Данък върху добавената стойност

Що се отнася до ДДС, платен от данъчно задължено лице преди то да започне редовно да извършва облагаеми сделки, могат ли условията, при които е определено правото на приспадане на ДДС в член 17 от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година, да се тълкуват в смисъл, че упражняването на това право може да бъде поставено в зависимост, с оглед предотвратяване на измами, от изпълнението на определени изисквания, като например подаването на изрично искане преди данъкът да стане дължим и започването на редовно извършване на облагаеми сделки в определен срок, считано от датата на това искане, като санкция за неизпълнение на тези изисквания е загубата на правото на приспадане или поне отлагането на неговото упражняване до момента, в който започне редовното извършване на облагаеми сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Испански

Дело C-305/97: Royscot и др., Съдебно решение от 5 октомври 1999 г.

Разрешава ли член 11, параграф 4 от Втората директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 година държавите членки да въведат или запазят, и разрешава ли член 17, параграф 6 от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година държавите членки да запазят, национални разпоредби, които изключват, без ограничение, правото на приспадане на ДДС, дължим при покупката на моторни превозни средства, използвани от данъчно задължено лице за целите на неговите облагаеми сделки, дори когато тези автомобили са съществени инструменти за дейността на данъчно задълженото лице или не могат, в конкретен случай, да бъдат използвани за лични нужди от това лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Leger

Английски

Дело C-98/98: Midland Bank, Заключение от 30 септември 1999 г.

1. Необходимо ли е да се установи пряка и непосредствена връзка между конкретен входящ разход, получен от данъчно задължено лице, действащо като такова, и конкретна сделка или сделки, извършени от това лице, за да се: (a) установи съществуването на право на приспадане на данъка, начислен във връзка с входящия разход; и (b) определи обхватът на това право
2. Ако отговорът на 1(a) или (b) е положителен, какъв е характерът на пряката и непосредствена връзка и по-специално, в случай на данъчно задължено лице, което извършва както сделки, по отношение на които ДДС е приспадаем, така и сделки, по отношение на които не е: (a) различен ли е тестът за определяне на размера на приспадаемия входящ ДДС между член 17, параграфи 2, 3 и 5 (и ако да, в какво се различава); и (b) има ли такова лице право да приспадне целия входящ ДДС, начислен във връзка с входящ разход, на основание че този разход е използван в резултат на извършване на сделка по член 17, параграф 2 или 3, по-специално член 17, параграф 3, буква в)
3. Ако отговорът на 1(a) или (b) е отрицателен: (a) каква връзка трябва да бъде установена; и (b) в случай на данъчно задължено лице, което извършва както сделки, по отношение на които ДДС е приспадаем, така и сделки, по отношение на които не е: (i) различен ли е тестът за определяне на размера на приспадаемия входящ ДДС между член 17, параграфи 2, 3 и 5 (и ако да, в какво се различава); и (ii) има ли такова лице право да приспадне целия входящ ДДС, начислен във връзка с входящ разход, на основание че този разход е използван в резултат на извършване на сделка по член 17, параграф 3, буква в)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Saggio

Английски

Дело C-414/97: Комисия/Испания, Съдебно решение от 16 септември 1999 г.

Допустимо ли е държава членка да въведе освобождаване от ДДС за вътреобщностен внос и придобивания на оръжие, боеприпаси и оборудване, предназначени изключително за военна употреба, извън изрично предвидените в Директива 77/388/ЕИО изключения?
Може ли държава членка да се позове на член 223, параграф 1, буква б) от Договора за ЕИО (сега член 296, параграф 1, буква б) ДФЕС) като основание за освобождаване от ДДС на вътреобщностни придобивания и внос на военна техника и оборудване?
Позволява ли член 28, буква б) от Шестата директива на държава членка да въведе нови освобождавания от ДДС или да разшири съществуващите извън посочените в приложение F към директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Saggio

Испански

Дело C-437/97: EKW и Wein & Co., Заключение от 1 юли 1999 г.

