Авторско право и сродни права
Авторско право и сродни права
Дело C-683/17: Cofemel, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Следва ли член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка?
Следва ли член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/17: Cofemel, Заключение от 2 май 2019 г.
1) Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29[…], направено от [Съда], национално законодателство — в разглеждания случай разпоредбата на член 2, параграф 1, буква i) от Código de Direitos de Autor e Direitos Conexos [Кодекс на авторските права и сродните права] […] — която предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
2) Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29[…], направено от [Съда], национално законодателство — в разглеждания случай разпоредбата на член 2, параграф 1, буква i) от Código de Direitos de Autor e Direitos Conexos [Кодекс на авторските права и сродните права], която предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/17: J. Portugal Ramos Vinhos, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Правна уредба в областта на марките — Директива 2008/95/ЕО — Член 3, параграф 1, буква в) — Основания за недействителност — Словна марка, състояща се изключително от знаци или от означения, които могат да послужат за указване на характеристиките на стока или услуга — Други характеристики на стока или услуга — Съоръжение за производство на стоката — Словна марка, която се състои от знак, обозначаващ лозаро-винарски продукти, и от географско наименование, представляващо словен елемент от наименованието на дружеството — притежател на марката“ По дело C‑629/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) с акт от 28 септември 2017 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2017 г., в рамките на производство по дело J. Portugal Ramos Vinhos SA срещу Adega Cooperativa de Borba CRL, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняващ функцията на съдия от четвърти състав, D. Šváby, S. Rodin и N. Piçarra, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 октомври 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за J. Portugal Ramos Vinhos SA, от J. P. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa, advogado, – за Adega Cooperativa de Borba CRL, от C. de Almeida Carvalho, advogada, – за Европейската комисия, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/17: Levola Hengelo, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила по тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/17: Bastei Lübbe, Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана от члена на семейството — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7“ По дело C‑149/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия), с акт от 17 март 2017 г., постъпил в Съда на 24 март 2017 г., в рамките на производство по дело Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функциите на председател на трети състав, J. Malenovský (докладчик), L. Bay Larsen, M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Bastei Lübbe GmbH & Co. KG, от B. Frommer, R. Bisle, и M. Hügel, Rechtsanwälte, – за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от T. Scharf, F. Wilman и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/17: Levola Hengelo, Заключение от 25 юли 2018 г.
1. а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на автора му
По-специално: б) Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково
в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение
г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива 2001/29 авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право
б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт
в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт
Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила
Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора
г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право
В това отношение от значение ли е (също) дали цялостното усещане от двата вкуса е сходно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/17: Bastei Lübbe, Заключение от 6 юни 2018 г.
1) Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?
2) Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/16: AKM, Съдебно решение от 16 март 2017 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 или член 5 от Директива 2001/29 или член 11 bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която не са обвързани, по силата на изключителното право на публично разгласяване, на изискването за получаване на разрешение от автора:
— нито предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната,
— нито радио- и телевизионното излъчване чрез колективна антенна инсталация, когато броят на свързаните към тази инсталация абонати не надхвърля 500?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/15: Soulier и Doke, Съдебно решение от 16 ноември 2016 г.
Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат нормативна уредба като тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/15: Montis Design, Съдебно решение от 20 октомври 2016 г.
Следва ли срокът на закрила, посочен в член 10 във връзка с член 13, параграф 1 от Директива 93/98, да се прилага по отношение на авторски права, които първоначално са били защитени съгласно националното законодателство в областта на авторското право, но преди 1 юли 1995 г. са били погасени поради неизпълнение (в срок) на формално изискване, по-конкретно поради неподаване (в срок) на декларация за запазване на правата по смисъла на член 21, параграф 3 от Единния закон?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли Директива 93/98 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като последица от която авторското право върху произведение на приложното изкуство, което е било погасено преди 1 юли 1995 г. поради неизпълнение на формално изискване, се смята за окончателно погасено?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Ако съгласно националното законодателство съответното авторско право следва да се смята за възстановено или отново възникнало към определен момент, кой е този момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.