Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно [Регламент № 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на [съществуващи] дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчици], така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
2) Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски [доставчици] в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейския съюз] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от [доставчиците]
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части […] [сами по себе си] се предлагат от [доставчиците] в [техните каталози]?
3) Трябва ли член 14 [от] [Регламент № 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за автор на дизайн може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от [доставчици] в каталог, чрез изменение на съставни части, които […] се предлагат от [доставчика] и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [него]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на оригиналност, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от [предходния] дизайн, за да може да се претендира авторството?
4) Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [доставчици] и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части […], следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: а) ограничават свободата на автора, така че малките разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и [предходния] дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив, б) [намаляват] оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части[, които са резултат от познати модни тенденции,] имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, […] при сравнението му с друг [предходен] дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 52 от Регламент [№ 207/2009] да се тълкува в смисъл, че основанията за недействителност по член 7, посочени в член 52, параграф 1, буква а), са самостоятелни и изключват недобросъвестността, посочена в член 52, параграф 1, буква б)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли недобросъвестността на заявителя да се преценява с оглед само на абсолютното основание за отказ на регистрация, посочено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, без да е установено, че заявеният като марка знак се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат?
Трябва ли член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че изключва наличието на недобросъвестност на заявителя, който е подал заявка за регистрация на марка с намерението да защити техническо решение, когато след подаването на тази заявка се установи, че няма връзка между въпросното техническо решение и знаците, съставляващи заявената марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1. Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] е субсидиарна разпоредба, която се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческа интерпретация на съществуващо произведение или друг обект, включително по отношение на „семплирането“
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, имитация на стил или отдаване на почит?
2. Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от [Директива 2001/29] да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян от авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е видим за лицето, което познава съответния закрилян обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
В какво се състоят изискванията към жалбоподателя при формулиране на правния въпрос, за да бъде допуснато обжалване пред Съда на Европейския съюз?
Как се установява дали повдигнатият правен въпрос е от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Представлява ли жалбата съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз съгласно критериите на член 58а от Статута на Съда на ЕС?
Изложени ли са в искането достатъчно ясни и конкретни основания и данни, които да позволят на Съда да прецени допустимостта на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е обжалването, когато в молбата не е доказано значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Спазени ли са формалните изисквания към молбата за допускане на обжалване съгласно член 170б от Процедурния правилник на Съда?
Може ли противоречието с практиката на EUIPO да обоснове допускане на обжалване, когато не е доказано значение за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушено ли е изискването по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, като Апелативният състав е приел, че съществува вероятност от объркване между заявения за регистрация като марка на ЕС фигуративен знак SYC и по-ранната словна марка SYR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Явяват ли се въпросите, повдигнати с жалбата, от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз съгласно критериите на член 58а от Статута на Съда?
Достатъчно ли е само позоваване на нарушение на съдебната практика, без да са изложени конкретни причини за значимостта на разглеждания въпрос за правото на ЕС?
Може ли твърдяна неправилна преценка на факти от Общия съд да обоснове допускане на жалбата на основание въпроси от съществено значение за правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е признаването на марката за описателна за стоките, обхванати от регистрацията, по смисъла на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Допустимо ли е признаването на марката за лишена от отличителен характер по смисъла на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001 при постановяване на решението на Апелативния състав на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е Апелативният състав на EUIPO да приеме, че словната марка „OSPW System“ е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 94 от Регламент 2017/1001 при постановяване на решението на Апелативния състав?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.