Акцизи
Акцизи
Дело C-503/10: Evroetil, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че определението за биоетанол се отнася за продукти (включва продукти) като процесния, който притежава следните характеристики и обективни свойства:
– произведен е от биомаса,
– производството е осъществено по специална технология, описана в техническа спецификация за производство на биоетанол, издадена от [Евроетил], и тази технология се различава от технологията за производство на етилов алкохол от земеделски произход, съгласно техническа спецификация, издадена от същия производител,
– съдържа над 98,5 % алкохол, както и следните вещества, които го правят негоден за консумация: висши алкохоли, от 714,49 до 8 311 [mg/dm3]; алдехиди, от 238,16 до 411 [mg/dm3]; естери (етилов ацетат), от 1 014 до 8 929 [mg/dm3],
– отговаря на изискванията на европейски предстандарт Рr ЕN 15376 за биоетанол като гориво,
– предназначен е за използване като гориво и обективно е използван като биогориво чрез прибавянето му към бензин А95 и продаден в бензиностанция,
– продуктът не е денатуриран по нарочна процедура за денатуриране?
Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 да се тълкува в смисъл, че за да бъде определен процесният продукт като биоетанол, е необходимо същият обективно да е използван като биогориво, или е достатъчно само да е предназначен за използване като биогориво и/или обективно да е годен за използване като биогориво?
По същество целта е да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на продукт като разглеждания по делото в главното производство, който евентуално отговаря на съдържащото се в член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2003/30 определение за биоетанол, който е получен от биомаса по технология, различна от използваната за производството на етилов алкохол от земеделски произход, който има по-високо от 98,5 % съдържание на етилов алкохол, който съдържа вещества, които го правят негоден за консумация от човека, който отговаря на изискванията, предвидени в европейски предстандарт pr EN 15376 за биоетанол, използван е като гориво и не е бил денатуриран по нарочна процедура за денатуриране, с оглед на приложимия акциз, се прилагат разпоредбите на Директива 92/83 или тези на Директива 2003/96.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/09: Repertoire Culinaire, Съдебно решение от 9 декември 2010 г.
Подлежат ли виното за готвене и портото за готвене на облагане с акциз съгласно Директива [92/83] в държавата членка по вноса, на основание че се обхващат от определението за „етилов алкохол“ по член 20, първо тире от [тази] директива?
Съвместимо ли е със задължението на държавата членка да прилага освобождаването по член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 във връзка с посочения член 27, параграф 6, и/или с член 28 ЕО, и/или с непосредственото действие на тези задължения, и/или с принципите за равно третиране и за пропорционалност освобождаването на виното за готвене, на портото за готвене и на коняка за готвене да е ограничено до случаи, в които алкохолните напитки се използват като съставка, от освобождаването да могат да се ползват само тези лица, които са използвали алкохолните напитки като съставки на продукти, и/или лицата, които осъществяват дейност като търговци на едро с такива продукти и/или са произвели такива продукти за целите на такава дейност, и освен това да се предвиждат условия, според които исканията трябва да бъдат подадени в рамките на четиримесечен срок от плащането на акциза и размерът на акциза за възстановяване трябва да не е по-малък от 250 [GBP]?
Трябва ли виното за готвене и портото за готвене — в случай че подлежат на облагане с акциз съгласно член 20, първо тире от Директива 92/83 — и/или конякът за готвене, предмет на настоящата жалба, да се считат за освободени от акциз към момента на производството съгласно член 27, параграф 1, буква е) [от Директива 92/83 и при условията на евентуалност съгласно параграф 1, буква д) от същия член]?
С оглед на членове 10 [ЕО] и 28 ЕО, каква би била последицата по отношение на задълженията на държавите членки съгласно [член 20 и член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 и при условията на евентуалност съгласно параграф 1, буква д) от същия член], ако виното за готвене, портото за готвене и конякът за готвене са освободени от системата за движение на акцизните стоки по Директива [92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти] от държавата членка на производство и са пуснати за свободно движение в рамките на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/09: Repertoire Culinaire, Заключение от 15 юли 2010 г.
1) Подлежат ли виното за готвене и портото за готвене на облагане с акциз съгласно Директива 92/83/ЕИО в държавата членка по вноса на основание, че се обхващат от определението за „етилов алкохол“ по член 20, първо тире от тази директива?
2) Съвместимо ли е със задължението на държавата членка да прилага освобождаването по член 27, параграф 1, буква е) от Директива 92/83 във връзка с член 27, параграф 6 и/или с член 28 ЕО, и/или с непосредственото действие на тези задължения, и/или с принципите за равно третиране и за пропорционалност освобождаването на виното за готвене, на портото за готвене и на коняка за готвене да е ограничено до случаи, в които алкохолните напитки се използват като съставка, от освобождаването да могат да се ползват само тези лица, които са използвали алкохолните напитки като съставки на продукти и/или лицата, които осъществяват дейност като търговци на едро с такива продукти и/или са произвели такива продукти за целите на такава дейност и освен това да се предвиждат условия, според които исканията трябва да бъдат подадени в рамките на четиримесечен срок от плащането на акциза и размерът на акциза за възстановяване трябва да не е по-малък от 250 GBP?