Акцизи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите

1. Член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) изключва ли поддържането в сила на такса върху възмездното предоставяне на сладолед (включително плодовете, преработени в него или добавени към него) и напитки, във всеки случай включително съдовете и принадлежностите, продавани заедно с тях, като ставката на тази такса е 10% от възнаграждението в случая на сладолед и алкохолни напитки и 5% от възнаграждението в случая на безалкохолни напитки, когато възнаграждението за целите на съответните разпоредби на закона за данъка върху оборота се определя по такъв начин, че да се изключват данък върху добавената стойност, такса за обслужване и самата такса върху напитките?
2. Член 3, параграф 2 или второто изречение на член 3, параграф 3 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета (директива за акцизните налози) от 25 февруари 1992 година изключва ли поддържането в сила на такса, каквато е описана в първия въпрос?
3. Член 92, параграф 1 от Договора за ЕО изключва ли разпоредба, освобождаваща от такса върху напитките продажбата на вино директно от лозето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Saggio

Дело C-158/98: Coffeeshop “Siberië”, Съдебно решение от 29 юни 1999 г.

Следва ли член 2 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че не възниква задължение за облагане с данък върху оборота за лицето, което срещу възнаграждение предоставя на друго лице възможност да търгува с канабисови продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Нидерландски

Дело C-344/97: Wiener Städtische Allgemeine Versicherungs и др., Съдебно решение от 8 юни 1999 г.

Явява ли се несъвместимо с член 33 от Шестата директива 77/388/ЕИО налагането на такса, която се изчислява въз основа на годишния оборот на предприятия, имащи икономически интерес в туризма, без право на приспадане на платения данък по предходни сделки, и която се прилага само към определени предприятия в дадена федерална провинция?
Може ли такава такса да се квалифицира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, когато размерът ѝ зависи от ползата, която съответният стопански сектор предполагаемо извлича от туризма, и се различава в зависимост от интензивността на туризма в съответния район?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Alber

Дело C-338/97: Pelzl и др., Съдебно решение от 8 юни 1999 г.

Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определена, конкретно описана територия, като тези територии заедно обхващат почти цялата провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало предимно в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от интензивността на туризма в съответната територия и ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, 77/388/ЕИО, ОВ 1977 L 145 (шеста директива за ДДС), по отношение на критерия „характер на данък върху оборота“ да се тълкува в смисъл, че разпоредбата е пречка за това държава членка да изисква от предприятия да плащат туристически данък (вноска), който е структуриран по такъв начин, че данъкът трябва да се плаща от предприятията, които имат пряк или косвен интерес към туризма, и по този начин от голям брой предприятия, но не от всички предприятия, че вноската постъпва в местна туристическа организация за финансиране на мерки за насърчаване на туризма или във фонд, който обхваща цялата територия на провинцията, че основата за изчисляване е годишният оборот с определени изключения, например с изключение на оборота, свързан с услуги за получатели, които имат местоживеене (седалище) извън приложното поле на правилата, освен ако не се отнася до услуги за място на стопанска дейност в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в съответната държава членка, която е федерална държава) или услуги за крайния потребител, и с изключение на оборота, свързан с други услуги, ако те не са предоставени изключително или предимно в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в държавата членка), че размерът на данъка зависи от ползата, която според законодателя съответният стопански отрасъл има от туризма, че данъкът е по-висок в райони с интензивен туризъм, отколкото в други райони, и че няма право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Alber

Дело C-390/97: STUAG, Съдебно решение от 8 юни 1999 г.

Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сумата на тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като препятстващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) на търговци, която има следните характеристики: дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци; постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, използван за целия регион (провинция); основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, намиращо се в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции), нито услуги за крайни потребители, и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка); размерът на таксата варира според ползата, която законодателят счита, че секторът, към който принадлежи данъкоплатецът, извлича от туризма; размерът на таксата е по-висок в туристическите райони, отколкото в други; и не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне

Дело C-23/98: Heerma, Заключение от 20 май 1999 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че когато единствената икономическа дейност на дадено лице се състои в отдаването под наем на материално имущество на дружество по гражданско право, в което то е съдружник, това отдаване под наем, макар и да представлява икономическа дейност, не може да се счита за независима дейност поради това, че съдружникът и дружеството по гражданско право трябва да се считат за едно данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Cosmas