всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Данъчни въпроси

Данъчни въпроси

Дело C-279/19: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Agent innocent), Заключение от 21 януари 2021 г.

1. Отговорно ли е лицето („Л“), което е във фактическо държане на акцизни стоки в момента, когато акцизът върху тези стоки става дължим в държава членка Б, за плащането на това акцизно задължение съгласно член 33, параграф 3 от Директива 2008/118 […] при обстоятелства, когато това лице: а) няма правен или стопански интерес от акцизните стоки; б) е превозвало акцизните стоки срещу заплащане от името на други лица между държава членка А и държава членка Б и в) е знаело, че стоките, които държи, са акцизни, но не е знаело и не е имало причина да подозира, че акцизът върху стоките е станал дължим в държава членка Б във или преди момента, когато е станал дължим
2. Ще бъде ли различен отговорът на въпрос 1, ако Л не е знаело, че стоките, които държи, са акцизни стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-844/19: INSS, Заключение от 21 януари 2021 г.

1. Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
2. Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
3. Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилага правната последица, предвидени в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9 по отношение на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, а в друга държава членка, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-288/19: Finanzamt Saarbrücken, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.

Трябва ли член 56, параграф 2 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че под „отдаване под наем […] на превозни средства на данъчно незадължено лице“ следва да се разбира и предоставянето за ползване на превозно средство, включено в стопанските активи на данъчнозадължено лице (служебно превозно средство), на наетия от него персонал, ако съответният работник или служител не заплаща възнаграждение за ползването на превозното средство, като това не представлява (част от) неговите трудови задължения и следователно не извършва плащане, не изразходва за целта част от получаваното парично възнаграждение и освен това не избира между различни предлагани от данъчнозадълженото лице предимства съгласно споразумение между страните, според което правото на ползване на служебното превозно средство е свързано с отказа от други предимства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-420/19: Maksu- ja Tolliamet, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.

Трябва ли член 16 от Директива 2010/24 да се тълкува в смисъл, че получилата искането за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство (което запитаната юрисдикция може да направи съгласно член 16, първо изречение), е обвързана от становището на юрисдикцията на държавата по установяване на молителя, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище (член 16, параграф 1, втора алинея, последно изречение, съгласно което не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/19: AJFP Sibiu и DGRFP Brasov, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че сделката, с която на едно лице се възлага недвижим имот в рамките на производство по принудително изпълнение, започнато за събиране на предоставен преди това заем, и впоследствие то продава този недвижим имот, представлява икономическа дейност по смисъла на втора алинея от тази разпоредба, и дали посоченото лице трябва за тази сделка да се счита за данъчнозадължено по смисъла на първа алинея от посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/19: Комисия/Италия (Contribution à l’achat de carburants), Съдебно решение от 14 януари 2021 г.

Явява ли се помощта, предоставяна от автономна област Фриули-Венеция Джулия под формата на намаление на цената на бензин и газьол за жителите на областта, неразрешено намаление на акциза под формата на възстановяване на данъка по смисъла на членове 4 и 19 от Директива 2003/96/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-846/19: Administration de l’Enregistrement, des Domaines и de la TVA, Заключение от 14 януари 2021 г.

5. Как трябва да се тълкува понятието „доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО] — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?
6. Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието „организации, признати за благотворителни“, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО], да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, „свързани със социалните грижи и социалното осигуряване“, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?
7. Трябва ли понятието „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО], да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване ad hoc, евентуално от съдебен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-108/19: Krakvet, Определение от 14 януари 2021 г.

Какви са критериите, въз основа на които се определя дали транспортирането на стоките следва да се счита за извършено „от доставчика или за негова сметка“ по смисъла на член 33 от Директива 2006/112/ЕО при онлайн продажби между държави членки?
Какво е значението на договорните отношения и фактическите действия на страните при оценката на ролята на доставчика в организацията и инициативата на транспортирането на стоките?
Кои обстоятелства, свързани с търговската дейност на доставчика и условията на доставка, следва да бъдат отчетени от националния съд при преценката дали транспортът е за сметка на доставчика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-108/19: Krakvet, Определение от 14 януари 2021 г.

Как се определя дали стоките са превозени „от или от името на доставчика“ по смисъла на чл. 33 от Директива 2006/112/ЕО, когато клиентите избират превозвач, предложен от доставчика и сключват отделен договор за превоз?
Какви са критериите за установяване на първостепенната роля на доставчика по отношение на инициативата и организацията на съществените етапи на превоза при дистанционни продажби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/20: ALTI, Заключение от 14 януари 2021 г.

1. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, но и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
2. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 от ДОПК, според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14243444546306 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form