на обезпечения, които са били вписани в германски марки преди присъединяването на Австрия към Европейската общност и поради това са били неотменимо нищожни към момента на вписването, така че да ги „излекува“
или Дали правилата на Общността относно свободното движение на капитали, и по-специално член 73б от Договора за ЕО, са имали ефект, по силата на заявлението за присъединяване, направено от Австрия на 17 юли 1989 г. и Становището от 31 юли 1991 г., да направят допустимо вписването на обезпечение, деноминирано във валута на чужда държава, в Австрия на 16 декември 1991 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.

Може ли допълнителното предпенсионно плащане, предвидено в Колективен трудов договор № 17, направено задължително с Кралския указ от 16 януари 1975 г. и предвидено в Колективния трудов договор от 23 май 1984 г., сключен в рамките на Съвместния подкомитет № 315.1, да се третира като обезщетение, изплащано по професионална схема за социално осигуряване, към която се прилага Протоколът относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност?
Съвместими ли са разпоредбите на Колективен трудов договор № 17 и на Колективния трудов договор от 23 май 1984 г., сключен в рамките на Съвместния подкомитет № 315.1, с член 5 от Директива 76/207/ЕИО, доколкото те изключват жените работници над 60-годишна възраст от правото на предпенсионни плащания, които представляват допълнителни обезщетения при съкращение, изплащани в допълнение към обезщетението за безработица, докато такива плащания са гарантирани за мъжете работници до навършване на 65 години?
Ако на двата горепосочени въпроса се отговори утвърдително, изключва ли прилагането на Протокола относно член 119 от Договора уважаването на иска на г-жа Дефрейн, доколкото той се основава на нарушение на член 5 от Директива 76/207?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form