Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-346/97: Braathens, Съдебно решение от 10 юни 1999 г.
Явява ли се облагането с данък, разглеждано в главното производство — съгласно lag (1988:1567) om miljöskatt på inrikes flygtrafik — несъвместимо с Директива 92/81/ЕИО (директивата за минералните масла), която в член 8, параграф 1, буква б) предвижда, че държавите членки освобождават от хармонизирания акциз минералните масла, доставяни за използване като моторно гориво за въздухоплавателни средства, освен ако не става въпрос за частни полети с нетърговска цел?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли член 8, параграф 1, буква б) от Директивата за минералните масла да има пряко действие, така че разпоредбата да може да бъде позовавана пред национален съд от гражданин срещу държавен орган?
Ако Директивата за минералните масла следва да се прилага в настоящия случай, може ли разглежданото в главното производство облагане да бъде разделено на част, която е съвместима с правото на Общността, и част, която не е, като се има предвид, че шведският екологичен данък се изчислява отчасти въз основа на потреблението на гориво и отчасти въз основа на емисиите на въглеводороди и азотни оксиди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/98: Pfennigmann, Заключение от 10 юни 1999 г.
За да се определи дали моторно превозно средство или съчленена комбинация от превозни средства е предназначено изключително за превоз на стоки по шосе по смисъла на член 2, параграф 1 от Споразумението във връзка с четвъртото тире на член 2 от Директива 93/89/ЕИО на Съвета, трябва ли да се вземе предвид моментът и начинът на използване на превозното средство във всеки отделен случай, или отговорът на този въпрос зависи от това дали общото предназначение на използването на това превозно средство или комбинация е превоз на стоки по шосе, независимо от целта, за която такова моторно превозно средство или съчленена комбинация от превозни средства се използва в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/97: STUAG, Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сумата на тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като препятстващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) на търговци, която има следните характеристики: дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци; постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, използван за целия регион (провинция); основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, намиращо се в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции), нито услуги за крайни потребители, и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка); размерът на таксата варира според ползата, която законодателят счита, че секторът, към който принадлежи данъкоплатецът, извлича от туризма; размерът на таксата е по-висок в туристическите райони, отколкото в други; и не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Дали член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) препятства, поради това че представлява данък върху оборота, поддържането в сила на такса, която се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено участват в туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през календарната година, но при която ставката на вноската варира в зависимост от степента на полза, която законодателят счита, че съответният търговски сектор (професионална група) извлича от туризма, и при която не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/97: Wiener Städtische Allgemeine Versicherungs и др., Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Явява ли се несъвместимо с член 33 от Шестата директива 77/388/ЕИО налагането на такса, която се изчислява въз основа на годишния оборот на предприятия, имащи икономически интерес в туризма, без право на приспадане на платения данък по предходни сделки, и която се прилага само към определени предприятия в дадена федерална провинция?
Може ли такава такса да се квалифицира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, когато размерът ѝ зависи от ползата, която съответният стопански сектор предполагаемо извлича от туризма, и се различава в зависимост от интензивността на туризма в съответния район?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/97: Pelzl и др., Съдебно решение от 8 юни 1999 г.
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определена, конкретно описана територия, като тези територии заедно обхващат почти цялата провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало предимно в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от интензивността на туризма в съответната територия и ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Следва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, 77/388/ЕИО, ОВ 1977 L 145 (шеста директива за ДДС), по отношение на критерия „характер на данък върху оборота“ да се тълкува в смисъл, че разпоредбата е пречка за това държава членка да изисква от предприятия да плащат туристически данък (вноска), който е структуриран по такъв начин, че данъкът трябва да се плаща от предприятията, които имат пряк или косвен интерес към туризма, и по този начин от голям брой предприятия, но не от всички предприятия, че вноската постъпва в местна туристическа организация за финансиране на мерки за насърчаване на туризма или във фонд, който обхваща цялата територия на провинцията, че основата за изчисляване е годишният оборот с определени изключения, например с изключение на оборота, свързан с услуги за получатели, които имат местоживеене (седалище) извън приложното поле на правилата, освен ако не се отнася до услуги за място на стопанска дейност в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в съответната държава членка, която е федерална държава) или услуги за крайния потребител, и с изключение на оборота, свързан с други услуги, ако те не са предоставени изключително или предимно в рамките на географското приложно поле на правилата (провинцията в държавата членка), че размерът на данъка зависи от ползата, която според законодателя съответният стопански отрасъл има от туризма, че данъкът е по-висок в райони с интензивен туризъм, отколкото в други райони, и че няма право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Явява ли се пречка член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за изчисляване (77/388/ЕИО) за поддържането на данък (поради неговия характер на данък върху оборота), който в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности трябва да се плаща всяка календарна година от всички предприятия, които имат пряк или косвен интерес към туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази провинция, и чийто размер по същество е пропорционален на оборота, който предприятието е реализирало в тази провинция през календарната година, като ставката на вноската обаче е различна в зависимост от ползата, която съответният стопански отрасъл (категория предприятия) според законодателя предполагаемо има от туризма, и не е свързан с право на приспадане на платения данък по предходната фаза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/98: Modelo/Director-Geral dos Registos e Notariado, Заключение от 20 май 1999 г.