3) Трябва ли виното за готвене и портото за готвене — в случай че подлежат на облагане с акциз съгласно член 20, първо тире от Директива 92/83 — и/или конякът за готвене, предмет на настоящата жалба, да се считат за освободени от акциз към момента на производството съгласно член 27, параграф 1, буква е) и при условията на евентуалност съгласно член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83?
4) С оглед на членове 10 ЕО и 28 ЕО каква би била последицата — ако има такава — по отношение на задълженията на държавите членки съгласно член 20 и член 27, параграф 1, буква е) и при условията на евентуалност съгласно член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83, ако виното за готвене, портото за готвене и конякът за готвене са освободени от системата за движение на акцизните стоки по Директива 92/12 от държавата членка на производство и са пуснати за свободно движение в рамките на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/08: British American Tobacco (Germany), Съдебно решение от 17 юни 2010 г.
Трябва ли член 5, параграф 2, първа алинея, първо тире от Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че продукти, които подлежат на облагане с акциз (като тютюневите изделия), произведени от внесени в Общността под режим на активно усъвършенстване продукти, които не подлежат на облагане с акциз (като суровия тютюн), се считат за поставени под режим на отложено плащане по смисъла на тази разпоредба, при положение че са станали подлежащи на облагане с акциз продукти едва по силата на преработката им на територията на Общността, така че могат да се движат между държавите членки, без администрацията да може да изисква предвидения в член 18, параграф 1 от посочената директива административен или търговски документ?
При отрицателен отговор на първия въпрос трябва ли член 15, параграф 4 от Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че доказателство за това, че получателят е приел доставката на продуктите, може да бъде осигурено по начин, различен от предвидения в член 18 от Директива 92/12 придружаващ документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/09: Kalinchev, Съдебно решение от 3 юни 2010 г.
Член 3, параграф 3 от Директива [92/12] разрешава ли установяването от държавите членки на режим за облагане с акциз на употребявани автомобили при въвеждането им на територията на държавата членка, какъвто не се дължи пряко при повторно придобиване на такива автомобили, които вече са установени на същата територия и за които е заплатен такъв акциз при първоначалното им въвеждане на територията на държавата членка?
При съобразяване с разпоредбата на член 90, първа алинея ЕО в какъв смисъл следва да се разбира понятието „подобни местни стоки“:
а) такива, които са с произход държавата членка, която установява определени вътрешни такси, или
б) такива, които са установени вече на територията на тази държава членка, независимо от техния произход?
С оглед отговорите на предходните два въпроса следва ли член 25 ЕО и член 90, първа алинея ЕО да се възприема като забраняващ различния режим на акцизното облагане на автомобили, установен от Република България в членове 30 и 40 от ЗАДС, в зависимост от тяхната година на производство и изминати километри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Съдебно решение от 29 април 2010 г.
1) Следва ли [използваното] в член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс [понятие за стоки, които] „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание […] член 83, параграф 1 от Закона за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2) Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
3) Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на [ДДС] или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
4) Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане […], [Директивата за акциза] и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превоз, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с [член 7, параграф 1 от Директивата за акциза, както и с] член 7 от Шеста директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Заключение от 3 септември 2009 г.
1. Следва ли съдържащият се в член 233, буква г) от Митническия кодекс израз „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“ да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание първо изречение от член 83, параграф 1 от [датския] Закон за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2. Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
3. Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на данък върху добавената стойност или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
4. Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане на Митническия кодекс и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превод, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с член 7 от Шеста директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/08: Glückauf Brauerei, Съдебно решение от 2 април 2009 г.
За целите на прилагането на намалените ставки трябва ли критериите за правна и икономическа независимост по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 92/83 […] да се тълкуват — с оглед на съображенията от посочената директива — в смисъл, че иначе правно независими пивоварни следва да се разглеждат като икономически зависими само ако съответните пивоварни не са в състояние да се конкурират на пазара независимо едни от други, или за неизпълнението на критерия за независимост е достатъчна фактическата възможност за въздействие върху търговската дейност на пивоварните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/07: Krawczyński, Съдебно решение от 17 юли 2008 г.
Може ли въведен от държава-членка акциз като предвидения в [Закона от 2004 г.], с който се облага продажбата на частни леки автомобили преди първата им регистрация на територията на страната, да се квалифицира като неправомерен данък, който може да бъде характеризиран като данък върху оборота по смисъла на член 33, параграф 1 от Шеста директива [...]?
Акциз като разглеждания в настоящото дело, висящо пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Białymstoku, с който се облага продажбата на частни леки автомобили преди първата им регистрация на територията на страната, противоречи ли на член 90 ЕО, който забранява изрично всяка дискриминация или прилагане с протекционистичен характер на националната данъчна система в полза на подобни местни стоки, като се има предвид, че придобиването на вече регистрирани на полска територия употребявани автомобили е освободено от този акциз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/06: Gourmet Classic, Съдебно решение от 12 юни 2008 г.
Трябва ли алкохолът, който е част от състава на виното за готвене, да бъде класиран в категорията на етиловите алкохоли, посочена в член 20, първо тире от Директива 92/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.