всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 2 от Директива [98/59], в светлината на решение на СЕС от 10 септември 2009 г. по дело C‑44/08, EU:C:2009:533, да се тълкува в смисъл, че задълженията за консултиране и уведомяване, които съставляват полезното действие на Директивата, възникват от момента, в който в рамките на процес по преструктуриране предприятието планира прекратяване на трудови договори, които може да надхвърлят броя на определеното за колективните уволнения ограничение, независимо от факта, че в крайна сметка броят на уволненията или на приравнените на тях случаи на прекратяване на трудови договори не достига това ограничение поради намаляване на броя им чрез мерки на предприятието, предприети без предварително консултиране с представителите на работниците?
Член 1, параграф 1, последна алинея от Директива [98/59], който предвижда, че: „[з]а да бъде изчислен броят на уволнените работници, посочен в първата подточка на буква а), прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, се приравнява към уволнение, при условие че са уволнени най-малко петима работници“, обхваща ли този член в кризисна ситуация, при която може да се предвиди съкращаване на персонала, включително уволнения, предложеното от предприятието напускане на работниците, което не е било желано, но е било прието от тях, след като са получили твърда оферта за незабавно постъпване в друго предприятие, като работодателят е договорил с другото предприятие възможност неговите работници да провеждат интервюта с оглед на възможното им наемане на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски, когато е оттеглил преюдициалното си запитване и Съдът е заличил делото от регистъра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която работодателят не е длъжен да мотивира писмено прекратяването с предизвестие на срочен трудов договор, при положение че има такова задължение при прекратяване на трудов договор за неопределено време, и може ли тази клауза да бъде изтъкната в спор между частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно националното право, може да не отправи до Съда въпрос за тълкуването на правото на Съюза и сама да реши този въпрос, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и какви са критериите за това?
Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че се прилага към правоотношение като установеното между член на персонала на военния корпус на Италианския Червен кръст, повикан на временна служба, и тази организация, и че не допуска национална правна уредба, която позволява повиквателните заповеди за такива членове на персонала да се продължават и подновяват няколко години без прекъсване, ако тази правна уредба не съдържа мерки за избягване и евентуално санкциониране на злоупотребата с последователни срочни договори или еквивалентни правни мерки?
Следва ли принципът за недопускане на дискриминация, въведен и конкретизиран в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която вследствие на преустройството на организация като италианския Червен кръст позволява на лица като повиканите на постоянна служба членове на персонала на военния корпус на тази организация да продължат да изпълняват дейността си в служба на тази организация, но не предвижда такава възможност за лица като повиканите на временна служба членове на персонала на същия военен корпус, чиято дейност в служба на организацията е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, може да се въздържи да отправи до Съда въпрос за тълкуване на правото на Съюза и да го реши под собствена отговорност, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и ако да, трябва ли този съд да докаже по обстоятелствен начин, че другите върховни съдилища на държавите членки и Съдът биха направили същото тълкуване, или е достатъчно да е придобил убеждението, че същата очевидност би се наложила и на тези други съдилища и на Съда?
Клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че:
– тя се прилага към отношения като тези между персонала на военния корпус на Италианския червен кръст, повикан да извършва временна служба, и последния, доколкото тези отношения могат да бъдат квалифицирани като „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ по смисъла на рамковото споразумение, и
– в случай че тази разпоредба е приложима към такива отношения, тя се противопоставя на национална уредба, която позволява продължаването и подновяването в продължение на много години и без прекъсване на заповедите за повикване на такъв персонал, доколкото тази уредба не предвижда нито една от мерките, предназначени да предотвратят и, при необходимост, да санкционират злоупотребата с последователни срочни трудови договори, изброени в същата клауза 5, точка 1, букви a)–c), нито еквивалентни законови мерки?
Принципът на недискриминация, както е въведен и конкретизиран с клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национална уредба, която, след реорганизация на образувание като Италианския червен кръст, позволява на лица като членовете на персонала на военния корпус на последния, повикани да извършват непрекъсната служба, да продължат да упражняват дейността си в тази организация, но не предвижда тази възможност за лица като членовете на персонала на същия военен корпус, повикани да извършват временна служба, чиято дейност в тази организация е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 5 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 26 от Хартата и с членове 2 и 27 от Конвенцията на ООН да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор поради трайната неспособност на работника да изпълнява задачите си по този договор, заради настъпването на увреждане в хода на трудовото правоотношение, без работодателят да е длъжен преди това да предвиди или да запази подходящо настаняване с цел да се позволи на този работник да запази заетостта си, нито да е длъжен при необходимост да докаже, че такова подходящо настаняване би представлявало непропорционална тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Не са обсъдени правни въпроси поради липса на предоставена информация относно правния анализ на съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Обхваща ли приложното поле на Рамковото споразумение работници на срочни трудови договори в публичния сектор, включително цивилния преподавателски персонал във военните училища?
Съответства ли националната правна уредба, която позволява последователно използване на срочни трудови договори с преподаватели във военни училища без ограничение на броя или продължителността и без възможност за преквалифициране или ефективна компенсаторна мярка, на изискванията на клауза 5 от Рамковото споразумение?
Могат ли организационните изисквания на военните училища да представляват „обективни причини“ за подновяването на срочни трудови договори с цивилен преподавателски персонал по невоенни предмети по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 2157/2001] във връзка с членове 3—7 от Директива [2001/86] да се тълкува в смисъл, че когато [холдингово SE] се учредява от участващи дружества, в които няма заети лица и които не притежават дъщерни дружества със заети лица (т.нар. „SE без заети лица“), и е вписано в регистъра на държава членка, но преди това не е проведена процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE, съгласно тази директива такава процедура за преговори трябва да бъде проведена впоследствие, ако SE стане предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: в такъв случай възможно и необходимо ли е процедурата за преговори да бъде проведена впоследствие без ограничение във времето?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: изключва ли член 6 от Директива [2001/86] възможността при последващото провеждане на процедурата за преговори да се приложи правото на държавата членка, в която понастоящем се намира седалището на SE, когато „SE без заети лица“ е вписано в регистъра на друга държава членка, без преди това да е проведена такава процедура, като още преди да е преместено седалището му, то е станало предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
4) Ако Съдът отговори утвърдително на третия въпрос: важи ли този отговор и когато държавата, в която това „SE без заети лица“ е регистрирано първоначално, след преместването на седалището му е напуснала [Съюза] и нейното законодателство вече не съдържа разпоредби във връзка с провеждането на процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и/или член 7 от Директива 2000/78, разглеждани в светлината на разпоредбите на Хартата и на член 19 от Конвенцията на ООН, да се тълкуват в смисъл, че не допускат при наемане на работа на лице за оказване на лична помощ да се поставя условие за възраст на основание на национално законодателство, предвиждащо отчитане на индивидуалните желания на лицата, които поради увреждане имат право да ползват услуги за лична помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1910111213187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form