1) Може ли частно лице да се позовава на член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, дори когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система
2) Трябва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането, по отношение на тези сделки, не само на капиталова такса, но и на всякакви други налози, независимо от техния вид
3) Трябва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността нотариалните такси за удостоверяване в публичен акт, изискуем по закон, на решения за увеличаване на капитала или за изменение на устава да се определят в зависимост от размера на капитала или на увеличението му, а не в зависимост от разходите за предоставената услуга
4) Ако е така, допустимо ли е, с оглед на членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, размерът на посочените такси явно и неоснователно да надвишава действителните разходи за конкретната предоставена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/98: Heerma, Заключение от 20 май 1999 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че когато единствената икономическа дейност на дадено лице се състои в отдаването под наем на материално имущество на дружество по гражданско право, в което то е съдружник, това отдаване под наем, макар и да представлява икономическа дейност, не може да се счита за независима дейност поради това, че съдружникът и дружеството по гражданско право трябва да се считат за едно данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/98: Anssens, Определение от 11 май 1999 г.
Изисква ли се националният съд да посочи подробно фактическата и правна рамка на преюдициалните въпроси, за да се осигури тяхната допустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/97: Norbury Developments, Съдебно решение от 29 април 1999 г.
По отношение на доставка на земя, която не е застроена, но върху която към момента на доставката е било законно разрешено строителство с разрешение, издадено съгласно законодателството на държавата членка и която Трибуналът е приел за строителна земя, има ли право Обединеното кралство да освободи тази доставка съгласно член 28, параграф 3, буква б) от Шестата директива
Независимо от това, че:
(а) облагането с данък върху добавената стойност на доставките на земя, включително доставките на земя, която безспорно е строителна земя, се е променило след приемането на Шестата директива от Обединеното кралство на 17 май 1977 г., по-специално след приемането на Финансовия закон от 1989 г., който въведе възможността за отказ от освобождаване от ДДС по отношение на определени такива доставки; и
(б) облагането с данък върху добавената стойност на доставките на земя, която безспорно е строителна земя, се е променило след приемането на Шестата директива от Обединеното кралство на 17 май 1977 г., по-специално след приемането на Финансовия закон от 1989 г., който изисква определени такива доставки, които преди това са били освободени, да бъдат облагани по стандартната ставка като гражданско инженерни работи,
като се има предвид, че доставката би била освободена, ако е била извършена преди 17 май 1977 г. съгласно точка 1 от група 1 на приложение 5 към Финансовия закон от 1972 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/97: Kuwait Petroleum, Съдебно решение от 27 април 1999 г.
Следва ли изразът „отстъпки от цената и намаления, предоставени на клиента и отчетени към момента на доставката“ по смисъла на член 11A, параграф 3, буква б) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че обхваща цялата стойност на стоките, предоставени при обратно изкупуване?
Трябва ли предоставянето на стоки при обратно изкупуване да се третира като „доставка срещу възнаграждение“ по смисъла на член 5, параграф 6 от тази директива?
Ако стоките при обратно изкупуване се предоставят по друг начин, а не срещу възнаграждение или „безвъзмездно“, следва ли член 5, параграф 6 да се тълкува в смисъл, че предоставянето на тези стоки трябва да се третира като доставка срещу възнаграждение, въпреки че това предоставяне е за целите на стопанската дейност?
Изисква ли някой от горепосочените въпроси различен отговор:
а) когато всички ваучери, използвани за получаване на дадена стока при обратно изкупуване, са получени при покупка на премиум стоки от организатора на схемата;
б) когато тези ваучери са получени при покупка на премиум стоки от търговец, участващ в схемата; или
в) когато ваучерите са получени частично при покупка на премиум стоки от организатора и частично при покупка от един или повече участващи търговци?
Ако отговорът на въпрос 3 е „не“, има ли право Обединеното кралство съгласно член 27 от Шестата директива и на основание дерогацията, предоставена му през 1977 г., да наложи облагане с изходящ данък на организатора, което се изчислява въз основа на стойността на стоките при обратно изкупуване в допълнение към изходящия данък, включен в пълната продажна цена на премиум стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.